По време на цъфтеж лозите са много чувствителни. Топлото време и умерената влажност благоприятстват оплождането, а резки промени (студ, дъждове или суша) могат да доведат до опадане на цветовете и намаляване на добива. Основните грижи през този период включват фитосанитарен контрол, торене, зелена резитба и агротехника, съобразени със сортовите особености и климатичните условия.

Фитосанитарен контрол

срещу някои по-опасни болести

0 Обикновена мана. Критичен период за заразяване е краят на цъфтежа, когато падат „калпачетата" и плодниците (бъдещите гроздови зърна) остават незазщитени. Затова при първите признаци на заболяване (жълти петна по листата, бял налеп от долната страна) или при влажно време се прави превантивно пръскане. Подходящи фунгициди са медни препарати или комбинирани, като прилагате препаратите според регистрирания цикъл и сменяте активните вещества, за да се избегне резистентност.

0 Брашнеста мана - оидиум. Болестта се развива при умерена температура и влажност. Периодът преди и по време на цъфтеж е най-критичен за заразяване, особено при асмовидни формировки. Затова превантивните третирания са задължителни. Първото пръскане с фунгициди, в насаждения заразявани някога с оидиум, трябва да извършвате при 5-6 см растеж на летораслите или още по-рано при силно заразяване. След 7-10 дни е необходимо да повторите третирането, като редувате продукти с различен механизъм на действие.

0 Сиво гниене. Болестта поразява гроздовете при влажно и хладно време, предизвиквайки загниване на зърната. Особено опасни са проливни дъждове точно по време на цъфтеж и във фазата на пълно наливане на зърната. За профилактика осигурете добро проветряване на съцветията - избягвайте сгъстяване на листата и премахвайте долните и сенчестите листа около гроздовете. При очаквани дъждове е целесъобразно (или веднага след затопляне на времето) да се направи третиране с подходящи фунгициди. Първото третиране се планира веднага след цъфтеж, а след него третирайте още 2–3 пъти. Ако забележите инфектирани зърна, незабавно ги премахнете и отстранете плевелите, за да ограничите заразата.

Подхранване и листно торене

0 Почвено торене. Според някои специалисти в областта на лозарството е добре да се направи второ подхранване 10-12 дни преди цъфтежа с комбиниран тор N-P-K, тъй като нуждата от фосфор и калий силно нараства преди цъфтежа. Третото торене може да се извърши преди узряването на гроздето и включва предимно фосфор и калий (азот не се внася в този период).

0 Листно торене. Листното подхранване е много ефективно преди цъфтежа и периодите на оформяне и нарастване на гроздовете. Ако се появят признаци на недостиг на микроелементи (жълтеене или хлороза на новите листа), се препоръчва пръскане с разтвор за листно подхранване, съдържащ микроелементи (например бор, манган) и макроелементи. Листните торове се абсорбират по-бързо и могат да се комбинират с обикновено пръскане с фунгициди, като подобряват здравословното състояние на лозите. За по-добро оплождане може да се използват и биостимулатори (напр. аминокиселини), особено при сортове, които има функционално женски цветове (например сорта Чауш).

Зелена резитба и агротехнически мероприятия

0 Колтучене. При буйно развитие, лозите образуват множество странични леторасли (колтуци), които засенчват гроздовете и пречат на узряването. Затова се премахват ненужните странични леторасли - но се оставят 2-4 листа от основата им, за да не се намалява твърде много листната маса.

0 Филизене и превързване. След колтученето, разредете летораслите, за да подобрите проветряването и достъпа на светлина до гроздето. При завързване на летораслите не ги струпвайте в снопове и не допускайте да лежат на земята. Разпределете летораслите така по теловете, че да има отстояние не по-малко от 10 см между тях. Това предотвратява загниване и улеснява следващите агротехнически мероприятия.

0 Избягвайте обработката на почвата по време на цъфтежа. Това мероприятие понижава почвената температурата, което води до влошаване на опрашването. Най-добре почвата да се поддържа умерено влагозапасена (с мулчиране или плитко разрохкване рано напролет). Плевелите в този период трябва да се отстраняват ръчно, тъй като те конкурират лозата за влага и могат да бъдат източник на болести.

0 Напояване. През цъфтежа лозата има относително ниски водни изисквания - само около 5% от общата водопотребност през сезонa се пада именно на този период. На практика, ако има нормални пролетни валежи, допълнително поливане през цъфтежа не е нужно. Избягвайте напояване непосредствено преди или по време на самия цъфтеж, тъй като то охлажда почвата и въздуха, нарушава опрашването и повишава риска от болести. Въпреки това, ако пролетното засушаване е силно (особено в сухи райони), кратковременно поливане в края на цъфтежа може да спомогне за залагането на зърна - недостатъчната влага по това време намалява жизнеността на полена и може да редуцира добива до 50%.

Особености на винените и десертните сортове

0 Десертни сортове. Тези сортове обикновено образуват гроздове с по-едри зърна и поради това, те изпитват по-често недостиг на вода. По-силно е изразено през периода на формиране и нарастване, но и по време на цъфтеж изискват добра влага за пълно залагане на зърната. Затова за десертните сортове лози се препоръчва по-често поливане (например 2–3 поливки през лятото) и по-голямо подхранване. При сортове с женски цветове (Чауш) е задължително допълнително опрашване - ръчно или чрез сортове с двуполови цветове, за да се осигури нормално развитие на гроздето. Когато лозовото насаждение е със смесени сортове (с женски цветове - сорт Чауш и двуполови цветове - сортове Велика, Болгар, Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза и др.), опрашването на сортовете с женски цветове се извършва от вятъра или насекоми които посещават цветовете.

0 Винени сортове. Винените сортове имат по-малка нужда от вода и по-рядко изпитват воден стрес. При тях е необходимо да извършвате по-балансирана резитба и ограничаване на количеството на добива още с пролетното подвързване, за да се гарантира високо качество на гроздето. В същото време, следете за правилно опрашване - при необичайно студено лято може да се наблюдава по-голямо опадане на ресите.

Регионални и климатични особености

  • Северна България. Характеризира се с умерено континентален климат с рязко изразени сезони. Цъфтежът започва около края на май - началото на юни, по-хладните условия в някои години може да забавят оплождането. Пролетните мразове са риск за цъфтящите лозя, затова изберете области с добър ветрозащитен режим или направете полезащитни пояси. Дъждовете са по-чести, което налага строга растителнозащитна превенция.
  • Южна България. Характеризира се с топло и сухо лято. Цъфтежът настъпва по-рано (началото на юни, в по-топлите години и през май). Запасите с вода на почвата са по-ниски, затова планирайте мулчиране и евентуално ранни поливки в случай на суха пролет. Рискът от мана е по-нисък в сравнение със Северна България, но пък много силната слънчева светлина изисква внимателно прореждане на листата (за предотвратяване на слънчево изгаряне на грозда) и навременно поливане, за да не спрат растежа и да не се появят напуквания.
  • Черноморски район. Характеризира се с по-мека зима и висока въздушна влажност през пролетта. Цъфтежът е сред най-ранните в страната, но чести превалявания (най-вече април–юни) повишават риска от оидиум и сиво гниене. Наблюдавайте момента на масовото опадване на цветовете – ако времето е облачно, използвайте фунгициди. Различните сортове може да цъфтят успоредно, което улеснява опрашването на женските десертни сортове.
  • В планински райони (Родопи, Стара планина) цъфтежът изостава с 1–2 седмици заради по-ниски температури.
  • При крайбрежното лозарство (Бургаско, Варна) внимавайте за настъпване на силни ветрове през май–юни, които могат да повредят нежните цветове.

Напълно оформено съцветие при Мавруд
Напълно оформено съцветие при Мавруд
Цъфтеж при Мавруд.
Цъфтеж при Мавруд.