ВЪПРОС: Петя Николова от Варна имаше към нас и втори въпрос: кога и къде е задължително загрeбването на лозите в България.

ОТГОВОР: Загрeбването е практика в райони с остър климат. У нас не загрeбват лозя по черноморското крайбрежие и най-южните райони на страната. В останалата част също има отделни микрорайони с добър климат, където температурите зимата не падат под минус 18°С. В тях лозите също може да се отглеждат без загрeбване. В такива единични места при есенна обработка почвата просто може да се нахвърля към главините. По принцип не се загрeбват лозите при високостъблените и асмовидните формировки, защото сте издигнали едногодишните части на височина и по този начин надолу остава повече многогодишна дървесина, с което се увеличава студоустойчивостта им.

Практика: някои лозари при високостъблените формировки в основата на стъблото оставят едно чепче, което при есенната обработка загрeбват.

Ясно е, че асмовидно отглежданите лози са по-добре защитени от студ от лозите на полето. Но, където има риск от силно понижаване на температурите зимата, трябва да се предпазят. Младите, до формирането им, може да се приведат и загрeбват. При старите силно развити асми това не е възможно, но те могат да се обвият със слама, царевичак и отгоре здрава хартия, например от чували и се завързват.

Има ли загрeбването негативи

Може и да има - трябва да се прави внимателно, за да не се наранят стъблата.

Ако зимата е топла и с повече валежи, може да се появи загниване на пъпки, намиращи се в почвата. Рядко загребването може да бъде причина за поява на чернилка по стъблото.

Кога да се отгрeбва

Естествено, след като е преминала опасността от силните мразове, но внимание: винаги преди да е започнало напъпването на зимните очи. Ако се забавите, пъпките се пробуждат под пръстта и при влага могат да загният. Друга опасност е пъпките отдолу да покарат по-рано от незагребаните. На трето място - има опасност от оронване на развилите се в почвата пъпки.