Температурата е основен фактор

Климатичните условия са фактор, който ограничава развитието на даден овощен вид, понякога дори и сорт. Така например в по-прохладните райони има недостиг на топлина за прасковите, а също и за някои ябълкови, крушови и лешникови сортове.

Най-опасни за овощните видове са не просто ниските температури, а повратните зимни студове и слани по време на цъфтежа на дръвчетата. Затова при такива неподходящи за дадения вид условия, не бива да се рискува.

Високите температури на въздуха, над 32 градуса, също се отразяват неблагоприятно на някои видове - малина, касис, някои сортове ябълки и круши. Екстремно високите температури на въздуха са често явление за някои южни склонове, особено при надморска височина под 750-800 м и в местата с недостатъчно проветряване.

Обикновено такива месторастения са сухи, с големи температурни колебания и растенията страдат от недостиг на вода, получават се слънчеви пригори по стъблата. Освен това цъфтежът настъпва по-рано и затова цветовете и младите зъвръзи често се повреждат от пролетните студове и слани. На такива изложения успяват бадемът за Южна България и черешата и вишната в цялата страна.

Ябълката и крушата успяват навсякъде

Слива и джанка - в по-хладните райони

За ябълката и крушата повечето райони у нас са благоприятни за отглеждането им. Все пак не се препоръчва да се засаждат в места с надморска височина над 800-850 м.

Дюлята понася по-добре висока температура, отколкото силен студ.

По време на дълбокия покой повечето ябълкови сортове издържат температура до минус 28-30 градуса, крушовите - до минус 25-27 градуса, а дюлевите - до минус 23-25 градуса. Тези три овощни вида са много взискателни към влажността, затова може да се отглеждат без напояване само в райони, където валежите надвишават 700-750 мм годишно и са правилно разпределени по време на вегетацията. Изключение правят летните ябълкови и крушови сортове.

Сливата може да се засажда и в по-студени месторастения. В дълбок покой дръвчетата издържат температури до минус 30-32 градуса. При валежи над 650-700 мм годишни тя може да се отглежда и без напояване.

Джанката е по-сухоустойчива от сливата, а по време на покоя издържа на същите ниски температури. Тъй като цъфти по-рано, понякога е изложена на повреди от ранни слани.

ПРАСКОВАТА Е КАПРИЗНА

Прасковата е топлолюбива и светлолюбива култура, която успява само в топлите райони, където зимата е по-мека. Дръвчетата са силно чувствителни на ниски температури и измръзват при температури под минус 22-24 градуса. Затова в Северна България прасковата може да се отглежда само в по-закътани и по-топли микрорайони. Не е препоръчително да се засажда в райони с надморска височина над 600-650 м.

За да се получават високи добиви, едри и качествени плодове, прасковата трябва да се отглежда при напояване.

Кайсията да се отглежда само в определени райони

Дръвчетата излизат рано от зимен покой

Кайсията е светлолюбива и сравнително по-сухоустойчива. През периода на дълбок покой тя издържа до минус 25-27 градуса. Градинарите трябва да имат предвид, че периодът на дълбок покой при нея е твърде кратък - докъм края на декември. Затова затоплянията през зимата я изваждат от принудителния покой, вследствие на което студоустойчивостта й силно намалява.

При по-продължително затопляне към края на зимата цъфтежът настъпва много по-рано, когато опасността от слани е още голяма.

Това е и причината в повечето райони на страната кайсията да плододава слабо и дърветата да загиват масово предивременно.

Най-подходящи за вида са месторастенията с по-малки колебания на температурата през зимата, макар и да са по-студени, като например край река Дунав.

Ягодоплодните видове обичат повече влага

Ягодата може да се отглежда в цялата страна. Вирее успешно както в равнинните, така и в предпланинските и планинските райони с надморска височини до 1000-1200 м. Повечето сортове са подходящи за засаждане в по-влажните и прохладни райони, където снежната покривка се задържа по-продължително.

Независимо от това, е препоръчително ягодовите растения да се отглеждат при поливни условия.

Малината, касисът, червеното и бялото френско грозде, както и бодливото грозде вирея най-добре в по-прохладните и добре овлажнени припланински и полупланински райони и в по-високите полета и хълмистите райони. При напояване се засажда навсякъде.

Къпината е по-топлолюбиво растение. Може да се отглежда върху склонове предимно в припланински и полупланински райони на Южна България и ограничено в по-топлите микрорайони на Северна България.

Боровинката изисква повече прохлада и висока почвена и въздушна влажност, каквито има предимно във високопланинските месторастения.

Черупковите не са много взискателни

Бадемът е светлолюбиво и топлолюбиво растение. Успява най-добре по Черноморието и по средно високите склонове на Южна България.

Орехът е сравнително сухоустойчив, но е добре да се напоява. По време на дълбокия покой издържа температура но минус 28-30 градуса. Може да бъде повреден от повратни зимни и пролетни студове.

Ето защо успешно се отглежда на закътани, по-топли, но проветриви места.

Лешникът е влаголюбиво и топлолюбиво растение, но може да се отрежда и в малко по-прохладните припланински и нископланински райони, тъй като през зимата повечето сортове издържат температури до минус 25-28 градуса.

Кестенът изисква сравнително по-топъл до умерен и влажен климат. Подходящи са северни и закътани от ветрове припланински и нископланински месторастения.