Представете си лозар у дома, който се грижи с обич за асмите си. Есента наближава, листата пожълтяват и по земята се трупат окапали листа и пръчки. В същото време в лозето се виждат и някои болни пръчки или гроздове. Именно в този момент е важно да се предприемат радикални мерки. Всички заразени листа, плодове и пръчки да се съберат и изнесат извън масива или да се изгорят на сигурно място. Това се прави, защото причинителите на много гъбни болести презимуват в останките. Например патогенът на черното гниене зимува като пикнидии в „мумифицираните" зърна и заразява следващата година.

Когато заразеният материал си остане в масива,

инфекцията през пролетта се разгаря силно

Премахването и изгарянето на болните части значително понижават началния инфекциозен фон и улесняват защитата на лозата.

Унищожаването на болните лозови части подобрява здравето на лозето. Болестни огнища като еска, мана, брашнеста мана или черно гниене лесно се разпространяват, ако заразените листа и плодове останат в насаждението. Например при черното гниене листата и гроздовете се обхващат от черни плодни тела – патогенът зимува там и продължава заразата напролет. Затова лозарят бързо събира и унищожава (изгаря) болните зърна и издънки. По същия начин при маната и оидиума се наблюдават петна и налепи по листата и летораслите. Ако с остарелите симптoми не се прочистят, гъбата остава и създава заразен инокулум за новата година. Затова основната превантивна мярка е да се режат и изнасят от лозето заразените листа и гроздове. По този начин влошените участъци не могат да заразяват следващия сезон. Например според експерти, „събиране и унищожаване на нападнатите зърна и гроздове" и санитарна резитба са задължителни мерки срещу черното гниене.

Примери на болести и вредители

  • Мана по лозата (Plasmopara viticola) - прилага се премахване на всички заразени листа и леторасли. Болестта оставя мазни жълто-зелени петна и налепи по горната страна на листата, които прегарят. Веднага щом се видят признаци на мана, листата с налепите се събират и се унищожават, за да се намали заразата. По аналогичен начин с отстраняване на засегнатите листа се намалява разпространението и на брашнестата мана (оидиум).
  • Оидиум (брашнеста мана) - покрива листата, летораслите и чепките с бял (после сиво-бял) налеп, който уврежда тъканите. Когато заразяването е силно, листата изсъхват. Тъй като патогенът зимува в пъпките, при обилен оидиум е важно да се премахват заразените листа и дори грозда, за да се намали първоначалният инокулум през следващия сезон.
  • Черно гниене по лозата - по листата се появяват кафяви, оградени от тъмна ивица петна, които водят до преждевременен листопад. По гроздовете се развива черен налеп от пикнидии, а зърната изсъхват и опадат. Заразените зърна (особено „мумифицираните") и гроздове трябва да се събират и изгарят. Важна мярка е пролетно оране и санитарна резитба на нападнатите леторасли.
  • Лозова щитоносна въшка (Pulvinaria vitis) - зимува под лющещата се кора на стъблото и пръчките. Зимните и ранно пролетни обработки включват резитба и изгаряне на силно нападнатите пръчки. В практиката препоръчват през февруари–март да се режат и изгарят наличните щитове и яйчни торбички по пръчките, както и обелване на старата кора, където се крият ларвите. Например експерти съветват „при зимната резитба (февруари-март) да се изгарят силно нападнатите плодни пръчки", тъй като това елиминира голяма част от популацията на вредителя.
  • Лозова листозавивачка (Lobesia botrana) - гъсеницата навива листа и гризе гроздовете. При поява на събран в плик лист или повредено грозде също се прилага агротехническа борба - отрязват се и се изгарят заразените листни „пликове" с гъсеници. Специалистите препоръчват „премахване на заразени части от лозата" като превантивна мярка срещу лозовата листозавивачка.

Какво следва, ако не почистим лозето

Пренебрегнатото събиране на болни части води до компрометиране на реколтата и изтощаване на лозите. Болестите и вредителите усилено се множат в останалите растителни остатъци и продължават заразата. Например ако листата с мана или оидиум останат в лозето, през зимата патогенът зимува и напролет отново заразява нови леторасли. Ако пък инфекцията е била силна, без санитарно почистване лозето може да се „прореди" и да отслабне сериозно. Практиката показва, че игнорирайки тези мерки, лозарите след това разчитат на повече химични пръскания, а понякога и на изкореняване на силно заразените лози (особено при бактериален рак). За да се запази здравето на лозето, отговарят агрономите, които непрекъснато напомнят, че почти нищо не възпрепятства заразата толкова ефективно, колкото добрата хигиена на лозето.

Кога и как да изгаряме болните части

Поддържането на лозето чисто е част от ежегодните грижи. Обичайно почистването и изгарянето се прави на два етапа:

След есенното листопадане (октомври-ноември). Събират се всички окапали листа, изсъхнали гроздове и останали на лозите плодове. Ако по тях се виждат признаци на манa, оидиум или гниене, материалът се изнася и изгаря извън лозето. Така се унищожават зимуващите форми на патогени върху падналите остатъци.

По време на зимната резитба (февруари-март). Резитбата се прави в сухо и безветрено време. Всички отсечени пръчки, особено болни, изсъхнали или нападнати от щитовки и други болести, се изнасят от масива и се изгарят на площадка далеч от храсти и дървета. Експертите съветват именно тогава да се унищожат „силно нападнатите плодни пръчки". Ако по стъблото има стара напукана кора с ларви на щитовки, тя се обелва и също се унищожава.

При изпълнение на тези дейности трябва да се спазват прости предпазни мерки. Работи се с градински ръкавици и предпазни очила, за да не се получат наранявания от тръни и остри клонки. Горенето се прави при спокойна, безветрена обстановка и под постоянен надзор – далеч от дърва и постройки. При необходимост остатъците могат да се извозят до безопасно място (комунално сметище или депо), ако местните правила не позволяват свободно горене.