Гъсениците на гъботворката нанасят сериозни щети, буквално „опожаряват" овощните дървета

Неприятелят има едно поколение, което се развива в две календарни години, презимува в яйцата, които са разположени на купчинки

През няколко години всеки неприятел има каламитетно намножаване. Това е характерно и за вредители, които по принцип не са сред най-често срещаните, но при силно намножаване могат да причинят значителни повреди.

Такъв неприятел е гъботворката (Lymantria dispar), която през няколко години напомня за себе си. Тя е един от най-опасните листогризещи видове. Естественият ѝ ареал са дъбовите гори, като достига до 1300 м надморска височина. При каламитет неприятелят преминава и в овощните градини, дори навлиза и в градската среда, където причинява редица неудобства.

Масово се намножава след засушаване, при по-ниски летни температури и слаби валежи.

Разпространение

Гъботворката е естествено разпространена в Европа, Азия, Япония и Северна Африка. Описани са две раси на вида - европейска и азиатска. Морфологично те не се различават, но има специфични особености в тяхното поведение и екология. Характерният отличителен белег е, че женските пеперуди от азиатската раса могат да летят, а тези от европейската само пълзят.

През 1869 г. европейската раса е пренесена случайно от Франция в Северна Америка - в района на Бостън, щата Масачузетс. Поради отсъствие на естествени врагове в новозаетите територии гъботворката бързо се разпространява и придобива статут на основен вредител по широколистната растителност.

Днес видът е повсеместно разпространен в североизточните райони на САЩ и Канада, но непрекъснато разширява своя ареал на запад и юг. През 2003 г. гъботворката прониква и в Нова Зеландия, затова е въведена програма за унищожаване на популацията и недопускане на нови инвазии.

Храна

Гъботворката е полифаг. Установено е, че европейската раса се храни с около 250-300 вида растения, а азиатската раса с над 450. Тя напада почти всички овощни и горски видове, но и двете раси предпочитат различни видове дъб (Quercus spp.).

При масово намножаване, което у нас се случва на периоди от няколко години, гъботворката нанася големи поражения на нападнатите дървета - и овощни, и горски, които добиват вид на опожарени.

Развитие

Гъботворката развива едно поколение, което протича в две календарни години и зимува като напълно развита гъсеница в яйцата, които са разположени на купчинки. Вредният стадий е гъсеницата, която нагризва различни растителни части – предимно пъпки и листа.

Гъсениците се излюпват през пролетта, като развиването им съвпада с набъбването на пъпките, като не излизат едновременно, а за около две седмици. Първоначално те остават заедно върху яйчната купчинка или близо до нея. По-късно гъсениците се разпълзяват и нагризват пъпките, като може напълно да ги унищожат. В следствие на повредата пъпките може въобще да не се развият.

Младите гъсеници са силно окосмени, те се отнасят лесно от въздушните течения. Възрастните са сиво-кафяви на цвят. Надлъжно по гърба им преминават три тесни жълтеникави ивици, а отстрани имат брадавички. Върху първите пет членчета брадавичките са оцветени в син, а върху останалите - в червен цвят. От всяка брадавичка излизат кичурчета от дълги власинки.

С напредване на вегетацията на дърветата гъсениците се хранят с листата, като само главните жилки остават незасегнати. Гъсениците причиняват напълно обезлистване. След изгризването на едно дърво, преминават на следващото, както и на съседни насаждения.

Развитието на гъсениците продължава от около месец до месец и половина. Те какавидират в копринен бял и рехав пашкул, който е разположен между нагризаните листа, по кората, в растителни остатъци по почвата и на други места.

Пеперудите летят в края на юни и през юли. Те са със силно изразен полов диморфизъм. Мъжките пеперуди са по-дребни, сиво-кафяви на цвят и тъмни зигзаговидни напречни ивици и петна. Женските пеперуди са по-едри, с бледожълтеникави, с тъмни зигзаговидни напречни линии и с едно черно петно в средата на предните крила. На края на коремчето имат туфичка от тъмно оцветени космици.

Мъжките пеперуди са по-активни - летят и през деня, и през нощта, когато се привличат от светлината. Женските пеперуди са по-малко подвижни - обикновено през деня се крият по дърветата, а през нощта - летят на малки разстояния. Те снасят яйцата на купчинки, които са разположени в долната част на ствола на дърветата, по-рядко по дебелите клони, в пролуки по стени и други скришни места.

Женските пеперуди покриват яйчните купчинки с космици, които наподобяват гъби, откъдето идва и наименованието гъботворка. Гъсениците се развиват в яйцата, като остават да зимуват в тях. Те са изключително студоустойчиви - издържат до минус 40 градуса.

Намножаване

Върху развитието и намножаването на популацията на гъботворката голямо значение оказват количеството и качеството на храната.

Установено е, че в началото, когато има повече храна, неприятелят се намножава, а по-късно - при изгризване на листната маса – жизнената сила на гъсениците намалява. Пеперудите са по-дребни, има повече мъжки екземпляри, а продуктивността на женските е по-малка.

Мерки за контрол

Препоръката е да се извършват редовни наблюдения в овощните градини, за да се следи появата и развитието на неприятеля. Химичната борба се извършва през пролетта срещу младите гъсеници. ПИВ е 8-12 гъсеници на 100 стръсквания или 8-10% повредени пъпки.

Гъботворката е включена в „Националната програма от мерки за контрол при каламитет", като част от целите в нея са:

0 Ограничаване разпространението и щетите от гъботворката по земеделските култури и горския фонд.

0 Определяне на действителните поражения при каламитет на гъботворката по земеделските култури и горите.

0 Оценка на икономическото въздействие при каламитет на неприятеля.

0 Разработване на мониторинг за развитието на гъботворката.

0 Разработване на мерки за ефективен контрол на неприятеля.

0 Осигуряване на финансова подкрепа на засегнатите при каламитетно намножаване на гъботворката.

Младите гъсеници се отнасят лесно от въздушните течения