Екскориозата по лозата е заболяване, което засяга летораслите, листата и гроздовете. Причинява се от гъбата Phomopsis viticola. Фомопсисът е разпространен навсякъде, където се отглежда грозде, но е особено срещан в райони с по-хладен и влажен климат. При неблагоприятни условия (пролетни дъждове и висока влажност) болестта може да причини значителни стопански загуби - в някои случаи меджду 20 и 30% намаляване на добива.

Разпространение на болестта в България

Екскориозата по лозата е сравнително нов проблем за българските лозари. В световен мащаб болестта е известна отдавна (например в съседна Румъния е идентифицирана още през 60-те години на XX век), но у нас тя за първи път е официално регистрирана едва в периода 2000-2003 г. Тогава български учени установяват наличие на Phomopsis viticola в лозята на Северния централен район. В следващите години ареалът на болестта постепенно се разширява – открита е и в Югоизточния и южния лозарски район, както и по Черноморието. Днес екскориозата се среща във всички основни лозарски региони на страната, като се наблюдава тенденция за по-силно развитие в занемарени и изоставени насаждения. Именно в стари, неподдържани лозя болестта се проявява най-драстично, тъй като там има изобилие от заразен растителен материал който служи като източник на заразяване през следващите сезони. В добре гледаните лозови масиви екскориозата засега се контролира успешно с профилактични пръскания и агротехнически мерки, но присъствието ѝ вече е отчетено във всички краища на България.

Цикълът на развитие

Развитието на екскориозата започва през пролетта, когато пъпките на лозата набъбват и тръгват новите леторасли. Този начален етап (от „плач" и развиване на пъпките до фаза 3-ти-4-ти лист) е най-критичният. Тогава младите зелени леторасли и листенца са изключително уязвими към заразяване. Ако времето в този период е дъждовно и хладно, рискът от инфекция рязко се повишава. Необходими са около 10 часа задържане на водни капки върху зелените части на лозата при температура около 10°C, за да покълнат спорите на гъбата и да проникнат в тъканите. По-високи температури (20-25°C) в комбинация с продължителна влага създават още по-благоприятни условия за масови зарази. Спорите попадат върху младите леторасли и листа чрез разплискване от дъжда или поливките. През мястото на закрепване на листата (листните дръжки) и през наранени участъци на кората гъбата навлиза в растението и започва да се развива между клетките. Първите видими симптоми се появяват след инкубационен период от няколко седмици - обикновено около 3-4 седмици след заразяването, ако температурите са умерени. Най-напред по най-долните междувъзлия на леторасъла се образуват малки закръглени тъмни петна. Кората в тези участъци загубва цвета си (избелява) и се напуква надлъжно, като може дори да се разкъса на ивици - оттук произлиза и името excoriose (буквално „разкъсване на кората"). В напуканата кора се вижда некротизирала (умъртвена) дървесина. Често заразените пъпки в основата на пръчката загиват и не покарват изобщо, а ако покарат - дават слаби леторасли със силно скъсени междувъзлия и деформирани дребни листа.

В хода на лятото болестта може да засегне и други зелени органи на лозата. По листата се наблюдават дребни точки (тъмнокафяви, с жълт ореол при белите сортове), понякога листата се изкривяват и придобиват смачкан вид. При силна инфекция дребните гроздови реси и чепки също страдат - по дръжките на чепките се появяват кафяви петна, тъканите загиват и често цялата реса изсъхва и окапва преди цъфтежа. Това е най-опасното поражение, тъй като води до пряка загуба на добива. Ако заразяването на гроздовете стане по-късно през вегетацията, може да се развие т. нар. черно гниене на зърната, но този симптом е по-рядко срещан. Гъбата понякога прониква и в многогодишната дървесина, като причинява вътрешни некрози свързани със загиване или запушване на проводящите съдове - това отслабва лозата, намалява студоустойчивостта ѝ и в тежки случаи води до изсъхване на цели рамена или лози.

Към края на лятото, в изсъхналите тъкани на нападнатите пръчки, Phomopsis формира нови пикнидии - малките черни точки, от които следващата пролет ще се отделят нови спори. Така жизненият цикъл се затваря: патогенът презимува върху заразените растителни остатъци, а напролет при подходящи условия отново заразява младия прираст. Известно е, че веднъж установила се, гъбата може да живее с години – дори в отмрели дървесни части тя продължава да образува спори и да разпространява зараза. Поради тази причина изрязването и изгарянето на болните пръчки е ключова мярка за борба.

Пик на заболяването

Основният пик на заболяването е през втората половина на пролетта и началото на лятото. След заразяване летораслите проявяват симптоми след около 3-4 седмици, а листата - приблизително 1-2 седмици по-късно. През лятото (особено ако е сухо и горещо) развитието на гъбата почти спира. При късни есенни валежи и топло време могат да се появят нови източници на зараза (например върху гроздове от последната реколта). Ако заразен грозд остане до прибиране на реколтата, по зърната се развиват кафеникави петна и фомопсисът може да доведе до гниене на част от реколтата.

Методи за борба

0 Агротехнически. Премахват се и се изгарят силно заразени леторасли и сухи части, за да се намали разпространението на болестта. Осигурява се добро проветряване на лозите чрез приложение на зелени резитби (филизене, колтучене, отстраняване на листа около гроздовете и съкращаване на върховете на буйните леторасли). При необходимост се подобрява дренажът на лозето, за да не застоява вода около стъблата. Прилага се балансирано торене и листно подхранване с микроелементи, които укрепват здравето на лозите. Устойчивостта на растенията се повишава когато използвате сертифициран посадъчен материал.

0 Химична защита. Профилактичните пръскания започват още рано наесен или в началото на пролетта и продължават през вегетацията при проявата на първите петна. Използват се както контактни фунгициди, така и системни препарати, които спират развитието на гъбата. Моментът за пръскане е критичен – трябва да се приложат фунгициди веднага след първите признаци на болестта цили при очакване на обилни валежи по време на началните фази на вегетация.

0 Профилактични мерки. Използват се здрави сертифицирани лози, а инструментите за резитба се дезинфекцират (спирт или дезинфекционни разтвори). Премахването на заразени части по лозата (особено по време на зимната резитба) е ключово за намаляване на инфекцията. Ранните резитби в началото на вегетацията и редовното прореждане на летораслите помагат за по-доброто изсушаване на листата и намаляват риска от зараза.

Примери от практиката и

актуални научни изследвания

След откриването си в България, екскориозата постепенно се утвърждава като икономически значимо заболяване. Практиката показва, че щетите за лозарите могат да бъдат съществени, особено при продължителни влажни пролетни периоди. В някои райони по света са регистрирани сериозни загуби на добив. Например в американски лозови масиви (щата Охайо) в дъждовни сезони екскориозата е причинявала до 30% спад в реколтата. В България подобни количествени оценки все още са редки, но съобщенията за поражения не са изолирани – най-често силно засегнати се оказват лозя, в които не е провеждана навременна растителна защита. Показателен е фактът, че след влажна пролет и последващо засушаване през лятото, някои насаждения проявяват т.нар. внезапен колапс – напълно развити и плододаващи лози изведнъж започват да съхнат частично или изцяло, листата им опадват в рамките на дни, а по надлъжно напуканите стъбла се появява кафяво-сиво обезцветяване. Това развитие, описано от специалистите като остра форма на екскориозата, вероятно се дължи на продължителни инфекции в съчетание с воден стрес (от суша). Примери за подобни случаи са докладвани у нас в последните години, което подчертава нуждата от постоянен мониторинг на лозята за симптоми на болестта.

В Европа болестта е обект на внимание - разработени са математически модели, които предсказват появата на зараза въз основа на метеорологичните условия и фенологичното развитие на лозата. Това позволява на агрономите да прогнозират критичните периоди и да извършат пръскания точно навреме. Също така, нови проучвания върху самия патоген разкриват, че заболяването не винаги се причинява само от един-единствен вид гъба. Макар Phomopsis viticola да е главният виновник, в някои случаи в тъканите на болни лози се откриват и други близкородствени видове от род Diaporthe, като D. foeniculina и D. eres, които могат да предизвикат сходни некрози. Тези научни данни подсказват, че екскориозата е част от по-широк кръг „болести на дървесината" и борбата с нея изисква комплексен подход.