Вече времето е доста променливо, а до края на месеца също обещава да бъде такова. Свидетели сме на първите слани, снежец по високите части, температури близки до нулата. Всичко това трябва да бъде сигнал за цветарите да прибират цветята. Да, на всички ни се иска те да останат навън максимално дълго. Дали това е добре или не за тях е отделен въпрос. А и много индивидуален. Може би вече забелязвате промените във външния им вид, зачервяването на листата в тон с есента, забавеното разцъфтяване на заредените пъпки, изразходването на водата и други признаци, които подсказват, че е време за прибиране.

В интерес на истината не е лесно да направим всички щастливи, да поддържаме екзотичните си растения доволни целогодишно, предвид сезонността в страната ни. От друга страна е огромна загуба на ресурси (пари, време, труд, емоции и др.) да отглеждаме едно цвете само един сезон. Особено пък екзотично. От трета страна, в българските домове не винаги има достатъчно и подходящо място за любимите цветя, като започнем от бабиното мушкато и стигнем до разкошни петреи, бругманзии, агапантуси, дипладении, бугенвилии, фукции

Да, някои са подходящи и за стайни цветя, стига да можем да им осигурим адекватни условия и грижи. Да, някои презимуват без проблем в състояние на покой. Но всички те са различни. Ето защо ще ги разделим условно на три групи:

1. Цветя, които издържат на ниски положителни температури и минимално или никакво осветление;

2. Цветя, които понасят добре ниски положителни температури, но имат нужда от светлина;

3. Цветя, които имат нужда от отопление и осветление през зимата.

В първата група попадат мушкатата, бругманзията, неустойчивите на студ бананови растения и някои орнаментни треви.

За тези растения е

важно да изпитат лек студ, който да им подскаже, че е време за покой

Прибирането може да стане след лека слана например. По време на съхранението поливките са разредени максимално. Препоръчително е да се извършват само, когато почвата е наистина суха.

Напролет, дори още в края на зимата, когато денят започне да расте, е време за по-обилни и чести поливки. Новият растеж ще ви покаже, че растенията вече имат нужда и от светлина. Преходът не бива да е рязък. Не забравяйте да проверявате здравния статус на растенията през целия период.

Във втора група попадат повече растения - дипладенията, бугенвилиите, олеандрите, лантаната, пентасът, маслиновите дръвчета, някои палми, хлорофитумът и т.н.

Освен светлината, поливният режим е по-активен.

Вода се дава сравнително често, но в малки количества

след осезаемо засъхване на горния слой почва,

но не бива да се допуска пресъхване, особено клюмване на самите растения.

Възможно е да опадат доста от листата, че дори и да не останат такива по клонките. Важното е стъблата да са живи.

Рано напролет с уголемяването на деня и повишаването на температурите е време за първи подхранвания с ниски (двойно разредени) дози тор. Преходът отвътре навън може да стане веднага след преминаване на опасността от слани.

Третата група е за по-капризните видове

Тук са повечето фикуси, в това число бенджамини, лирати, еластика и други. Тук са и гарденията, която все по-често започва да намира място в градината и на балкона, коледната звезда – също. Голяма част от тропическите палми и т.н.

При фикуси, прекарали лятото навън се очаква обилен листопад при смяна на условията. Пазете ги от течение и преполиване. Зимните листа и клонки ще са слаби и бледи, а развитието ще е едва забележимо, но топлинка им е необходима.

Гарденията ще издължи стъблата си, а с коледната звезда ви съветваме да не експериментирате.