Цветя с извънземна красота и нестандартен чар има много, а вече могат да се превърнат в част от всяка колекция.

Пригответе се за една разходка из далечни страни. Настройте се да бъдете изумени от хрумките на природата. А не на последно място и да помечтаем заедно за невероятните творения от царството на цветята.

Коремът на Буда

Малко смешно име за растение (на английски език звучи още по-смешно - Buddha belly), но когато го видите ще разберете защо е наречено така. Jatropha рodagrica е латинското му наименование, а семейството е Euphorbiaceae (Млечкови).

Цветето произхожда от тропични и субтропични области и не понася студ. Може да достигне до 2,4 метра височина, но не и в саксия. Стъблото в основата надебелява силно, а листа се разполагат само на върха му. Те са едри, покрити с восъчен налеп. Цветчетата пък са дребнички, събрани в съцветия. Баграта им може да варира от коралово до ярко червено.

За успешното отглеждане на ятрофата е необходим баланс между влагата и дренажа в почвения субстрат. "Коремът" и корените са поддатливи на гниене. Цветето предпочита ярка, директна светлина и високи температури. Понася засушаване. Не е необходимо да се тори много. Размножава се чрез пресни семенца или резници.

Церопегии

Церопегиите са около 160 вида доста интересни растения. Повечето представители произхождат от Африка, Азия и Австралия. В зависимост от приликата си с разни предмети, церопегиите носят странни имена. Например:

Ceropegia woodii е наречена "наниз от сърца" или с други подобни разговорни наименования. Отглежда се лесно в домашни условия. Най-често се засажда във висящи саксии, от които стъблата да се спускат свободно. Почвеният субстрат трябва да е с отлични дренажни свойства и да се овлажнява умерено, когато изсъхне. Растението трудно понася ниски температури.

Ceropegia sandersonii е наречена още "парашутно цвете", "цвете-чадър" и други подобни, описващи формата на цветовете. Те от своя страна играят ролята на "капан" за опрашителите, защото задържат насекомите във вътрешността. Там те се покриват обилно с поленови зрънца и биват освободени едва, когато цветът започне да прецъфтява. Растението се отглежда най-често като лиана с опора. Стъблата рядко са облистени. Изискванията са сходни с тези на Ceropegia woodii.

Ceropegia ampliata или "лулата на бушмените" (има и нецензурно име) отново е катерлива лиана със странни цветове, откъдето идват и имената. Растението изпада в покой през зимата. Тогава поливките се свеждат до минимум.

Прилепово цвете

Такка (Tacca от латински) е екзотично растение, чиито цветове наподобяват прилеп в полет. Не звучи добре, но изглеждат удивително. Има черна и бяла разновидност.

Спорно е колко ниска температура може да понесе това цвете. Но за всеки случай не си правете експерименти. През лятото мястото му е навън в сянката, а през зимата - на северен прозорец.

Расте бързо, а и не обича да му е тясно, затова се пресажда всяка година. Почвата трябва да е лека, с добър дренаж, да се поддържа влажна, но не мокра. Подхранва се на всеки 3 до 6 седмици в зависимост от растежните сили.

Ако Такка си хареса мястото и собственика, ще цъфти през пролетта и лятото, а зимата ще изпада в покой у нас.

Клейстокактусът е в ярко розово

Цветовете на всички кактуси са много впечатляващи, но този надминава очакванията. Клейстокактусът произхожда от Боливия и расте на места с до 2000 метра надморска височина. Растението е типичен кактус с бодли до 3 сантиметра. Разклонява се добре, а цветовете му са едри, ярко червени до розови. При култивираните видове и сменачетата те могат да варират.

Този бодливко се отглежда лесно и е подходящ за начинаещи. Необходими са му субстрат, специално пригоден за кактуси, много слънчеви часове и ежегодно пресаждане, защото расте бързо.

Аморфофалуси с неприятен аромат

Снимка: NYBG.org
Снимка: NYBG.org

Около 200 различни тропични и субтропични растения са поместени в този род на семейство Змиярникови. Най-известният на световно ниво е Amorphophallus titanum, а причината за това е, че продуцира най-голямото неразклонено съцветие на света. Растението може да се види в ботаническата градина в Ню Йорк, където е цъфтяло за последно на 27.07.2018г. Цветът е впечатляваща фуния с височина над 3 метра и ужасяващ аромат на гниещо месо, с който привлича насекоми опрашители. След прецъфтяване се развива един единствен, но огромен лист. Подземният орган - грудка, също има внушителни размери.

Най-близкият вариант на гиганта, който може да краси всяка колекция е т.нар. картофена палма. Нейните характеристики са сходни, но размерите са доста по-компактни. Листът се развива с изумителна скорост. За съжаление, цветът също притежава неприятен аромат. Растението има нужда от задължителен покой през студените месеци.

Лулата на Шерлок

Цветето в началото на текста е Aristolochia gigantea - гигантско пеликаново цвете или лулата на Шерлок.

Представлява лиана с произход от Бразилия. Расте бързо и може да се използва за жива ограда. Изисква пълно слънчево огряване и постоянна влажност в почвата.

Към списъка с изумителни цветове можем да прибавим много орхидеи (ангелска, пантофка, летящото пате, пчелиците, маймунското лице, както и стапелията, непентесите, глориозата, стрелицията, рафлесията, пасифлората, протеята, хеликонията, акебията...

---------------

Ако сте любопитни и искате да научите повече за някое цвете, свържете с нас. Пишете ни на [email protected].