Растението Годжи бери (Lycium Barbarum) е известно още с имената Лициум, Императорски плод, Мерджан и др.. За родина на този вид се счита Северен Китай. Азиатските народи от дълбока древност (преди повече от 4000 - 5000 години пр.н.е) са познавали неговите лечебни свойства.

Лициумът е многогодишно растение, което достига височина до 2-3м. Чрез подходящи резитби то може да се оформи като храст, а също така - и като дърво. Листата му са сивозелени, тесни, с елипсовидна форма, а цветовете – бледолилави. Плодете на Годжи бери са червено-оранжеви, малки, елипсовидни, с дължина 1-3см.. Те са богати на антиоксиданти. Отличават се с високо съдържание на витамини (С, А, В, Р и др), на микро и макроелементи (К, Ca, Fe, Zn, I, Со), аминикиселини, поли и монозахариди. Съдържанието на витамин С в плодовете на Годжи бери надвишава това в цитрусовите култури.

Консумацията на Годжи бери се препоръчва за общо укрепване на организма, за регулиране на метаболизма и понижаване на кръвната захар. Плодовете са мощен имуностимулатор, а чаят от листата и кората на растението е с доказано антибактериално и антимикотично действие.
У нас дивите форми на Лициума се срещат на много места в полупланинските и планинските райони. За разлика от култивираните видове (те са около 40), дивите са с по-дребни плодчета.

В България климатичните условия позволяват отглеждането на Годжи бери. Растението е студоустойчиво и издържа без повреди отрицателни температури до минус 20 - 25ºС. Този вид е светлолюбив и се развива най-добре на слънчеви места. Вирее на различни типове почва, но предпочита леките и тези с неутрална и алкална реакция. Не понася тежките, засолени и преовлажнени почви. Растението цъфти през юли и август, а плододава от втората половина на септември до началото на първите есенни слани.

Годжи бери се размножава със семена и вегетативно (чрез коренови издънки и резници). При създаване на насаждения с Годжи бери агротехниката не се различава съществено от тази при останалите храстовидни (дървесни) видове. Предвидените за засаждане с този вид площи се обработват през есента на дълбочина 30-40 см и се наторяват. Торовите норми се определят след почвен анализ, но ако не е извършен такъв препоръчителните норми са 30-40 кг/дка суперфосфат, 15-20 кg/dка калиев тор. Може да се използва комбиниран тор (NPK), а при наличие – и оборски тор (1-2t/dка). Ако не е извършено наторяване с основната обработка на площите минералните торове се внасят при засаждането в изкопаните за целта ямки (40/40/40сm).

Растението Годжи бери се засажда през есента и през пролетта при междуредово разстояние 2,5m и вътре в реда – 1,5m. Непосредствено преди засаждането корените на растенията трябва да се опреснят, а след засаждането – фиданките да се полеят.

За разлика от много други култури Годжи бери започва да плододава рано - на втората година. През вегетацията грижите по отглеждането включват почвообработки, торене, поливане, резитби, растителна защита и др. Растенията се нуждаят от повишени поливни норми през периода на цъфтеж и формиране на плодовете.

Плодовете на Годжи бери се консумират пресни и сушени (след накисване). Те се използват за приготвяне на сокове, компоти, сладкарски изделия и др.. Препоръчителната дневна доза от този полезен плод е 20-30 грама. Годжи бери е с красиви, бледолилави цветове, оранжево-червени плодчета и се използва за декоративни цели в парковете и градините.