Това е важна практика, при която бистрата напитка се отделя от утайката

В резултат на бурните процеси, протичащи във виното, в него не спират да се образуват съединения, които падат на дъното и образуват утайка. Стопаните знаят, че тя става особено голяма след тихата ферментация.

Утайката е опасна за младото вино - тя съдържа органични вещества, които са твърде благоприятна среда за развитие на биохимични процеси, продуктите от които преминават в него и бързо влошават вкусовите му качества. Затова виното задължително трябва да се отдели от нея.

Първото претакане не бива да се пропуска, но част от домашните винопроизводители подценяват тази практика. По този начин

оставят във виното много органични вещества

като частици от гроздето, дрожди и други микроорганизми, които влошават качеството.

Друго последствие от тази грешка е, че оставените във виното дрожди също вредят - те редуцират серния диоксид до сероводород, който пък придава онзи неприятен мирис на развалени яйца. Само когато се претака, виното се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, за да се развива правилно.

Претакането ускорява и избистрянето. Затова е задължителна практика за домашния майстор.

Първото претакане се прави около месец

след приключването на тихата ферментация

Календарно съвпада в края на ноември и началото на декември. Претака се при максимално широк контакт на виното с въздуха, за да излети въглеродният диоксид, образувал се при тихата ферментация и да влезе кислород. При претакането е желателно струята вино да пада отвисоко в съда, в който се събира или да пада върху дъска, поставена наклонено.

Претакането може да стане през канелата, но когато от нея излиза бистро вино. В противен случай трябва да се прави с маркуч, който е привързан към дървена летва и когато се вкара в бурето, краят му да е на 6-7 см по-високо от края на летвата. Целта е при потапяне във виното краят на маркуча да не стига дъното, а да остане над нивото на утайката.