Размножаването на цветя (и растения като цяло) винаги е било и ще бъде интересна занимавка за любителите градинари. Особено, ако някое цвете се „дърпа“ и не ще и не ще да пуска корени, каквото и да правят. В днешния брой сме приготвили съвети именно за трудни и своенравни цветя, които изискват малко повече време, внимание и желание от страна на собствениците си.

Не забравяйте, че за да се справите успешно със задачата, трябва да се снабдите с остри инструменти (ножица и/или ножче), а също и с качествен субстрат според нуждите на растението. От голямо значение е и дали ще използвате вкоренител под една или друга форма, когато целта е да вкорените резници.

Още нещо важно – трябва да уцелите момента, в който самият растителен организъм е в състояние да насочи енергията си към образуване на корени. Обикновено това е налице през пролетта или есента. Движеща сила е програмираното „желание за живот“ на растенията.

Започваме с разкошните алоказии,

колоказии, кали и каладиуми

Поставяме ги под един знаменател, защото имат доста сходни черти по отношение на отглеждането:

  • предпочитат разсеяна светлина, защото в природата заемат ниските етажи на гората;
  • не търпят ниски температури под десетина градуса по Целзий, все пак са екзотични растения за нашите ширини;
  • имат нужда от много органика в почвата, което отново е свързано с естествените условия, които обитават;
  • с водата трябва да се внимава много, защото границата между добруването и загниването е много тънка;

Размножаването на тези три вида е сравнително лесно, ако успеете да осигурите правилните условия. Може да стане чрез подземен орган или семенца, но най-често се предпочита вегетативният метод.

Правилният момент е в края на зимата и преди преминаването от покой към активна вегетация. Грудките се разглеждат внимателно и се отделят само такива, които имат поне две активни растежни точки. Те се засаждат в нов, леко влажен субстрат. Активни, но умерени поливки започват при първи признаци на растеж. Растенията трябва да се държат на топло място с висока въздушна влажност.

При размножаването задължително носете ръкавици, защото сокът, който се отделя в зоната на отрезите, може да предизвика алергични реакции.

Бугенвилията е красавица, която отдавна

е спечелила сърцата 

на градинарите, но все още малцина са онези, които могат да се похвалят с успешно размножени в домашни условия индивиди. Нека ви кажем обаче, че не е невъзможно, а просто е необходимо мъничко повече търпение.

Пролетта е най-подходящият момент да се пробвате. Можете да изберете един от три метода за вегетативно размножаване.

Първият е насочен към вкореняване на зрели резници. Всеки от тях трябва да има поне една спяща листна пъпка. Полага се в хоризонтално положение, заровен в чист речен пясък наполовина. Двата отреза трябва да имат добър контакт със субстрата, а пъпката да е открита. Препоръчва се отрезите да се третират с вкоренител. Опитът показва, че може да се натъркат със скилидка чесън като превенция срещу загниване. Върху съда се поставя прозрачен похлупак, за да се поддържа висока влажност. Остава да чакате… Бъдете търпеливи, защото наистина отнема време.

Друг метод за вкореняване е чрез зелени резници. Изберете хубави, здрави и силни клончета. Отрежете ги с пета и поставете във вода заедно с пресни върбови клонки. Салицилът от върбичката е естествен растежен хормон, който ще улесни образуването на корени.

Трети и най-сигурен метод е т. нар. въздушен отвод. Изберете си вдървесинена клонка, наранете кората с ножче, без да я отделяте от майчиното растение. Обработете раничките с вкоренител, след което ги покрийте с влажен фин торф или мъх. Притиснете добре между ръцете си, за да се създаде добър контакт между клончето и субстрата. Опаковайте получената маса с прозрачно фолио и поддържайте висока влажност. Когато забележите коренчета, отрежете и засадете в нов съд.

От градинските обитатели

сега могат да се размножат хости, хемерокалиси, хризантеми

и още много. Процедурата при тях е по-лесна. Подкопава се добре от всички страни коренището, след което се изважда и оглежда внимателно. С остър нож или с лопата се дели на толкова части, колкото е необходимо, но най-добре на 2-3. Всяка част трябва да има растежни точки.

Новите растения се засаждат веднага или се държат на хладно като се поддържа тяхната влажност.

Препоръчваме да делите градинските си растения през няколко години, за да се подмладяват. Ако забележите влошаване в цъфтежа и развитието, значи сте закъснели.