И илексите, и пиерисите могат да предложат много очарование през този сезон. За илексите ще ви разкажем друг път, а сега ще насочим вниманието ви към една малка, но много ефектна чаровница - гаутерията.

Чарът ѝ се крие в плодчетата - червени "бонбончета", както и в нестандартната бронзово-червена краска на листата. Въпреки компактните размери, заради които често остава незабелязана на фона на пищните коледни звезди и богато нацъфтелите циклами, в нея се крие сила, с която малко други растения могат да се похвалят.

Студоустойчива до много минуси, издръжлива на други несгоди и с малко изисквания по отношение на отглеждането, тя е чудесно растение за комбинирани зимни контейнери, идеално допълнение за зимна градина или сенчесто кътче. А има още скрити заложби и тайни.

Гаутерия идва от гората

В естествени условия малката красавица се среща по течението на река Мисисипи и в Джорджия. Това може да ви подскаже, че предпочита влажни и кисели почви.

Гаутерията заема долните етажи на гората, което автоматично я превръща в растение с ниски изисквания по отношение на осветяването. Тя би се приспособила към слънцето, но в умерени граници. Пазете я от него особено през лятото в горещините. Основен акцент в отглеждането ѝ е, че не се справя никак добре с летните жеги. Затова мястото ѝ е на сянка. Мъчат я също сушата и прекаленото овлажняване на почвата.

Птиците обичат плодчетата

В първите седмици от засаждането на постоянно място гаутерията има нужда от редовни поливки. След като се вкорени успешно и се стабилизира не са нужни толкова грижи. Не се налагат специални резитби. Растенията рядко се нападат от болести и неприятели, което е още едно предимство.

През лятото дребосъчката цъфти с характерните за боровинките нежни камбанки. Споменахме ли, че са братовчеди? След прецъфтяване се оформят наситено червените плодчета. Те се запазват в продължение на почти цялата зима, стига да не се превърнат в препитание за пернати песнопойци. Друг основен консуматор на красивите плодчета са самите градинари. С тях си приготвят чай, сосове или консерви, подобно на боровинките.

Размножава се трудничко

Както повечето боровинкови растения, и гаутерията може да се саморазмножава чрез семена. За целта обаче са необходими почти идеални условия, много време и много, много търпение.

За целите на градинарството семената трябва да се почистят от месестата част и да преминат през период на стратификация за 4 до 13 седмици. Засяват се напролет в плитки съдове и в смес от торф и ситен пясък. Покълването става за месец-два, но развитието на семеначетата е бавно.

По-бърз метод за размножаване е този чрез резници или делене. Отново се прави през пролетта. Осигуряват се редовни поливки за поддържане на оптимална почвена влажност. За резниците е препоръчително да се използва вкоренител.

Ако не сте търпелив градинар, най-добре не се захващайте с размножаване на пиерисови растения.

Още братовчеди

Пирените са голямо семейство растения, в което повечето представители цъфтят с камбанковидни цветчета, оформят красиви, често ядливи плодчета и предпочитат кисели, влажни, горски почви. Тук освен гаутерията и боривинките са още ериката, калуната и други наши любимци.

От по-непознатите можем да споменем например касиопетата. Те могат да се похвалят с интересни листа, красиви снежно бели камбанковидни цветчета и отлична студоустойчивост. Голям недостатък е, че цъфтят рано напролет и често цветчетата биват повредени от студовете.

Тук са и арбутусите. Често наричани ягодови дървета или храсти. Плодчетата им се развиват и зреят повече от 5 месеца след опрашване на цветята в зависимост от метеорологичните условия на района. На местата без сериозна зима растенията могат да запазят плодчетата си до следващия цъфтеж.