13° C, предимно облачно
Адаптивността е един от ключовете към успеха на сплотения екип
Иван Чубрин е второ поколение производител на малини и ягоди. Наследил е опита на своя баща Иван Чубрин - старши в производството, според принципите на биологичното земеделие. Младият фермер днес не е сам, а работи в екип заедно с още трима други млади хора, които държат на това да произвеждат чиста храна.
„От около 10 години се занимавам активно със земеделие. През годините сме обработвали по-големи площи, впоследствие сме ги намалявали, после пак сме ги увеличавали, в зависимост от климатичните условия. В момента имаме стопанство от около 45 декара, като капацитетът ни е около 100 декара. Отглеждаме по биологичен начин малини и ягоди в землищата на Долна Баня и село Костенец", разказа младият Иван Чубрин за „Български фермер" и допълни:
„Тази година беше много тежка, неплодородна. Климатичните условия оказаха голямо негативно влияние. Първо късните студове през пролетта компрометираха голяма част от пролетно-лятната реколта от малини и ягоди. След това пък горещото лято. И сега тези дъждове също оказват голямо влияние. Като цяло
добивите от малини са по-ниски от преди години – около 120-130 кг/дка
Цената е най-висока през последните години, но и разходите са по-високи. Като цяло не мога да кажа, че годината е добра за нас.
Все още не е приключила кампанията по прибиране на продукцията. Ако няма слани, ще можем да берем до края на октомври. Нашите насаждения се намират изцяло на открито. Обмисляме да сложим засенчващи мрежи или да изградим оранжерии, за да предпазим растенията от горещините и сланите.
Намирането на работна ръка е предизвикателство от доста години
Налага ни се да избираме все по-некачествени кадри. Претенциите на тези хора са големи, а отделно ние си плащаме данъците.
Нашата стратегия е да бъде сформиран малък, но сплотен екип, който да бъде добре обучен. Затова се стараем да поддържаме заетостта на местно ниво и да им осигурим работа за по-дълъг период от време, а не само сезонно - за да се запази колективът", обясни Иван Чубрин.
Раздалечеността на двете производствени полета е един недостатък, по думите на младия фермер, но екипът успява да преодолее това предизвикателство: „Необходимо е, транспортът на работниците да бъде с по-голям капацитет. Когато има работа и в двете землища, трябва да се организира много добре, за да вървят нещата и в едното, и в другото. Стараем се да разпределяме задачите между екипа ни и по този начин се справяме. Екипът ни е малък, но много сплотен. В годините сме се сработили така, че всеки един от хората ми знае къде какво трябва да се направи.
Всеки ден се събираме и обсъждаме организацията за следващия ден
- кога трябва да се тръгне, къде трябва да се достави стоката, кога трябва да се бере. Опитваме се, възможно най-много да предвидим обстоятелствата. Винаги има непредвидими неща, като например климатичните условия, затова гледаме да бъдем колкото се може по-адаптивни.
Четирима души сме, като дамската част от групата се занимава повече с деловодството и документацията, докато за нас мъжете е предимно физическата работа, транспортът и така нататък. Стремим се всеки да знае какво правят останалите, да не е специализиран само и единствено в своята си сфера, а да бъде запознат с производството и от едната, и от другата страна."
Около една трета от биопродукцията на стопанството
се реализира директно на пазара,
а останалата част се замразява и продава на преработвателни предприятия в страната. „Забелязвам, че хората все повече се насочват да пазаруват директно от фермерите. Също така се наблюдава и това, че оценяват биологичното производство. Има разлика в цената между биологичното и конвенционалното производство, но хората оценяват, че чистата храна е здраве. За мен бъдещето принадлежи изцяло на биологичното производство поради две причини. Едната е, че биопродукцията е здраве за самите хора. Другото е, че по този начин запазваме почвения потенциал за бъдеще време", каза Иван Чубрин и допълни „Опитваме се да вземем максимума от самите растения, например да се пласира биошумата. Ние я предаваме в пунктове, предполагам, че се изсушава за чайове и извлеци. Имаме идея да направим мини предприятие, но това е свързано преди всичко с голяма инвестиция. Има регламенти и изисквания, които трябва да бъдат спазени. Бихме искали да произвеждаме сладка и сиропи. Малината е сред най-полезните плодове – не само докато се консумира прясна, а и сиропът от малини е истинско лекарство за сваляне на температура при деца.
За своето биостопанство Иван Чубрин получава европодкрепа
„Самите площи са заявявани за подпомагане всяка година, за което получаваме субсидии, но се стремя да редуцирам възможно най-много разходите за самите насаждения, тъй като те се увеличават всяка година.
Баща ми положи основите на нашето стопанство. имали сме доста години на проби и грешки, но основният принцип винаги е бил да гледаме напред и да работим за това, което искаме да бъде направено. Всяка година е различна. Преди години в нашия край падаха доста рано сланите. Затова ние изместихме стопанствата в по-топли краища към Пазарджик. Там пък горещините бяха неблагоприятни, после имаше голям спад в пазарите. Сега се върнахме отново обратно към нашия край. Нашият район е полупланински и подходящ за отглеждане на ягодоплодни култури. Основните ни проблеми са климатичните промени и работната ръка."
В зависимост от това как позволява времето,
новият стопански сезон започва от март-април. През зимата стопаните правят подобрения по полето. Необходими са окопавания и дрениране на някои места, където се задържа водата. Това е и сезонът, в който се извърша поддръжката и притягането на техниката. Стопанството разполага с малък трактор с косачка и малък плуг.
Иван Чубрин е зооинженер по образование и е участвал в грижите за животните във фермата на баща си. Знае какво е денонощен труд, защото е държал дежурства по време на агнилната кампания. Въпреки че днес изцяло се е насочил към растениевъдството, младият стопанин отбеляза: „Имам идеята, да си създадем една малка животновъдна ферма, за да имаме пресни продукти."
Коментари