Свършат ли студените дни, е съвсем естествено да отворим прозорците и да да се разчистим. Това „усещане“ е част от световен феномен, известен като пролетно почистване. С корени, които минават през неврохимията, религията, духовността и здравословния живот, пролетното почистване е популярна практика, която може да се счете за глобален ритуал. Ето и факторите за това.

Биологични невронни ритми

Биологията може да играе роля в човешкото желание за пролетно почистване. През по-тъмните зимни месеци тялото произвежда повече мелатонин, хормон, който повишава сънливостта. С удължаването на дните тази естествена летаргия намалява и ние буквално се чувстваме „по-леки“. С повече енергия е по-вероятно да искаме да почистим домовете си.

Свещенодействие

В юдео-християнската традиция пролетното почистване датира от библейските времена. По време на Пасхата, която обикновено се пада между края на март и средата на април, в чест на освобождението на израилтяните, Тората изисква да не се оставят следи от квас (наречен „хамец“) в къщата. И е необходимо много почистване, за да се отървете от всяка троха.

В Тайланд и редица други страни от Южна и Югоизточна Азия новата година се празнува от 13 до 15 април. Това е празникът Сонгкран, фестивал на пречистването. Това е и време, когато много хора почистват домовете си от горе до долу.

Японската практика на ōsōji (голямо почистване) датира от периода Едо (1603 до 1868), ако не и преди това. Днес мнозина продължават практиката по време на Златната седмица на Япония, период от седем дни от края на април до началото на май, който включва четири национални празника.

Навруз е персийската нова година, празнувана на първия ден от пролетта (около 20 март). Освен че ядат специални храни и носят ярки цветове, много иранци все още практикуват кхане текани, което означава „разтърсване на къщата“. Всичко се почиства и прахът от старата година се измита и се заменя със свежи цветя като зюмбюл и лалета.

А ето и кога Западът превръща пролетното почистване в институция. През викторианската епоха (1838 до 1901 г.) хората масово са изгаряли въглища за топлина и са използвали маслени или газови лампи за светлина. До края на зимата прозорците и мебелите били покрити с въглищен прах и мазна мръсотия. Английската журналистка Изабела Бийтън канонизира пролетното почистване в своя популярна книга за домакинството, където тя заявява, че „пролетта е обичайният период, отделен за почистване на къщата“.

„Ефектът на новото начало”

Психоложката проф. Катрин Милкман предполага, че хората се чувстват по-мотивирани да поставят и изпълняват целите си на социално значими календарни дати като нова година, нов семестър или началото на пролетта. Този „ефект на ново начало“ може да има измерими положителни ефекти в живота на отделните хора – и в цялото общество.