В България най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури

Диана Ванчева

Книгата “Агрометеорология и агроклиматология” беше представена в края на 2018 г. в Българската академия на науките. Тя е предназначена за студенти, но и за широк кръг специалисти в областта на изследване на атмосферата, климата и водите и влиянието им върху агроекосистемите и ресурсите.

Трудът е резултат от международно сътрудничество между Университета по природни ресурси (BOKU) във Виена, Университета по земеделие - Флоренция и Университета в Нови Сад. Това са колективи, с които проф. Веселин Александров от НИМХ на БАН има дългогодишно сътрудничество.

Кои според него са фактите за България, за които не знаем всичко.

Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в последните години, констатира той.

Горната граница на широколистните гори се измества към все по-голяма надморска височина.

Има явна тенденция на увеличаване на недостига на вода в почвата.

Данните от фенологичните наблюдения показват, че е налице изпреварване в развитието на растенията със 7-15 дни в различните климатични райони на страната ни.

У нас най-уязвими ще бъдат пролетните земеделски култури, поради очаквания валежен дефицит, констатира изследването.

Същото ще се отнася и за културите, отглеждани върху неплодородни почви и на неполивни площи.

Много по-рисково ще стане обработването на земя в Югоизточна България

В тази част на страната дори и при съвременните климатични условия валежните количества вече са недостатъчни за нормален растеж, развитие и формиране на продуктивността на отглежданите земеделски посеви.

Ще се наложат мерки за адаптация от наша страна и колкото по-рано ги предприемем, толкова по-малко негативни последствия ще понесе земеделието ни, казва авторът.

Трябва да започнат да се прилагат най-добрите земеделски практики - чрез използване на високопроизводителни и устойчиви на суша и болести сортове и хибриди. Това е първото най-важно нещо.

Второ - изисква се да се прави устойчиво земеделие, което при даденостите на България ще може да се развива само при поливни условия. Т.е. налага се увеличаване на дела на поливните площи и то по-скоро.

Необходимо е да се направи райониране и специализация на земеделското производство - в съответствие с агроклиматичните ресурси.

Трябва да се подготовят препоръки за преструктуриране на земеделието в България.

Районирането и преструктурирането на земеделието да започне по области предлага специалистът.

Той поставя акцент на бъдещото максимално възползване от агроклиматичните ресурси и дадености, когато избираме основните видове посеви за дадени райони.

В стратегията за развитие на земеделието у нас трябва да влезе на водещо място съобразяването с резултатите, получени от българската и европейската наука за адаптация на фермерите към промените на климата.

Налага се да се правят по-често подробни изследвания на агроклиматичните ресурси на национално ниво, предлага проф.Александров.