21° C, ясно небе
Лозовата щитовка (Pulvinaria vitis) е вид щитоносна въшка, която e опасен неприятел по лозата. Този вредител се храни, като смуче сок от растението, и може да засегне не само лозята, но и множество други широколистни дървета и храсти – например глог, бряст, върба, орех, ябълка, круша, дюля и др. Разпространена е повсеместно във всички лозарски райони на България, като особено тежки поражения се наблюдават в Югоизточна България (областите Хасково, Кърджали, Ямбол, Стара Загора, Сливен, Пловдив, Пазарджик и Бургас).
В дворовете с асми също често се среща този неприятел. Лозовата щитовка е известна с това, че е икономически значим вредител - при масово нападение може силно да отслаби и дори да погуби лозите, както и да влоши качеството и количеството на гроздовата реколта. Освен преките щети от изсмукването на сок, тя индиректно вреди, като отделя медена роса (сладък секрет), по който се развиват чернилни гъбички - това замърсява листата и гроздовете с черен налеп и затруднява фотосинтезата. Още по-опасно, лозовата щитовка може да пренася вирусни заболявания по лозата, които са нелечими и водят до гибел на растенията. Поради всичко това, навременното разпознаване и контрол на този неприятел е от ключово значение за здравето на лозята.
Щитовката образува
памукоподобни образувания,
които са лесно забележими по кората на нападнатите лози. Тя е сравнително малко насекомо, но наличието ѝ може да се установи по няколко характерни признака в различните фази от развитието. Възрастните женски имат овално, изпъкнало тяло (щитче) с дължина около 4–6 мм, с кафяво до тъмнокафяво оцветяване и восъчно покритие. Те са прикрепени неподвижно от долната страна към растителните тъкани (по кората на стари пръчки, стъбла, кордони и рамена). През периода на яйцеснасяне (късна пролет - началото на лятото) женските индивиди образуват характерна белезникава „яйчна торбичка" - видим пухкав налеп, който излиза зад задната част на тялото им, извън щитчето. Този бял, памукоподобен налеп от восъчни нишки съдържа стотици яйца и прави щитовката лесно разпознаваема отдалеч. Ларвите са много дребни (едва 1-2 мм), с плоско овално телце. След излюпването си те са жълтеникави или оранжево-кафяви и силно подвижни. Тази най-млада възраст може да се срещне масово по долната страна на листата през лятото. По-късно ларвите потъмняват и се покриват с восъчен налеп - към есента, достигайки втора възраст, те се придвижват към дървесните части и се закрепват там, за да презимуват.
Презимуващите ларви могат да се открият
под напуканата кора на стъблото,
по рамената, кордоните и чеповете, в основата на едногодишните пръчки – те изглеждат като малки сплеснати кафяви люспи, плътно прилепнали към кората.
Рано напролет тези ларви се активизират и започват нов цикъл. Друг индиректен белег за присъствие на лозовата щитовка е появата на лепкав налеп и черен мухъл по листата и гроздовете. Както споменахме, щитовките отделят много „медена роса" при храненето си – тази лепкава сладка течност капе върху листата и плодовете. Впоследствие по нея полепват прах и се развиват чернилни гъбички, които образуват черен налеп по повърхността на растението. Затова, ако забележите, че листата на лозата лъщят лепкаво или почерняват, проверете внимателно долната им страна и кората на лозата за наличие на щитовки. Често мравки пълзят по нападнатите лози - те биват привлечени от медената роса и могат да бъдат индикатор за заразяване със смучещи неприятели, включително щитоносни въшки.
Цикъл на развитие
Лозовата щитовка развива едно поколение годишно. Развитието ѝ е тясно свързано с сезона и фенологията на лозата, като включва следните етапи през календарната година:
Презимуване. Видът презимува като млада ларва (във втора възраст) върху лозовото растение. Тези ларви остават закрепени под старата напукана кора на стъблото, по основата на едногодишните пръчки, рамената и други защитени места на надземните части на лозата. В това състояние те издържат зимните студове, защитени от щитчето и кората.
Ранна пролет (април). С покачване на температурите през пролетта презимувалите ларви се активизират и започват да се хранят като изсмукват сокове от растението. В началото на април ларвите напускат укритието си под кората и се придвижват към набъбващите пъпки и младите леторасли, където продължават развитието си.
Пролет/начало на лято (май-юни). Около средата на пролетта (май) ларвите окончателно се трансформират във възрастни женски индивиди. Възрастните женски остават прикрепени върху лозовите пръчки, рамена, кордони и чепове, като смучат сок и се подготвят за размножаване. От средата на май до средата на юни е периодът, през който възрастните женски най-активно се хранят и вредят по лозата. В края на този период те започват да формират своите яйчни торбички.
Снасяне на яйца (около юни). През юни женските снасят яйцата си, като всеки екземпляр отделя изобилна бяла восъчна материя, в която снася яйцата – вече споменатата яйчна торбичка, стърчаща зад тялото. Броят на яйцата в една такава торбичка е изключително голям – достига 1500–2000 броя.
Излюпване на ларвите (края на юни). Масовото излюпване на младите ларви настъпва обикновено в края на юни - ориентировъчно във втората половина или последната десетдневка на юни, в зависимост от климатичните условия. Излюпените ларви са изключително подвижни и дребни - те бързо се разпълзяват от местата на яйчните торбички към зелените части на лозата. Младите ларви мигрират по листата, дръжките на листата, летораслите, чепките и дори върху зърната на гроздовете, където се прикрепят и започват да смучат сок.
Лято (юли-септември). Младите ларви през лятото (юли) са основният вредоносен стадий върху зелените части на лозата. Те се хранят активно от тъканите на листата и зелените леторасли, което продължава през цялото лято - от втората половина на юни чак до есента. Обикновено към края на лятото те вече са пораснали във втора възраст (тази, която ще презимува). През цялото това време ларвите продължават да отделят медена роса, което води до наслояване на чернилни гъбички по листната маса.
Есен (октомври). В края на вегетацията, преди листопада, порасналите ларви напускат листата (които започват да опадват) и мигрират обратно към многогодишните дървесни части на лозата - стъбло, рамена, кордони и пръчки. Там те намират убежище под кората и в пукнатините, прикрепят се и спират развитието си, подготвени да устоят на зимните условия. С това годишният цикъл се затваря.
Щети по асмите от лозовата щитовка
Прякото увреждане от лозовата щитовка се дължи на изсмукването на сок от растението. Ларвите масово се хранят от меките зелени части - листа, леторасли, чепки и дори зърната на гроздовете. Възрастните женски пък смучат сок предимно от вдървенелите части - плодни пръчки, чепове, рамена и кордони на лозата, основно през май и юни. Така практически всички надземни органи на лозата могат да бъдат нападнати и отслабени от този вредител. В резултат на масовото смучене на сок, растенията губят жизнени сокове и сили. Лозите, силно нападнати от щитовка, видимо отслабват - растат слабо, развиват по-малки леторасли, листата може да пожълтяват преждевременно, страдат от хлороза и завяхване. Цели лози може да закърнеят, а при многогодишно силно нападение често лозите изсъхват напълно. Качеството и количеството на гроздето също се влошава. Поради отслабения хабитус на лозата и нарушената физиология (намален приток на хранителни вещества към гроздовете), добивът спада, гроздовете остават по-рехави и с по-дребни зърна. Захарността и ароматът на гроздето могат да бъдат по-ниски от нормалното – плодовете не узряват пълноценно. При силно нападение от щитовка често беритбата се затруднява, тъй като гроздовете са покрити с лепкав слой медена роса и чернилка. Това замърсяване не само пречи при гроздобера, но и може да влоши качеството на виното, ако не се отмие добре.
Икономически праг на вредност
Специалистите определят, че при установена плътност над 1 ларва на лозa (или приблизително 1–2 възрастни въшки на линеен метър леторасъл) щитовката вече нанася значителни щети и трябва да се предприеме пръскане. Ако в продължение на 2–3 години популацията е над този праг, добивите и качеството на гроздето започват рязко да се понижават. Затова прагът на вредност служи като ориентир в интегрираната растителна защита – при превишаването му борбата е икономически оправдана.
Методи за превенция
Превенцията е първата линия на защита срещу лозовата щитовка. Чрез правилни агротехнически практики и поддържане на добра хигиена в лозето можем значително да намалим риска от масово намножаване на неприятеля.
Ето няколко важни превантивни мерки:
Резитба и унищожаване на заразените пръчки. При зимната и пролетна резитба (февруари–март) изрязвайте и изгаряйте силно нападнатите плодни пръчки. Такива пръчки често личат по наличието на много щитчета и яйчни торбички по тях. Премахването им елиминира голяма част от популацията на вредителя преди началото на вегетацията.
Механично почистване на кората. Лозовата щитовка обича да зимува под старата напукана кора. Затова в края на зимата или ранната пролет е полезно да се обели внимателно старата напукана кора на стъблото, кордоните и рамената на лозата. Много от прикритите под нея ларви ще бъдат отстранени по този начин. Отстранената кора и остатъци също изгорете или изнесете далеч от лозето.
Механично премахване на щитчетата. По пръчките, които остават за плододаване, често са полепнали щитчета на щитовки. Обирайте ръчно тези щитчета – може да го направите, като носите грапави (груби) ръкавици и прокарвате ръка по пръчките, за да смачкате и отстраните полепналите въшки. Това „изчегъртване" значително намалява броя на зимуващите индивиди по лозата.
Поддържане на лозата жизнена. Една силна и добре гледана лоза по-лесно устоява на вредители. Затова спазвайте добри практики като правилно торене (избягвайте прехранване с азот, което води до буйна растителност, благоприятна за въшките), редовно поливане при нужда, навременно филизене и подвързване на летораслите, за да се осигури проветрение на лозата. Добре огряваните и проветриви лозови насаждения създават по-неблагоприятни условия за масово развъждане на щитовки (тези насекоми предпочитат засенчени и защитени от вятър места).
Използване на здрав посадъчен материал. При създаване на нови насаждения или попълване на стари, уверете се, че засаждате лози без щитовки. Внимателно преглеждайте лозичките (особено ако са вкоренени пръчки с кора) за наличие на кафяви щитчета по тях. Не въвеждайте вредителя чрез заразен материал.
Други мерки. Понеже щитовките могат да идват от съседни дървета и храсти (поне 20 вида горски и овощни видове са гостоприемници), старайте се около вашето лозе да няма силно нападнати от щитовки други растения. Ако забележите щитоносни въшки по овощните дървета наоколо, предприемете мерки и при тях. Също така, унищожавайте навреме плевелите и издънките около лозите, които биха могли да скриват мравуняци - мравките защитават щитовките от естествени врагове в замяна на медена роса. Премахването или контролирането на мравките е полезна мярка, защото така естествените хищници на щитовките ще имат по-свободен достъп до тях.
Следвайки тези превантивни мерки, значително ще редуцирате първоначалната популация на лозовата щитовка и може дори да избегнете нуждата от химическа намеса. Разбира се, наблюдението трябва да продължи - редовно инспектирайте лозите през пролетта и лятото, за да хванете евентуално появили се колонии от щитовки навреме.
Коментари