5° C, облачно
Родена от изригвания и суша, уникалната земеделска система в Испания е живо селскостопанско наследство
На пръв поглед вулканичният пейзаж на Лансароте, в испанските Канарски острови, изглежда всичко друго, но не и плодороден. Островът е сух и суров, покрит с пластове от черни лапили – фин вулканичен чакъл и пепел, останали след масивни изригвания преди почти три века.
Но ако погледнете по-отблизо, се разкрива друга история: зелени филизи на лози израстват от черни ями с пепел; ягоди и сладки картофи виреят в почва, която изглежда безжизнена.
„Това, което виждате тук, е като малко чудо", казва Мария Гуера Мартин, 24-годишна земеделска производителка от Тинахо, община в централно-западната част на Лансароте. „Тази почва изглежда напълно безплодна, но подхранва нашите култури прекрасно."
Устойчивост в лицето на унищожението
От 1730 до 1736 г. на Лансароте са изригнали над 30 вулкана, които затрупали една четвърт от острова с лава и пепел, унищожавайки най-продуктивните му земеделски земи. Само няколко десетилетия по-късно настъпила суша, която така и не си отишла. Днес на Лансароте вали дъжд само около 16 дни в годината, а годишните валежи са под 150 милиметра.
Вместо да се откажат, местните фермери се адаптирали. Те се научили да стопанисват земята си, като се основавали на традиционните знания, предадени от поколение на поколение. Чрез опити и грешки те разработили уникална селскостопанска система, която и днес продължава да храни острова, до голяма степен без напояване.
„Фермерите от Лансароте трябваше да приемат, че това е новият ресурс, това е новата почва – и земеделието трябваше да продължи", казва Хуан Касорла, технически експерт в биосферния резерват Лансароте.
Земеделие с пепелен мулч: обогатяване на почвата
Една от най-характерните практики на острова е земеделието с пепелен мулч, известно на местните като enarenado. Земеделските производители покриват почвата с пласт вулканична пепел и малки камъчета. Този пласт, известен местно като rofe, задържа влагата, предпазва корените и намалява изпарението.
Научни изследвания показват, че rofe не само запазва влагата, но и добавя важни минерали, които обогатяват почвата. Тази техника е успешна при култури като лозя, бобови растения и сладки картофи.
„Това е селскостопанска революция", казва Касорла. „То не само запази културите, но и увеличи селскостопанското биоразнообразие в сравнение с периода преди изригванията."
Земеделие с пясъчен мулч: влага от вятъра
В региона Тинахо земеделските производители използват и земеделие с пясъчен мулч, като нанасят фин органичен морски пясък, наречен „хабле", който се разнася по острова от атлантическите пасати. Този лек пясък образува слой, който задържа влагата в почвата под него.
Мария Гуера Мартин е една от многото земеделски производители, които използват „хабле", за да отглеждат изненадващо разнообразие от култури – включително сладки картофи, бобови растения и ягоди – почти без напояване, тъй като пясъчният мулч помага на почвата да задържа водата, която получава.
Ла Герия: преоткриване на лозята
Най-емблематичният пейзаж на Лансароте се намира във винопроизводителния район Ла Герия, където лозята са засадени в дълбоки вдлъбнатини, изкопани във вулканичната почва. Всяка лоза е защитена от силните ветрове от полукръгла каменна стена, наречена зоко, което създава впечатляващ мотив от полумесеци по хълмовете.
Винарят от пето поколение Асенсион Робайна отглежда Малвазия Волканика, местен сорт грозде, който се е адаптирал към тези екстремни условия. Нейните вина са известни с високата си киселинност, тропическите нотки, флоралните аромати и отличителния солен послевкус, който се дължи на вулканичния тероар на острова.
„Трябва да сме дълбоко благодарни на миналите поколения", казва тя. „Те ни оставиха най-ценното наследство. Кой би помислил, че е възможно да се отглеждат лозя без напояване на място като това?"
Световно признато селскостопанско наследство
Днес тези традиционни селскостопански практики – покриване с пепел, покриване с пясък и лозарската система на Ла Герия, обхващат над 12 000 хектара, което позволява производството на вино, плодове, зърнени култури и бобови растения в един от най-сухите региони на Европа.
През май 2025 г. земеделската система на Лансароте беше призната от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за система от световно значение за земеделското наследство (GIAHS). Тази номинация е признание за опазването на биоразнообразието и устойчивите практики на острова, както и за неговия принос към продоволствената сигурност и сигурността на прехраната.
„Лансароте е отличен пример за адаптиране към екстремни условия", казва Пиедад Мартин, заместник-директор на Службата за изменение на климат, биоразнообразие и околна среда на ФАО. „Хората и практиките са се развили по красив и устойчив начин."
Глобално движение за устойчиво земеделие
Лансароте се присъединява към мрежата на ФАО за GIAHS, която включва повече от 100 уникални земеделски системи в 29 страни – от агрогорите с ерва-мате в Бразилия и древните тераси в Тласкала, Мексико, до традиционните крушови градини и насажденията с бял чай в Китай.
Всички тези системи имат нещо общо: те съхраняват традиционните знания, подкрепят биоразнообразието и помагат на селските общности да процъфтяват – дори под натиска на климатичните промени.
„Определянето като GIAHS съхранява знания, които са от съществено значение не само за нас на този остров", казва Робайна, „но и за целия свят — тъй като всички ние сме изправени пред предизвикателството да произвеждаме храна при все по-екстремни климатични условия."
Макар Лансароте да е широко известен със своите зашеметяващи вулканични пейзажи, слънчеви плажове и туризъм, островът крие по-дълбока история – история на наследствени знания, иновации и устойчивост. С това признание от страна на ФАО, живото селскостопанско наследство на Лансароте придобива световна известност, доказвайки, че под красотата му се крие мощен пример за това как природата, културата и общността могат да се обединят, за да процъфтяват в най-трудните условия.
Източник: ФАО
Коментари