Живеем във време, в което границите между здравословно и нездравословно, между полезно и вредно много се размиват. Според едни, лекарствата са постижение на медицината и именно заради тях и всички иновации, които ги съпътстват, качеството и продължителността на живот са се повишили. От друга страна, постоянно обогатяващото се познание за лечебните растения, за здравословното хранене и начин на живот са в основата на това повишаване. Храната може да е и болест, и лек, нали така? Според вас кое е вярно?

Има една приказка, че най-полезно за всеки отделен индивид е това, което сам си е произвел. Не по-малко важно е как го е направил и с каква енергия го е заредил. Не случайно доматите или лютеницата на баба са най-вкусни. А кой произвежда вашата храна? Бихте ли я заменили?

Ето няколко интересни факта:

  • Морковите могат да ви дадат много енергия, а наред с това са полезни за зрението. В началото те са смятани за лек, а не за храна.
  • Ако хапвате краставица преди лягане, на сутринта ще се чувствате много по-свежи.
  • Ако хапвате ябълка вместо кафе, ще се разсънвате много по-бързо и ще сте активни по-дълго време.

Наред с тези твърдения, науката в последно време много набляга на лечебните свойства на различни растения. Особено голям интерес представляват онези, които оцеляват във всякакви условия. Ние ги наричаме плевели, а всъщност, те са приспособими уникати. Ние ги унищожаваме, а те пак се появяват и оцеляват. А замисляли ли сте се как и защо го правят? Какво в тях им дава тези сили?

Хайде да разгледаме някои от най-досадните плевели, но от друга гледна точка.

Тученица 

Започваме с добре известните и лека полека ще преминем към по-непознати плевели. Сред най-обсъжданите полезни такива в последно време е тученицата. А дали наистина е плевел? Е, ако не можете да се отървете от нея в градината си, със сигурност я смятате за такъв. Но! Имайте предвид, че тя подсказва за богата, плодородна почва с добра влагозадържаща способност.

Освен това, тученицата се разделя на два вида – дива (обикновена или плевелна) и градинска (културна). Първата се цени заради лечебните си качества, а втората се отглежда като зеленчукова култура, вярвате или не.

Лековитите части на тученицата са листата и младите стъбла. Берат се преди цъфтежа и се използват в свежо и по-рядко изсушено състояние. Те съдържат редица витамини (А, В, С, Е и др.), както и минерали, антиоксиданти и други активни вещества.

Счита се, че тученицата има антимикробни, детоксикиращи и диуретични свойства. Приемът помага за понижаване на лошия холестерол, сърдено-съдовите заболявания, кръвното налягане и захар. Подобрява зрението, състояния на главоболие, стомашни неразположения, наднормено тегло и много други.

Билката може да с приема в много форми, но най-вече във свежо състояние. Термичната обработка води до понижаване на полезните вещества.

Ето няколко примера:

Сочните листа се смачкват до достигане на пастообразна консистенция и с нея се третират рани и кожни проблеми.

Младите части са леко солени и с освежаващ вкус – могат да бъдат включени в разнообразни рецепти за салати като „Фатуш", смутита, дори студени супи като таратор или гаспачо.

Странични ефекти при прием на тученица почти няма. Но все пак, редно е да се внимава, особено при първоначалните приеми. Така, както се препоръчва честа консумация на спанак при хора с проблеми в бъбреците заради оксалатите в него, същото важи и за тученицата. Бременни жени също трябва да подхождат по-внимателно.

Глухарче 

Любимо или досадно и противно, глухарчето се нарежда сред плевелите с лечебни свойства и това не е случайно, не е от скоро и не може да бъде оспорено. Цялото растение е ядливо, макар българите да сме свикнали да похапваме по-културни неща като рукола например.

От векове корените на глухарчето се използват за храна, а също и за прочистване на токсините от черния дроб. В жълтите цветчета пък се съдържат много антиоксидантни вещества, прашец и нектари, за които се смята, че имат свойството да подобрят работата на имунната система. Листата спомагат за поддържането на кръвната захар в норма, а подобряват и храносмилането.

Още ли смятате, че глухарчето е плевел? От него се прави дори мед срещу възпаления на гърлото и кашлица...

Сега е времето да се сдобиете с корени от глухарче. Есента, когато надземните части започнат да отмират, се вадят корени от редица растения, а глухарчето не прави изключение.

Имайте предвид, че кореновата система е съставена от един главен, доста удебелен в основата си и дълбоко проникващ корен. Именно той е най-ценен, но за да се сдобиете с него ще ви трябва стабилна лопата. Подкопайте отдалеч, почистете го от почвата, измийте го добре. След това може да го изсушите по стандартния начин или да го изпечете на ниска температура, а след това да си приготвяте чай от билката.

Листата и цветовете напролет могат да се използват във свежо състояние, а сега в изсушено.

Лобода 

Съмняваме се и през ум да ви е минало, че точно този и следващите плевели могат да имат лечебни свойства, но това е факт. Продължете да четете, за да се убедите, а ако тази информация не ви е достатъчна, направете собствени проучвания или се свържете с нас с конкретни въпроси.

И така, не е случайно, че лободата се нарича още бяла сладка трева. А знаете ли, че тя също може да замести краставицата в таратора, подобно на тученицата? Е, периодът на беритба е отминал, но в аптеките и специализираните магазини може да се намери суха дрога. Лободата се бере през лятото, като се подбират млади стръкове, подобно на копривата. За съжаление няма голяма трайност в свеж вид, но се суши лесно.

Лободата има чудодейно действие при стомашни заболявания. Използва се в народната медицина като болкоуспокояващо, противовъзпалително, отхрачващо, слабително и още много.

Щир 

Щирът в градината се счита за индикатор на почвеното плодородие и способността на почвата да задържа водата. Колкото по-добре се развива той, толкова по-високи са тези показатели, което само може да радва собствениците на имота. Видовете щир (диви и културни) у нас са няколко и имат многостранни приложения. От плевели до декоративни растения и билки.

В миналото щирът се е използвал широко за храна на животните в личното стопанство. Предвид, че сега няма толкова много такива, той е леко позабравен. Забравени са и лечебните му качества за човешкото тяло. Листата спокойно могат да заменят спанака, а семената му - булгура в кулинарията. В аптеката и специализираните магазини ще го срещнете с латинското му наименование - амарант.

Амарантът е богат на протеин и аминокиселини. Семената му не съдържат глутен, а може да замени традиционното зърно. В листата е открито много високо съдържание на витамин С.

Хвощ 

Поредният неоценен достойно плевел е полският хвощ. Ако го имате в градината, да знаете, че той е показател за вкисляване на почвата. От това може да следват доста трудности с отглеждането на традиционни зеленчукови, плодови, ягодоплодни, лечебни, подправъчни и украсни култури.

В народната медицина билката се цени заради високото съдържание на силиций, калций, магнезий и други минерали. Те са градивни елементи и ключови компоненти на колагена. От тук следва, че хвощът е полезен за коса, кожа, нокти, а също и костите. Може да се прилага повърхностно под формата на отвари, лапи, тинктура и други. Трябва обаче да се внимава, защото може да предизвика и раздразнение или чувствителност.

Чаят от полски хвощ е полезен за заздравяване на косата и ноктите. Препоръчва се при проблеми с пикочните пътища и лечение на рани. Употребата му в големи дози може да доведе до странични ефекти, затова преди прием на коя да е билка, винаги се консултирайте със специалист.

Троскот 

Тежката артилерия при плевелите са коренищните и кореновоиздънковите плевели. От тях отърване няма или поне това е много трудно. А троскотът е точно такъв – коренището му е неубиваемо заради безбройните подземни и надземни издънки. Ако се борите с него, в никакъв случай не го нарязвайте с фреза или мотика. Ще се намножи още повече. А когато плевите, внимавайте как изхвърляте и унищожавате корените. Вероятността да ги пренесете на ново място е много голяма.

Именно подземните части - корените и коренищата, са и полезната част на този упорит плевел. За тях се знае, че помагат при камъни в жлъчката и бъбреците, както и при диуретични проблеми, отоци, подагра.

Корени обикновено се събират през есента и началото на пролетта. Почистват се и се изсушават. Съхраняват се на сухо и хладно. Препоръчва се прием само по лекарско предписание поради възможност за противопоказания.

Петопръстник 

Сигурно подозирате, че тривиалното име на този плевел идва от формата на листата, нали? Но знаете ли, че латинското – Potentilla идва от латинската думичка за сила. Тя пък се отнася до лечебните свойства, които притежават растенията от този вид.

У нас се срещат два вида петопръстник. P. reptans е ценен заради високото си съдържание на танини. Счита се за много полезен, когато трябва да се спре кървене или да се борим с възпалителен процес. Намира широко приложение при кървене от носа, венците и при хемороиди. Особено полезен е при типично женски проблеми като миома и за успокояване на лигавиците на стомаха и червата.

Може да се употребява и външно при рани, екземи, изгаряния, подкожни кръвоизливи, хемороиди и други.