Ася Василева

Английският или германският фермер знаят за години напред каква техника и кога ще закупят за стопанството си. И често това са машини втора ръка, тъй като предварително фермерите са сметнали точно какви пари могат да си позволят за новото си бизнес начинание. В България инвестиционните планове не се реализират точно по този начин.

Всеки има някакви намерения, но всички те рухват, когато се чуе за поредното подпомагане и европейска програма. Струва ми се, че е парадоксално да строиш бъдещите си бизнес планове с оглед единствено на възможността да закупиш по-евтино дадена машина.

Инвестиционните намерения са нещо значително по-сложно, по-дълго обмислено, и много често - изстрадано. В зависимост от бизнес пътя на отделните фермери.

Друга отделна тема е, че в най-развитите в земеделско отношение държави като Нова Зеландия и Австралия, признати за място за най-добър земеделски бизнес, субсидии и подпомагане от когото и да било изобщо няма. Така че там на фермерите не им се налага да правят еквилибристики с измислени бизнес планове и консултанти. Защото, ако няма земеделци с ясни планове, цели и анализи, полза от новите машини няма да има, колкото и пари да се наливат.

Отминалото лято, когато пазарът на земеделска техника беше абсолютно замрял, много дилъри споделяха, че мечтаят у нас положението да стане като в другите страни и фермерите да не купуват машини само когато има прием по програми, а това да става ясно и предвидимо. Пазарът през 2015 г. обаче показа, че скоро това у нас няма да се случи. И ако МЗХ продължи политиката си да изненадва всички, а и самото себе си, с това какво и кога ще отваря, явно скоро няма и да има.

Фактите са сериозни

337 зърнокомбайна и 1832 нови трактора са продадени в България през 2015 г. Така тя изпреварва по активна търговия с техника дори 2013 година, която се смяташе за най-добрата и когато на вътрешния пазар бяха реализирани 1509 трактора и 253 комбайна.

Благодарение на еврофинансирането, през 2015 г. в България са регистрирани най-много нови трактори и комбайни, което е абсолютен рекорд след влизането на страната в Европейския съюз.

Заедно с телескопичните и челните товарачи броят на новата техника, която е навлязла в земеделието през миналата година, достига 2215. Това показва обобщената статистика на КТИ за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.

При комбайните най-търсени са били машините са от марките CLASS, Jonh Deere и New Holland.

При тракторите най-голямо е търсенето на марките Jonh Deere, следвани от New Holland.

Търговците отчитат добър пазар и при телескопичните и челни товарачи. Данните на инспекцията за 2015 година сочат, че са регистрирани 306 телескопични и 140 челни товарачи. Това е над 70% повече спрямо 2014 година, когато са внесени 212 телескопични и 78 челни товарачи.

И това се случи само за 2-3 месеца.

Радостно, но и тъжно...

Ситуацията на пазара на земеделска техника през миналата година ясно показа, че българските фермери стават все по-зависими от субсидиите. Техните оперативни и дългосрочни бизнес планове все повече се определят от това за какво и при какви правила ще се предоставя подпомагане, а не от реалната ситуация на пазара. Но това не може да бъде здрава основа на реален бизнес, дори и да оставим факта, че по-голямата част от тези пари отиват при малцина избрани и доста повече консултанти.

Все някога това финансиране ще спре. Знаят ли българските фермери обаче как да оцелеят тогава?

Защото в истинска рядкост се превръщат тези производители, които знаят за какво са в бизнеса и ще продължат да развиват успешни стопанства със или без субсидии, споделя в свой анализ Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро, и е прав.