Градушките са едни от най-непредсказуемите и разрушителни природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. За лозарите - както професионалисти, така и любители - те представляват постоянна заплаха през вегетационния период, особено в края на пролетта и през лятото, когато лозите са в интензивен растеж или вече формират плодове.

Щетите от градушка могат да варират - от частично обезлистване и нараняване на летораслите до пълно унищожаване на гроздовете и дълготрайно отслабване на растенията. Но независимо от мащаба на пораженията, едно е сигурно - подготовката преди бурята и адекватните действия веднага след нея са ключови за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите.

Щети върху лозята – статистика и примери

През последните години все повече български лозари усещат на гърба си колко безпощадна може да бъде природата. Не е тайна, че градушките се превръщат в истински бич за земеделието, а лозята - с крехките си леторасли и сочни плодове - често поемат най-силния удар.

Нека се върнем няколко години назад. На 28 август 2021 г. мощна гръмотевична буря с градушка удари района на Пловдив. Само за няколко часа природната стихия съсипа близо 15 000 декара - оризища, овощни градини и, разбира се, лозя. Много от стопаните останаха с празни ръце, гледайки как трудът им от цяла година се разтапя в ледени топчета.

А ситуацията, за съжаление не се подобрява. През 2023 г. дори и там, където има защита с противоградови ракети, пострадаха над 11 000 дка земеделски площи. През 2024 г. министерството на земеделието вече отчете почти 6 000 дка напълно унищожени насаждения. За съжаление, вината често не е в стопаните, които дават всичко от себе си, а в това, че природата става все по-непредсказуема.

Старите лозари още помнят как през май 2017 г. една единствена градушка унищожи 80% от лозята в Харманлийско. А само година по-рано - през 2016 г. стотици хектари в Тополовградско бяха буквално смазани от бурята.

В такива моменти човек се чувства безпомощен. Някои земеделци, отчаяни от държавни процедури за обезщетения, дори сами посягат към противоградовите ракети - рискувайки санкции, но опитвайки се да спасят реколтата си. Истината е, че компенсациите рядко покриват истинските загуби - често се изплащат само направените разходи, но не и пропуснатите ползи.

Ето защо превенцията и добрата подготовка са толкова важни. Защото когато облаците надвиснат над лозето, всяка минута и всяко действие имат значение.

Възстановяване на лозята след градушка

След като бурята отмине и ледените зърна престанат да нанасят щети по лозовите листа и леторасли, лозарят остава насред пораженията - с натежало сърце и унищожен труд. Но точно тогава започва истинската битка за спасяване на лозето.

В часовете след градушката няма време за отлагане или колебание. Най-важното е да се действа бързо. Още в първите 15-16 часа след поражението трябва да се направи първата, най-неотложна стъпка – пръскане с фунгицид на медна основа. Това не е просто препоръка - това е спасителна мярка.

Много лозари използват класическия 2% бордолезов разтвор, но могат да се използват и други препарати, стига да съдържат мед. Причината е проста – след градушка по лозата остават множество рани, а през тях лесно проникват гъбни болести като мана, бяло гниене и други, които само чакат възможност да се развият.

Това първо пръскане е като превръзка върху отворена рана – то не само защитава, но и дава шанс на лозата да се съвземе. Една навременна реакция в тези първи часове може да направи разликата между частично спасена реколта и напълно загубено лозе. Затова всеки, който гледа лозя – било то с няколко реда в двора или с десетки декари – трябва да знае: след градушката лозето чака твоята помощ. И тя не търпи отлагане.

Санитарна резитба и коригиращи резитби

След като първоначалният шок от градушката отмине и стопанинът напръска лозето, за да предпази от болести, идва време за следващата важна стъпка - внимателен оглед и резитба. И тук не става дума за обикновено рязане, а за нещо много по-съществено - санитарна резитба.

В първите няколко дни след бурята, когато вече времето се е поуспокоило, лозите трябва внимателно да се прегледат. Търси се всичко счупено, пречупено, разкъсано. Ако пораженията са сериозни - особено ако градушката е връхлетяла през пролетта или докъм края на юни - се прилага т.нар. "зелена" или санитарна резитба. Това означава, че всички повредени плодни пръчки без изключение се премахват. Няма смисъл да се оставят - те само ще изтощават растението. На тяхно място, върху всяка лоза се оставят по 2 до 4 здрави, макар и неузрели леторасъла (филизи), всеки с по 2 пъпки. Именно от тези запазени части ще тръгне нов живот. А ако времето се задържи топло и сухо, не е изключено лозата да образува вторична реколта, макар и по-оскъдна.

Разбира се, не всяка градушка нанася пълни щети. Ако бурята е ударила по-късно - през юли или август - и лозата все още има запазени гроздове и листна маса, зелената резитба се пропуска. В такъв случай лозарят прибира каквото е останало от реколтата и едва след това предприема коригираща резитба.

Подхранване и грижа

След като лозето е преживяло бурята, а най-неотложните мерки - пръскането с меден продукт и санитарната резитба - вече са зад гърба ни, идва моментът да се погрижим за възстановяването в дълбочина. Защото както човек се нуждае от сила и храна, за да се изправи след болест, така и лозата има нужда от подхранване, за да оздравее и се върне към живот.

В дните след градушката растенията са изтощени - листната маса е наранена, фотосинтезата е затруднена, а силите им са насочени към „закърпване" на щетите. Именно тук идва ролята на листното подхранване – най-бързият начин лозата да получи нужните хранителни вещества. Много добри резултати се постигат с азотни торове или комплексни препарати, които съдържат екстракти от водорасли и аминокиселини. Те не само активират израстването на нова зелена маса, но и повишават съдържанието на хлорофил в листата.

А защо това е важно? Защото чрез по-добра фотосинтеза лозата си осигурява нужната енергия, за да образува нови тъкани и да заздрави наранените места - там, където се формира така нареченият „калус" - естествена защитна преграда на растението.

Но грижата не спира дотук. След градушка винаги има повишен риск от болести. Влажната среда, раните по летораслите и увредените гроздове са рай за гъбните патогени. Затова се препоръчват още няколко фунгицидни пръскания - често с продукти като ридомил и други системни средства. Особено внимание се обръща на маната, сивото гниене и брашнестата мана - трите най-опасни болести, които могат да довършат лозето, ако не се реагира навреме.

Така, с търпение и правилни грижи, лозата постепенно се изправя. И макар че следите от бурята може още да личат, новата зеленина е знак, че животът продължава - и с него и надеждата за следващата, по-добра реколта.