15° C, предимно облачно
Минималните и нулевите обработки на почвата не само я запазват, но и намаляват производствените разходи, категоричен е Ангел Вукодинов
Ваня ВЕЛИНСКА
Бавно и постепенно No-Till технологията набира все повече привърженици сред родните фермери. И за да сме честни, трябва да кажем, че това не е избор, който е продиктуван от съображение за опазване на почвата, както и на околната среда като цяло. Това е избор, направен, защото пести ресурси и производството е с по-малка себестойност. Такива са доводите поне в началото. После мисленето се променя. Признават го самите земеделски производители.
Никой не започва No-Till технологията, защото е загрижен за земята и природата, споделя Ангел Вукодинов. Преди всичко ние сме бизнесмени, които се стремят да изкарват пари, и то повече, отколкото харчат. Балансът трябва да е положителен. По отношение на практиките, които звучат зелено, както и социално, да, те са много хубави, но животът е комерсиален… Нормално е всеки бизнес, включително и земеделският, да се стреми да оптимизира производството си. За да прилагаш убедено концепцията No-Till, трябва да изминеш дълъг път, да разбереш и осъзнаеш смисъла й. Смятам, че с мен се случи точно това.
Ангел Вукодинов и семейството му започват да обработват земя през далечната 1993 г., като стартират с 300 декара, като преди това са се занимавали само с търговска дейност. Постепенно увеличават декарите и променят дейността си, като в момента обработват около 17 000 декара – 7000 в района на гр. Съединение и 10 000 в с. Драгомир.
За разлика от земята в землищата в Съединение, която е равнинна и плодородна, тази в Драгомир е 9-а категория, дори по-ниска. Това предопределя
на тези полета да се отглеждат по-различни култури от традиционните
Така освен популярните за страната ни полски култури – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, в стопанството залагат на още няколко вида – рапица, соя, ряпа, синап, овес, фацелия, пролетен грах, лен, кориандър и др. От една страна се използват по-добре непродуктивните терени, а от друга се извършва много по-добър сеитбооборот на културите.
Бяхме едни от първите, които започнаха да сеят рапица, разказва Ангел Вукодинов. Маслодайната култура не беше позната в новото ни земеделие, колегите не се решаваха да я отглеждат, но ние рискувахме. През първите няколко години получавахме изключително добри добиви – 300-350 кг/дка. В последните години, за съжаление, вече не е така. Но въпреки това рапицата си остава важна култура за нас. Както често казвам, имаме площи, на които става или рапица, или нищо. И както виждате, състоянието на полетата е доста добро, въпреки трудностите, които имахме и този сезон. Сега обаче е добре, така че тази година сме оптимисти и
се надяваме на добра реколта от маслодайната култура
Рапицата е и виновник стопанството да се ориентира към по-икономични технологии. По-ниските производствени резултати, които са следствие основно от неблагоприятните климатични условия. А от друга страна повечето разходи за подготовката на площите за сеитба започват да правят културата нерентабилна. Това налага да се промени част от технологията й на отглеждане. Затова преминават към стърнищни култиватори, които намаляват разходите за амортизация над 3 пъти.
Много ни хареса това минимизиране на обработките и допреди три години работихме изцяло по тази технология, продължава разказа си Ангел Вукодинов. Виждате, че в базата ни няма плугове, оставихме само един, тъй като все още имаме 1500 декара, които обработваме по полуконвенционална технология – със стърнищните култиватори се правят бразди, тъй като там се полива гравитачно. Като започнахме с тези култиватори, спряхме да изнасяме сламата. Направихме го чисто практически, тъй като имахме проблеми, с фирмата, която трябваше да я извози от полето. И така за най-лесно се наложи да я насечем и да я разхвърлим равномерно по полето. От днешна гледна точка, това се оказа, че е било изключително правилен подход, и наши първи стъпки към преминаване към нови технологии.
За минимални обработки, No-Till технология и други сходни разновидности на нея, се говори от години. Вече има стопанства, които
са преминали изцяло на щадящи почвата и околната среда практики
Други го правят постепенно, на по-малки площи, изпробват. Вече, за радост на земеделските производители, има много информация за технологията, има подходяща техника, могат да се видят добри практики както по света, така и у нас. Въпросът по-скоро е на осъзнаване, че искаш стопанството ти да мине на друго, по-различно ниво.
Важно е да натрупаш критична база знания, за да оцениш по-добре процеса, коментира No-Till технологията агробизнесменът. От натрупания опит и знания виждаш, че тази технология няма алтернатива по отношение на здравето на почвата и опазването на живите организми в нея. Радвам се, че и науката, както и аграрните медии започнаха да обръщат внимание на това, което правим. Виждате, че и на открития ден, който организирахме, по-малко са моите колеги, а много повече са синовете и дъщерите им. Което доказва, че младите са по-отворени към новости и много по-бързо се решават да ги прилагат в практиката. Което говори не просто за приемственост, но дава заявка и за нов вид земеделие.
За новите технологии може да се пише и коментира много – и за културите, и за техниката, и за практиките. Разнообразна полезна информация получиха, както и практически опит на самите полета видяха земеделските производители, които посетиха полетата на „Вуки“. Всички култури на тях – зърнени, дребносеменни, покривни – синап, ряпа, фацелия, соя и др., са засети със сеялката Сива Нова. Директно засяване е направено при пшеница, ечемик, слънчоглед, грах, рапица, лен, кориандър, при покривните култури е извършено едно дисковане. Като най-големи затруднения, както признава фермерът, има
при сеитбата на слънчогледа и царевицата
Едно от най-големите предимства No-Till технологията е, че пестим и откъм подхранване, разяснява Ангел Вукодинов. Например от три години отглеждаме слънчоглед по тази технология. На това поле културата идва след грах и пшеница. При сеитбата влагаме половината от торовете, които сме слагали преди. Ако сме торили с 15-16 кг NPK торове, то сега количеството е 8-10 кг. Преди пшеницата торяхме с 20-24 кг, а сега – 10-12 кг в редовете.
През миналата година най-ниският добив от слънчоглед е бил около 200 кг/дка, а най-високият – 300 кг/дка. Все пак климатичните условия не са били толкова лоши, колкото на други места в страната. От конвенционалния слънчоглед, на който са извършени две вегетационни култивирания, сеитба, валиране, окопаване, е получен среден добив 265 кг/дка.
В стопанството нямат специализирана No-Till сеялка за пролетни култури, не знаят и дали ще инвестират в такава. Царевицата отглеждат по конвенционална технология, тъй като имат възможност да напояват полетата.
Но да се върнем на No-Till технологията. Най-просто тя се обяснява с пирамида, разяснява Ангел Вукодинов. Най-долу е отказът от обработки – нулеви, в краен случай минимални. След това е запазване на растителните остатъци върху почвата. Друго важно е корените да останат живи максимално дълго време, като това се постига като след основната култура се засява втора или покривна. Основен принцип е и да се прави максимално добър сеитбооборот – затова ние отглеждаме 12-13 култури. И накрая е интегриране на животни, което, за съжаление, в България много трудно ще стане. Ние отглеждаме 50-ина овце, но това все още не е достатъчно, за да е ефективно.
В стопанството сеят слънчоглед като втора култура след грах или ечемик, но има смисъл, ако се постигнат добиви от около 100-120 кг/дка. Тази година ще опитат да засеят и след пшеница. А на 4000 декара ще заложат покривни култури, които са важна част от добрите практики.
Коментари