След като земята бъде изорана, подравнена и подготвена за новото лозе, идва важен момент - маркирането на площта. Това е онзи етап, в който на терена се нанася бъдещият „чертеж" на лозето - редовете и местата на всяка отделна лоза.

Маркирането не е просто чертаене на линии - то осигурява ред и баланс в насаждението. Чрез него се спазват предварително избраните разстояния и схемата на засаждане, така че всяка лоза да има равна хранителна площ и еднакви условия за развитие. Резултатът е по-равномерен растеж и улеснена работа за години напред.

Една от основните цели на маркирането е да се осигури праволинейност на редовете. Правите линии не са само за красота - те позволяват механизирано обработване и използване на техника без затруднения. Когато машините могат да се движат свободно, трудът става по-лек, а ефективността - много по-висока.

Преди да се започне самото маркиране,

трябва внимателно да се избере посоката на редовете

Тя не е случайна – вземат се предвид слънчевото огряване, за да получават лозите достатъчно светлина през целия ден, както и преобладаващите ветрове, които могат да окажат влияние върху растежа и здравето на растенията. В някои райони редовете се ориентират север-юг, за да се осигури равномерно огряване, а в други се съобразяват с особеностите на терена.

Когато настъпи моментът да се определи посоката на редовете в едно ново лозе, това решение не се взема на случайност. То е пряко свързано с бъдещото развитие на лозите, с условията за узряване на гроздето и с удобството за обработка на насаждението.

Най-благоприятна за лозата се счита ориентацията на редовете в посока север – юг. При това подреждане слънцето осветява равномерно двете страни на реда – преди обяд огряват източната страна, а след обяд западната. Така се постига балансирано затопляне на гроздовете и на почвата, което благоприятства равномерното узряване и намалява риска от заболявания.

Когато редовете са ориентирани изток - запад, южната страна получава значително повече светлина и топлина, докато северната остава в сянка. В по-топлите и засушливи райони това може да доведе до прегаряне на гроздето и по-бързо изсушаване на почвата от южната страна. Същевременно северната страна остава по-влажна, особено през есента, което създава условия за развитие на сиво гниене по гроздовете.

Не по-малко важно е и влиянието на ветровете. Ако редовете са разположени перпендикулярно на посоката на силните ветрове, летораслите се накланят и събират от едната страна, листата засенчват гроздовете и това може да намали слънчевото огряване.

При много силен вятър има и опасност от полягване на крайни редове

Поради преобладаването на западни ветрове в повечето райони на България, често се предпочита ориентиране на редовете от запад към изток, за да се намали вредата от тях.

На наклонени терени правилото е редовете да следват линиите на хоризонталите. Това не е просто естетика – така се намалява оттичането на водата и ерозията на почвата. Възможно е леко отклонение от хоризонталата (до 3–4°), за да се осигури праволинейност на по-дълги участъци, което улеснява механизираната обработка.

Маркиране на равни терени

Маркирането на равни терени при създаването на лозови масиви е един от най-прецизните и важни етапи, защото именно тук се залага точността на цялата бъдеща структура на лозето. Процесът започва винаги с оформянето на пътната мрежа – по този начин се разделя теренът на квартали и парцели, а редовете във всички парцели се подреждат така, че да образуват една обща права линия. Това е необходимо за удобна работа на техниката и за поддържането на реда в насаждението.

След оформянето на кварталите се пристъпва към самото маркиране на първия ред. На половината от разстоянието между редовете (междуредовото разстояние) от надлъжния квартален път се отбелязват двете крайни точки на първия ред. През тях се издигат перпендикуляри, по които с помощта на ролетка се нанасят последователно всички междуредови разстояния.

Тъй като редовете често са дълги, на всеки около 100 метра се издигат нови помощни перпендикуляри, успоредни на първите два, за да се гарантира абсолютна праволинейност. И по тези линии се отбелязват местата на редовете.

Когато са готови местата на редовете,

започва маркирането на отделните лози в самия ред

За целта се използва маркиран тел – поцинкован тел, на който предварително са отбелязани вътрередовите разстояния. Бележките могат да са ламаринки, възли или други трайни маркировки, закрепени неподвижно. Телът се опъва по дължината на реда, като крайни топчета показват началото и края му. Много е важно тези топчета да съвпадат с бележките на първия ред, за да се запази точността.

До всяка бележка на телта се забива малко колче или пръчка с дължина 30–35 см – това е мястото, където впоследствие ще бъде засадена лозата.

Ако се прилага шахматно маркиране (т. нар. триъгълна схема), се постъпва малко по-различно. От вътрешната страна на единия от перпендикулярите се прекарва нова права, успоредна на него, но изместена на половин вътрередово разстояние. Така при нечетните редове телът започва от първия перпендикуляр, а при четните – от втория, което води до шахматно разположение на лозите.

Тази точна и последователна работа при маркирането на равни терени гарантира, че лозето ще бъде подредено, машините ще могат да работят безпрепятствено, а всяка лоза ще получи своята еднаква площ за растеж.

Маркиране на нетерасирани терени с наклон

Когато лозето се създава върху нетерасирани наклонени терени с наклон от 5 до 12°, подготовката и маркирането на площта стават по-сложни. Обикновено при такива наклони се препоръчва изграждането на наорни тераси, които намаляват наклона до 5–6°, за да се предотврати ерозия и да се улесни обработката. Ако обаче теренът не е терасиран, се следва специална процедура.

Процесът на маркиране на такива терени в основата си наподобява този при равни площи, но има някои особености:

Пътищата не са прави, а се прокарват косо по наклона. Това води до оформянето на парцели с ромбоидна форма, а не с правоъгълна, както на равните терени.
Перпендикулярите се издигат не от прави ъгли, а от два срещуположни тъпи ъгъла на парцела. По тези линии се нанасят междуредовите разстояния, точно както при равен терен.

За маркиране на местата на лозите от границите на пътя към склона се опъва маркиран тел. Както и на равен терен, при поставянето на телта две постоянни топчета трябва да съвпадат с бележките върху перпендикуляра. След това местата на лозите се отбелязват с колчета или пръчки, забити в земята.

Особен случай е, когато редовете са ориентирани по хоризонталите. Това намалява ерозията, но изисква допълнително внимание. В такъв случай всеки ред се „начупва" там, където теренът променя наклона си. Ъгълът между отделните отсечки на реда не бива да е по-малък от 120°, за да не се затруднява механизираната работа. Маркирането на всяка отсечка от реда отново става с помощта на маркирания тел, като се спазват точните разстояния.

Този метод позволява правилно разпределение на лозите и редовете върху наклонени терени, като същевременно намалява загубите от ерозия и запазва достъпността на масива за обработка.

Маркиране на терасирани терени

Маркирането на терасирани терени при лозови насаждения има свои специфични особености, които се различават от тези при равни и нетерасирани наклонени площи. Основната цел е да се използва равната повърхност на терасите максимално ефективно, като същевременно се избегнат неблагоприятните ефекти от наклона и отворените откоси.

1. Маркиране на наорни (землени) тераси

Когато терасните платна имат наклон до 5–6°, всяко платно се разглежда като отделен парцел с равна повърхност и се маркира по същия начин, както при равен терен. За да се намали изсушаващото влияние на откоса, първият ред се разполага на около 3 метра навътре от горния ръб на откоса. Така лозите са защитени от прегряване и бързо изпарение на влагата.

2. Маркиране на изкопно-насипни тераси (контурно засаждане)

При този тип тераси редовете се разполагат по хоризонталите, което предпазва от ерозия и равномерно разпределя влагата. Процесът започва с оптически уред (теодолит или нивелир), с който се трасира първият ред по хоризонтала.
След това с помощта на пергел за маркиране или специален гребло-маркир се отбелязват успоредно всички останали редове.

3. Маркиране с телове

При ръчно маркиране се използват два вида маркировъчни телове (с дебелина 2 мм):

0 Първият тел е за отбелязване на междуредовите разстояния – например 2,20 м.

0 Вторият тел е за вътрередовите разстояния – например 1,00 м, на които ще се засаждат лозите.

Върху теловете се закрепват метални топчета или възли, които служат за точна маркировка. Първо се опъва телят за междуредовите разстояния и се забиват колчета, след което, върху всяка маркирана линия, с помощта на втория тел се отбелязват местата на отделните лози в реда.

По този начин всяка лоза получава точно място, редовете са равни и следват линиите на хоризонталите, което осигурява удобство при обработка и равномерни условия за растеж.