След като младите лозички вече са в земята, започва един много важен етап – първите грижи, които ще определят как ще се развият те в следващите години.

Това е най-чувствителният момент в живота на лозата. Tя тепърва пуска корени в новата почва, а нашата задача е да ѝ помогнем да се прихване и да изгради здрава основа.

Най-напред, веднага след засаждането, почвата около лозите се изорава плитко – на 15-20 сантиметра. Така се разрохква повърхността и се задържа влагата. За да остане земята чиста от плевели и да не се сбива, през лятото се правят по няколко плитки обработки, обикновено 7-8 пъти, колкото да е рохкаво и въздухът и водата да стига до младите корени.

Докато още няма изградена телена конструкция, обработките могат да се правят в две посоки. Така не се допуска да избуят бурени, които ще задушат младите растения.

После идва и другата важна работа – следи се внимателно дали младите леторасли пробиват купчинките пръст. Ако някоя лоза се бави, разкрива се внимателно, за да се види причината. Понякога причината е, че чепът е покрит с твърде много почва. В такъв случай купчинката се утънява. На по-тежки и сбити почви след дъжд често се образува кора, която не пропуска кислород и вода, и тя трябва да се разрохка.

Не е изключено и вредители да причинят проблеми –

сивите и телените червеи често пригризват основата

на младите леторасли и те увяхват

В такъв случай се пръска с подходящ инсектицид и след това отново се оформят купчинките около лозата.

Ако дойде порой или силен вятър и разруши тези защитни купчинки, те отново се насипват. Това е простичка, но важна грижа – тя пази младата лоза, докато укрепне.

Така, с малко постоянство и грижа през първата година, младите лози бавно ще се превърнат в здрави растения, готови да дадат бъдещи плодове.

След като лозичките вече са се прихванали и започнат да растат активно, идва един много важен момент от грижите през първата им година – така нареченото „откриване".

Когато младите леторасли достигнат около 20–25 см височина и по тях се появят първите мустаци – знак, че растението вече е укрепнало – купчинките около тях внимателно се разкриват, но само до около 5–6 см под мястото на присаждане. Тогава се изрязват всички образували се росни корени, защото ако те останат, лозата ще развива плитка коренова система, която е по-слаба и по-чувствителна на суша. Премахват се и всички издънки, които евентуално са тръгнали от подложката, за да не изсмукват хранителни вещества. След това лозичките отново се загърлят, за да бъдат защитени.

През първата половина на август процедурата се повтаря. Отново се откриват растенията, проверява се за нови росни корени и, ако има такива, се изрязват. След това почвата отново се насипва около тях. Това загърляне в края на лятото е важно, защото оставя основата на летораслите защитена и помага те да узреят добре до есента, като се заздрави тяхната тъкан и станат по-устойчиви на студ.

През цялото лято трябва да се следи редът между лозите да бъде чист от плевели. Ако бурените са малко, най-добре е да се изскубват ръчно, но при силно заплевеляване може да се приложи и внимателно пръскане с подходящи хербициди, за да не се задушават младите растения.

Тези грижи - откриване, подрязване на росни корени, отново загърляне и поддържане на чисти редове - са основата, върху която лозичките стъпват здраво, за да започне тяхното оформяне в следващите години.

В първите години от живота на лозата, когато растенията са още нежни,

всяка помощ за чистота на редовете и

запазване на влагата е от огромно значение

Един от съвременните методи за това е използването на тъмни полиетиленови ленти.

Тези ленти са с ширина около 1–1,5 метра и дебелина приблизително 100 микрона. Още преди засаждането на лозичките се прави една важна подготовка – парафинирането. То се извършва до самата спойка (мястото на присаждане) и има за цел да предпази младата лоза от изсъхване и механични повреди.

След като растенията се засадят, полиетиленовите ленти се разстилат по редовете. Те се перфорират на местата, където са лозичките, за да могат да излязат летораслите на повърхността. Лентите остават на мястото си в продължение на 3–4 години. Тяхната роля е много полезна:

– задържат влагата в почвата;

– не позволяват на плевелите да поникват и задушават младите растения;

– ограничават развитието на росни корени, тъй като почвата под лентата остава по-хладна и сенчеста.

Благодарение на този метод, прихващането и растежът на младите лози са значително по-добри, защото те растат в среда без конкуренция от плевели и с по-добра влага.

Все пак този подход има и един съществен недостатък. Понеже лентите покриват почвата, през есента не може да се направи загрибване (насипване на почва около основата на лозата). Това означава, че растенията остават по-незащитени от зимните студове. Така през първата зима и особено през втората година има опасност от измръзване на младите леторасли при късни пролетни мразове.

Паралелно с борбата срещу плевелите, още от момента, когато летораслите пораснат 5–6 см, започва и редовната защита на младите лози от болести. През целия сезон, чак до края на септември е необходимо да се извършват превантивни третирания срещу маната (Plasmopara viticola) и оидиума (Uncinula necator). В младите лозя тези заболявания могат да унищожат зелената маса и да забавят развитието на растенията за години напред.

През първата година след засаждането основната

цел е младата лоза да изгради силна коренова система

и здрава надземна част. Затова в този период не се извършват резитби на зелено – т.е. не се прищипват и не се премахват леторасли. Позволява се на лозичката да расте свободно, за да натрупа листна маса и чрез нея – повече хранителни вещества, които ще се насочат към корените.

Единственото изключение е премахването на издънките, излизащи от подложката – те винаги трябва да се унищожават, защото ако останат, ще отслабят растежа на присадения леторасъл, като му отнемат хранителни вещества.

Когато приключи вегетацията и листата окапят, идва време за първата резитба на зряло. Тя може да се направи или в края на есента на първата година, или напролет преди началото на сокодвижението. Много лозари предпочитат пролетната резитба, защото през зимата лозичките остават по-добре запазени с по-голяма надземна маса. Така растенията успяват да натрупат повече пластични вещества (резервни хранителни запаси), които ще са необходими за новия растеж. Освен това при есенна резитба се налага забиване на колчета за защита преди загребването, докато при пролетната това не е необходимо.

Преди да се направи тази резитба напролет, се извършва едно по-дълбоко отгребване на купчинките, за да се открие основата на лозичката. Ако има новообразувани росни корени, те се изрязват, за да се стимулира кореновата система да се развива в дълбочина.

Важно е също така през цялата първа година да се следи влажността на почвата. При засушаване младите лози страдат много силно, защото все още нямат дълбоки корени. В такъв случай поливането е задължително, особено в най-горещите летни месеци.

С тези грижи първата година завършва – младите лози вече имат укрепнала основа, която ще послужи за формиране на бъдещата формировка през втората и третата година.

След първата година младото лозе вече започва да придобива вид, но има още няколко важни задачи, които не бива да се пропускат, за да се изгради здраво насаждение.

През есента на първата година или напролет, преди началото на сокодвижението във втората, се прави т.нар. попълване на празните места.

Ако някои лозички не са прихванати, на тяхно място се

засаждат нови, но много важно е те да бъдат първокласни

лози от същия сорт и със същата подложка, за да няма разлика в растежа и развитието на растенията.

Друг ключов момент е изграждането на подпорната конструкция. За предпочитане е тя да бъде поставена още през първата година, но най-късно трябва да бъде завършена преди началото на вегетацията през втората. Конструкцията ще служи за привързване и насочване на летораслите и за формиране на бъдещата формировка.

След като редовете получат своята опора, започва и същинското оформяне на лозата - дали ще е на единичен Гюйо, двоен Гюйо, кордон Роая или друга избрана формировка.

Всички тези грижи от засаждането и загрибването до резитбата, борбата с плевели и болести, попълването на празните места и изграждането на подпорната конструкция - трябва да се извършват точно навреме и качествено. Това изисква добра организация на работата, защото от тях зависи как ще тръгне младото лозе и колко бързо ще се развие.