Малко известни факти за издръжливостта на лианите

Започнаха да падат първите есенни слани. Всеки лозар вече поглежда с едно око към зимата и се кани да подготви лозите за спокойно презимуване. Именно зимуването на лианите е това, от което до голяма степен зависи опазването им и гарантира бъдещия добив през следващата година.

За да подготвите лозата за зимата, така че да няма проблеми с грижите през пролетта, трябва не само правилно да се извършат различни задължителни процедури, но и да се направят в точното време. При ненавременна подготовка за зимуване може да се получи частично или пълно измръзване, дори и зимата да не е толкова страшна.

Дори и най-студоустойчивите сортове не могат да понесат рязкото падане на нощните температури или внезапните кратки застудявания в някои райони. В котловините с повече ветрове и студени течения често се получават повече измръзвания.

Важните процедури, без които е невъзможно лозите да бъдат здрави, включват санитарна резитба, подхранване на почвата, влагозапасяване (ако се налага), добра покривка за студа. Преди зазимяване е редно да се направи преглед на растенията, за да се разбере в какъв вид ще посрещнат те зимата.

Едно пръскане

След прибиране на гроздето едно пръскане с бордолезов разтвор действа санитарно и профилактично, и помага за предотвратяване на гъбни заразявания. Тъй като лозите са приели немалко количество хранителни вещества от почвата за осъществяване на жизнените си процеси и за раждането на плод, при възможност, след вегетационния период, трябва да се извърши и листно подхранване с торове, съдържащи основни микроелементи. Те ще осигурят на растението необходимия запас от храна, който е нужен за пълното развитие на леторастите и плодните пръчки в началото на пролетта.

В допълнение към горните мерки, важно е отстраняването на повърхностните, т.нар.
росни корени

Тази процедура рядко се изпълнява от хоби-стопаните, поради незнание или немарливост. Става дума за корените, които растат на дълбочина 20-25 см. Те трябва да се отстранят с помощта на остър резач. Подобна манипулация има смисъл, особено в южните райони с пропускливи почви.

При повърхностно поливане лозата използва активно тези корени, бллагодарение на него те се развиват силно за сметка на основните стъпални. Затова се препоръчва да се режат през есента. В райони със сухо лято и ветровита зима без сняг тези корени често сами отмират. А в региони, където лятото не е прекалено горещо и зимите са снежни, за тях специалистите смятат, че може и да не се премахват.

Запасяване с влага

Това много важно, особено ако дълго време не е имало валежи. Лозите не бива да навлязат в зимуване на много суха почва. Поливането е задължителна процедура, която осигурява натрупването на запаси от влага до началото на следващия вегетационен период и допринася за успешното зимуване. Извършва се през есента. Ако тя е дъждовна, естествено това поливане трябва да отпадне или да бъде умерено. Ако е много сухо, почвата трябва да се овлажни на дълбочина 50-100 см.

С ножицата?

Когато става дума за резитба, много стопани у нас не я правят наесен, а в късна зима, през февруари. Но пък малцина знаят, че най-лесно понасят зимата лози и асми, чийто пръчки имат диаметър, който варира от 6 до 14 мм, а сърцевината заема не повече от 1/3 от диаметъра. Именно такава лоза натрупва максимално количество хранителни вещества, необходими за успешното зимуване и по-нататъшното развитие.

При резитба през есента се оставят добре узрелите леторасти, които са с ясен кафяв цвят. Такава дървесина остава топла през цялата зима и е устойчива на мухъл, плесен и гъбни причинители.
Един от най-надеждните начини за правилна подготовка за зимата е есенното съкращаване на дължината на пръчките с повече от петнадесет листа и на тези, които са с много извити върхове. Всичко това не бива да се прави рано. Обикновено се чака да падне първата слана.

Премахват се още болни, повредени, неузрели и много стари леторасти, оставя се заместител на всяко рамо.

Одеалце или юрганче?

Отговорът на този въпрос силно зависи от района на отглеждане и от сорта. В някои микрорайони стопаните не приютяват по специален начин студоустойчивите сортове и те не страдат.
Съвсем различен подход трябва да има обаче на места с много студена зима и при отглеждане на неустойчиви на студ сортове. Там се налага покриване или създаване на укритие. Редно е то да се направи след като лозата е оставена да преживее първите студове, което ще й помогне да се закали. Добре е да прекара няколко дни при температура на въздуха не по-ниска от -5 - 8 градуса с цел закаляване.

Най-често и лесно правим малки вдлъбнатини в почвата в непосредствена близост до храста. Покриваме земята със сухи листа, трева, смърчови клони. Изваждаме лозовите леторасти от телената конструкция и ги полагаме на земята в това топло легло.

Прикрепваме ги към земята със скоби от тел или дъски, след което ги покриваме отгоре с полиетилен, покривен филц, текстилна мушама или други студоустойчиви материали. Поставяме слой земя върху заслона, покриваме със смърчови клони, слама, стъбла на сухи растения или други изолационни материали.

За да се проветрява и да се предотврати изсъхване, в началото на зимата се оставя отвор в заслона от южната страна. Когато настъпи стабилно студено време, този отвор трябва да се затвори.
Днес вече не сме свидетели на тежки и снежни зими, но е добре да се знае, че при натрупан сняг от 5 см, температурата отдолу се повишава с 4 градуса, а при 20 см сняг, почвата отдолу изобщо няма да замръзне.

Как студовете могат да навредят

Може да се получат различни щети. Например при ниски минусови температури частта от храста, която е над земята, може да измръзне. При същите условия обаче кореновата система може да остане жизнеспособна. Едногодишният прираст може да загине, както и плодните пръчки.

При младите лози и има опасност и корените да бъдат повредени.
Кога да се покриват лозите и как?

Покрива се при очаквани зимни температури под пет градуса. Когато земята започне да замръзва, това означава, че е време да покриете растението. Лозата трябва да бъде внимателно вързана и наклонена към земята По-добре е да поставите покриващия материал до растението, за да сте готови да го използвате по всяко време. Материалът за покриване на гроздето трябва да е лек и дишащ
Лози, които са на една година, трябва да бъдат покрити още в края на октомври - началото на ноември. През този период частите им все още запазват своята еластичност и може лесно да се огъват и полагат на земята.