Знаково проучване сочи, че хранителните системи надхвърлят възможностите на Земята. 0 Европа някога обеща да поеме водеща роля, но революцията се провали, пише „Политико"

Дори ако утре светът спре да изгаря въглища, нефт и газ, това, което ядем, все пак ще бъде достатъчно, за да затопли климата с повече от 1,5 градуса по Целзий.

Това е суровото предупреждение на EAT-Lancet Commission, група от над 70 водещи учени от шест континента, която неотдавна публикува най-изчерпателната досега оценка за това как хранителните навици дестабилизират планетата, пише „Политико".

Почти една трета от глобалните емисии на парникови газове идват от храната, включително метанът, изпускан от едрия рогат добитък, изсечените гори за да има място за храна на животните и изкопаемите горива, използвани за производството на торове.

Щетите не се ограничават само до емисиите. Хранителните системи са най-голямата причина за превишаването от човечеството на безопасната работна зона на Земята - екологичните ограничения, известни като планетарни граници, което води до загуба на биоразнообразие, деградация на почвите, недостиг на прясна вода и замърсяване с торове.

„Резултатите са тревожни", каза Йохан Рокстрём, шведският учен, който е съпредседател на групата и пионер в разработването на рамката за границите. „Само храната може да ни изтласка отвъд 1,5 °C, но храната може и да ни помогне да се върнем назад."

Пътна карта за промяна

Основният аргумент на учените е, че все още е възможно да се нахранят около 10 милиарда души със здравословна храна в рамките на безопасното функциониране на Земята – предизвикателство, което днешните хранителни системи не успяват да посрещнат дори при сегашното ниво на населението.

Тяхната „планетарна здравословна диета" се основава основно на плодове, зеленчуци, бобови култури и ядки, с умерени количества млечни продукти, птиче месо и риба и много по-малко червено и преработено месо. Според авторите, следването на този модел може да предотврати до 15 милиона преждевременни смъртни случая годишно, като същевременно намали с повече от половина емисиите, свързани с храната.

Те оценяват годишните разходи на 200 до 500 милиарда долара – много по-малко, според тях, от трилионите, които биха се спестили в областта на здравеопазването и околната среда.

Уолтър Уилит, епидемиолог от Харвард, който е съпредседател на групата, подчерта, че не става въпрос за налагане на „квази-вегански начин на живот". Диетата може да бъде адаптирана към местните традиции – от Средиземноморието до Азия – но общата посока е ясна: повече растения и по-малко месо и захар.

Голяма част от това послание не е ново. Първоначалният доклад на EAT-Lancet от 2019 г. призоваваше за радикални промени в хранителните навици, особено в Европа и Северна Америка, където консумацията на месо и млечни продукти надвишава световните норми. Това, което се е променило, е тежестта на доказателствата – и усещането, че политиката се е придвижила в обратната посока.

Версията от 2019 г. създаде световни заглавия и предизвика ожесточена реакция от страна на месопроизводителите и млекопреработвателите. ПР фирми и академици, свързани с индустрията, определиха предложенията като елитарни, нереалистични или антифермерски. Уилет заяви, че и този път е имало „оркестриран опит" да се дискредитират заключенията.

Неизпълненото обещание на Европа

Европа е пример както за амбицията, така и за отстъплението. Първоначалното проучване на EAT-Lancet беше включено директно в стратегията на ЕС „От фермата до трапезата", стартирана през 2020 г. като част от Зеления пакт на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Планът обещаваше да направи европейската хранителна система „справедлива, здравословна и екологична" чрез намаляване наполовина на употребата на пестициди, съкращаване на торовете, разширяване на биологичното земеделие и насърчаване на по-здравословно хранене.

Пет години по-късно „От фермата до трапезата" е на практика мъртва. Изправена пред протести на фермери, координирано лобиране от страна на индустрията и политическите последици от войната на Русия в Украйна, ЕС тихо се отказа от най-амбициозните си реформи в областта на храните, се казва още в публикацията на „Политико".

Вместо това блокът се връща към познатите спорове дали да ограничи селскостопанските субсидии, как да се справя с вноса от Украйна или Латинска Америка и как да успокои разгневените фермери във Франция, Германия и Полша. Това се случва, въпреки че самите учени на ЕС предупреждават, че селското стопанство е основният фактор за загубата на биоразнообразие и влошаването на качеството на водата и почвата.

Но докато Европа отстъпи, континентът понася и голяма част от тежестта за екологичните щети, причинени от хранителните системи – което се подчертава в заключението на доклада, че най-богатите 30% от световното население генерират повече от 70% от тези натоварвания.

Ако бързоразвиващите се икономики възприемат западния модел на хранене, богат на месо, според Уилет „това е пътят към екологична и здравна катастрофа". Тези региони са и местата, където животновъдството вижда най-големите си пазари за растеж – търговска реалност, която може да доведе до по-високи емисии и по-големи екологични щети, точно когато учените казват, че кривата трябва да се изправи.

Все пак групата направила проучването твърди, че храната е лост, а не само пасив. Бързите промени в диетите, селскостопанските практики и отпадъците могат да донесат около 5 трилиона долара годишно в ползи за здравето и околната среда, според оценките на авторите.

„Храната е в сърцевината както на човешкото благополучие, така и на здравето на планетата", каза съпредседателят Шакунтала Тилстед. „Трансформацията трябва да надхвърли производството на достатъчно калории. Тя трябва да гарантира правото на храна, справедлива работа и здравословна околна среда за всички."