Фермер отглежда здравословни култури – маслодаен лен и сусам

09 юли 2021, 08:14

Бг Фермер

8283

Стефан Недялков от Старозагорско засява само високоолеинов слънчоглед, избира технологии, запазващи почвеното плодородие

Ваня ВЕЛИНСКА

Вече започна жътвата на ечемика, а съвсем скоро и на пшеницата в стопанството на Стефан Недялков от Старозагорско. Разговаряме с него за това, какви са очакванията му за сезон 2020/2021 и какви са предизвикателствата пред земеделските производители у нас.

И тази година климатичните условия не ни изненадаха, казва Стефан Недялков. Откакто се занимавам със земеделие няма година с година, които да си приличат. Така че климатът е ежегодно предизвикателство, пред което се изправяме всички, които сме по полетата. Това ни държи нащрек, но и с ясното съзнание, че много често успехите или провалите ни зависят от това дали ще се справим с дадените условия или не. Защото, ясно е, че не може да обвиняваме времето за всяка несгода.

Със земеделие Стефан се занимава от много години, като в момента обработва 14 000 декара, в землищата на с. Ястребово и Стара Загора. Основните култури са обичаните за района – пшеница, ечемик, рапица и слънчоглед, но също така отглежда и някои други, като и малко застъпените у нас маслодаен лен и сусам. Последните две култури са позабравени, въпреки че

са традиционни за страната ни, познати от немного далечното минало

Не искам да правя това, което правят повечето земеделци в страната, просто да отглеждам едни зърнени култури, разказва Стефан. Да, те са основните в стопанството ни, тъй като трябва да се „връзват“ сметките. Но за мен по-важно е да възродя някои позабравени култури, каквито са маслодайният лен и сусамът. Това ми носи удовлетворение.

По маслодайния лен фермерът се увлякъл покрай фирма Аксереал, която от две години предлага семена, а също и изкупува произведената продукция. При сусама интересът му е от по-рано, тъй като културата е със сериозни традиции в района.

И двете култури са много интересни за мен, както и сериозно предизвикателство, продължава фермерът. Малко хора знаят, но и ленът също може да се използва за производства на тахан, а и има производител в района, който преработва малки количества. Сусамът пък има сигурно търсене, тъй като той се влага не само в хлебната индустрия, но също е основа за производството на тахан. Водещо в случая е, че е изключително полезна храна, съдържаща най-доброто съотношение между Омега 6 и Омега 3 мастни киселини, а също е богата и на микроелементи. За съжаление, това което спира производителите е, че

културата е изключително капризна за отглеждане

От една страна семената се сеят, когато времето е много топло, буквално в този период, от друга - трябва да има влага. Друг проблем е, че семената се сеят много плитко, почти на повърхността на почвата, но пък са много дребни и лесно се отнасят от вятъра и дъждовете, ако има такива. Това са все предпоставки, които отказват всеки фермер, който би се захванал. Но както казахме Стефан не е като всички. Опитвал е да засее през миналата година, ще пробва и тази на площ от 300 декара. Вече е засял, в момента има почвена влага, надява се, че ще успее. Но не мисли да се отказва, дори при неуспех. За оросяване на полетата, което би подпомогнало поникването, и дума не може да става. От една страна мелиорациите са скъпо начинание за обикновените производители, а от друга – няма как да се опазят инсталациите, всичко ще се разграби на секундата, няма сигурна защита. За съжаление не може да се сравняваме по никакъв начин с южните ни съседки Турция и Гърция, където всичко безпроблемно се полива – има достатъчно вода, няма проблем и със системите за напояване.

Най-лесно е да хвърля пшеница и няма да имам проблеми, казва фермерът. Да, това е най-лесно, но както казах, не искам да правя само познати неща.

Лошото е, че повечето колеги като срещнат трудности една година, това ги отказва, казва още той. Това е и сред причините

в България вече да се отглеждат много малко полски култури

Това е пропуск за земеделието ни, а и предпоставка за много лош сеитбооборот.

Не само заради по-доброто редуване на културите, но и с грижа за почвата, в стопанството отглеждат повече култури, а също и прилагат по-малко обработки.

Смятам, че една от предпоставките за добро земеделие е грижата за почвеното здраве, е категоричното мнение на фермера. За съжаление, у нас много малко се обръща внимание на проблема, въпреки че напоследък започна да се говори по темата. Аз за себе си съм решил, че каквото мога, с практиките, които прилагам, ще спомагам за запазване на почвеното плодородие. Спазвам максимално добър сеитбооборот, въз основа на културите, които отглеждам – освен основните, плюс люцерна – около 1100 декара, тъй като тя е задължителна за всяко сеитбообращение, защото е отличен предщественик, а също и някои покривни видове. Намалили сме драстично и обработките, ако не са нулеви, то те са минимални. Освен това сме ограничили торенето, като прилагаме по-иновативни торове, които са последна разработка на Нидерландски научен институт. Тези продукти имат

изключително добро действие върху кореновата система на растенията

Внасяме ги със сеитбата, за да намалим разходите. Много държа на доброто хранене на растенията, тъй като то е ключът към разгръщане на потенциала на културите. Разбира се, има още много неща, които трябва да правим, но това е едно добро начало.

Но да се върнем към настоящия сезон. Какви са прогнозите при есенниците?

Очаквам една нормална година, казва Стефан. Дъждовете позабавиха малко жътвата на ечемика, който е около 2000 декара и на най-ранната пшеница. Но не мисля, че е нещо фатално. Ще изчакаме зърното да стане достатъчно сухо, защото нямаме сушилни, но суховеите, които са характерни за района, и в момента веят, ще свършат тази работа. А и имаме пшеница, която още се развива, трябва й поне още 10-15 дни. Флаговият й лист още е зелен, зърното още се храни, така че му трябва още време. Колкото до добивите, за които винаги се пита? Докато зърното не се качи на кантара, няма нищо сигурно. Но все пак

се надявам на добра реколта

През миналата година добивите в района са били много добри – около 630-640 кг/дка, тази се надяват, че няма да са по-ниски, дори ще са по-високи. Климатичните условия, макар и недобри, не са оказали отрицателно влияние върху посевите, а и всички грижи за растенията са направени – извършени са две фунгицидни третирани, които според фермера са от изключително важно значение. А „тайната“ съставка за успеха, според него е, във внасянето на органична нано сяра, продукт, който е малко познат, но е с отлично действие за културите.

За сортовете Стефан споделя, че залага основно на западната селекция – предимно френска. Реколтира няколко сорта, винаги залага и на нови, които изпитва, за да види как ще се представят на полетата. За човек, който уважава традициите и цени българското, фермерът е много разочарован, че не засява родни сортове. Но причината е ясна – по-слабо представяне на сортовете, резонно по-ниски добиви.

Колкото до пролетниците състоянието им хич не е толкова добро. Фермерът споделя, че когато са сели, почвата е била много суха. В резултат на шарената влага се стигнало до неизравнено покълване на семената, съответно до поникване на растенията. Ето защо в посевите от слънчоглед има растения, които са 4-6-и лист, и други току-що поникнали. Все пак има много време до жътва, нищо не е решено.
Стефан обръща внимание на това, че

отглежда само високоолеинови слънчогледи

А целта му не е по-високата цена, защото премии почти не се дават, а получаването на по-висококачествен продукт, с който да се храним. Във високоолеиновите слънчогледи се съдържа най-много олеинова киселина – 87%, наситените мастни киселини са 8%, а линоловата киселина е 5%. В тях няма линоленова киселина, която се съдържа във всички останали растителни масла, дори да е в минимално количество, както е при маслиновото масло например. Разочарованието обаче идва от факта, че повечето от високоолеиновата продукция се изнася, а не остава за преработка у нас.

В момента в стопанството подсяват слънчоглед на поле, на което поникването не е станало. Съвсем скоро обаче ще засяват и слънчоглед като втора култура. През миналата година са опитали за първи път. Макар че резултатите не са били много добри, ще пробват и тази. А след ечемика и пшеницата ще засеят покривни култури, които ще предшестват пролетниците през следващата година.