Защото ще се мъчат и ще ви дадат по-малко грозде

За разлика от много други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата е лиановидно растение и има способността да създава тънки и дълги леторасти, които ако не са увити около подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята.

Оставена сама без човешка намеса лозницата прави гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.

Всяка следваща година младите леторасти покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на главината.

Лозата е лиановидно растение, създава тънки и дълги леторасти, които ако не се контролират, полягат на земята и не дават плод
Лозата е лиановидно растение, създава тънки и дълги леторасти, които ако не се контролират, полягат на земята и не дават плод

Затова зелените части на лозите задължително трябва да се подлагат всяка година на различни операции, известни като зелени или летни резитби.

Целта на стопаните е по този начин да контролират не само растежа на плодните леторасти, но и да направят всичко възможно да се роди повече и по-сладко грозде.

В това число влизат онези основни летни грижи, които на мнозина се струват излишни, но те всъщност са много важни, за да се облекчат главините, да не растат претрупани от леторасти и чепки, да бъдат огрявани от слънцето, да се проветряват по-добре и по този начин да не са затормозени, когато дойде времето да дават плод.

Операциите са важни за десертните сортове

Кои са те и как и кога се правят

.

Целта на зелените операции е още и в това да се намали или премахне влиянието на неблагоприятните екологични условия върху плодните части.

През периода на вегетацията зелените резитби обхващат: филизене, прищипване, кършене, колцуване, прореждане на листата и гроздовете.

Извършването им зависи от растежа на леторастите и гроздовете, но във всички случаи трябва да се има предвид и технологичното направление на продукцията, която искате да получите - за лична консумация, или и за пазара, и за вино.

Летните резитби оказват положително влияние върху цялостното развитие на лозата, само ако се правят правилно и навреме

Защото обратното води до смущения и отслабване на лозите, и съответно до намаляване на гроздето и качеството му.

Това се проявява особено силно при десертните сортове лози, а именно такива отглеждат повечето стопани в дворовете си.

Зелените резитби подобряват хранителния и воден режим както на лозите в масив, така и на асмите и правят по-едро гроздето
Зелените резитби подобряват хранителния и воден режим както на лозите в масив, така и на асмите и правят по-едро гроздето

С летните резитби освен това се коригират и пропуските при резитбата на зрелите пръчки, която е правена по времето на Трифон Зарезан.

Не е нужно да убеждаваме лозарите, че с тези операции се подобряват и хранителният, и водният режим, а с това и изхранването на гроздето.

Както казахме в уводния материал всепризната е тяхната роля за подобряване на огряването на пръчките, листата и гроздовете и вследствие на това за ускоряване на срока на узряването.

Не на последно място своевременните летни резитби допринасят в много голяма степен за ефективността на растителнозащитните мерки.

Пръсканията могат да се извършат по-ефикасно, а и да се изразходва по-малко разтвор на препаратите.

Филизенето е първата грижа след май

С него се премахват излишните леторасти

Една от първите операции върху зелените части на лозата е филизенето.

С него трябва да се отстранят излишните леторасти по лозата или асмата.

Срокът на извършването му зависи от две неща.

Първо - трябва да се изчака напълно да се появят съцветията (ресите), защото така могат да се разграничат плодните от безплодните леторасти.

Филизи се след като ресите се очертаят напълно и леторастите достигнат 25-30 см.

Има специфика на филизенето при десертните сортове. Тя се определя от това, че при резитбата на зряло през зимата върху лозовите пръчки са оставени по-голям брой пъпки /очи/, които да послужат като резерва срещу евентуални измръзвания.

Сега чрез филизенето трябва да се намали броят на леторастите - отстраняват се по-слабите от тях и тези без връх.

Доказано е, че силният летораст расте по-интензивно и извивката на върха му е по-голяма.

Слабите леторасти с изправени върхове не могат да достигнат необходимата дължина, залагат по-малко гроздове и те са с по-дребни зърна.

Операцията трябва винаги да се извършва своевременно, докато леторастите все още не са започнали да се вдървесиняват. Тогава могат да се отчекват лесно и бързо.

Това може да се прави от втората половина на месец май, защото леторастите тогава обикновено са достигнали около 20-25 см дължина.

В противен случай те трябва да бъдат отрязани до основата с нож или ножица, но това подрязване намалява силата на храста и изисква повече труд.

Излишните и по-слаби леторасти нямат работа на лозата по време на вегетация
Излишните и по-слаби леторасти нямат работа на лозата по време на вегетация

Освен това е добре още да се знае, че ако е допуснато такива леторасти да станат по-дебели и силни, те отслабват лозовия храст, защото черпят мното повече хранителни вещества от кореновата система, бързо достигат по-голяма дължина и развиват по-голяма повърхност на листата, отколкото издънките, получени от плодни пъпки. Чрез листната си маса те също изтощават лозниците.

Колко летораста да се оставят

При премахване на излишните и пречещите

Когато от един възел са израснали 2-3 и повече на брой леторасти, в този случай трябва да се остави най-силният от тях

Когато от един възел са израснали 2-3 и повече на брой леторасти, в този случай трябва да се остави най-силният от тях

Броят на леторастите, които трябва да останат върху лозата след първата зелена операция филизене, зависи преди всичко от силата на главината.

На по-силни лозови храсти могат да бъдат оставени и повече издънки от този род, отколкото на слаби главини.

Освен това е редно да се премахнат и всички леторасти, които са получени от спящи пъпки, както и всички онези, които са разположени върху многогодишна дървесина и чийто растеж е насочен навътре в храста

Защото от първите не се очаква да дадат плод, а вторите ще пречат на растежа на останалите и ще направят гъста мрежа, възпрепятстваща другите зелени операции и пръскането.

Когато от един възел са израснали 2-3 и повече на брой леторасти, в този случай трябва да се остави най-силният от тях, с най-добре развит вид и потенциал за съцветие, т.е. чепка.

Само по изключение можете да оставите два летораста, които са се развили от една пъпка, и то, ако и двата са плодни.

Почистете и основата на храста

По време на премахването на излишните леторасти в края на този месец или началото на следващия /в зависимост от развитието на лозата и дължината на леторастите/ не забравяйте още една операция.

Необходимо е да се обърне сериозно внимание и на отстраняването на диви леторасти-издънки, които излизат от подземната част на стъблото

В такива случаи храстите се отварят дълбоко, издънките се отрязват до самата им основа, след което долната част на храста се покрива отново.

Прищипване - кога и защо

Целта е да се намалят източването и изресяването

Когато с прищипването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци /източване/, то трябва да се направи по-рано - след като се появят ресите

Когато с прищипването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци /източване/, то трябва да се направи по-рано - след като се появят ресите

Прищипването на лозите е операция, при която се премахват връхчетата на леторастите, които имат едно-две недоразвити листа.

По този начин се има за цел да се намали изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти.

Има два варианта за извършването му.

Когато с прищипването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци /източване/, то трябва да се направи по-рано - след като се появят ресите.

Тогава с пръсти се откъсват връхчетата на силните леторасти.

Склонни към източване са немалко от десертните сортове - такива са Болгар, Шасла, Италия и др., а по-рядко се получава източване при асмовидно отглежданите лози.

Когато се прищипва срещу изресяване по време на цъфтежа на лозите, тогава е най-добре прищипването да се направи 4-5 дни преди самия цъфтеж. В този случай операцията помага да се получават по-сбити гроздове.

Склонни към изресяване са предимно винени сортове, като Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка, Ркацители, Саперави и др., а от десертните - Мискет хамбургски и Бяло без семе.

При останалите десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се практикува, там и сбити гроздове не са много желани от стопаните.

Кои лози се кършат

Това се прилага при силните храсти срещу зашумяване, при асми не се прави

При асмите не се прави кършене, да знаете

При асмите не се прави кършене, да знаете

Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа се нарича кършене.

То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но често пъти неправилно, защото се бърка и се кърши много ниско.

Операцията е задължителна при силните лози, когато леторастите се развият буйно, извиват се и зашумяват гроздето.

Тя може да се използва и като средство за борба срещу изресяването при някои сортове, като Мискет червен, Бяло без семе и др.

Кършенето на лозите дава много добър ефект.

Но не е препоръчително при слабите и новозасадените лози през първите години.

В случая, когато с кършенето се желае да се предотврати изресяване, то трябва да се извърши 4-5 дни преди цъфтежа.

Иначе кършенето на винените и на десертните сортове лози обикновено се прави  към края на месец юли

Тогава леторастите вече са развили достатъчно листа и растежът им е намалял.

След кършенето на леторастите трябва да останат поне 14 листа при винените и 16 при десертните сортове.

Леторастите от чеповете, които ще се използуват при следващата резитба, се кършат на още по-голяма височина или се увиват по най-горния тел, без да се кършат.

По изключение в някои случаи вместо кършене се практикува увиване на леторастите по най-горния тел. При слабо и умерено растящите лози и при по-висока телена конструкция обаче не може да се мине без кършене.

За сведение на любителите - при слабо и умерено растящи асми и при високо стъблени лози кършене не се прилага.

Варианти на изпълнение

Ако имате сорт, склонен към изресяване и се налага по-рано да се пренасочат хранителните вещества към гроздовете, операцията се прави рано - преди цъфтеж на лозата.

Ако силата на растежа на леторастите е прекалено голяма, трябва да предпочетете кършене пред прищипване. Така ще спрете буйния растеж на леторастите и ще насочите хранителните вещества и водата към ресата - ще предотвратите изресяване.

Ако сортът няма склонност към изресяване, то тогава кършенето се прави значително по-късно - когато силата на растежа затихне и започне прошарване на гроздето - т.е. към края на юли и началото на август. Така ще осигурите по-добро огряване на гроздовете, по-добро изхранване, оцветяване и узряване, а и повишаване на захарността. Ще подобрите проветряването и така ще елиминирате възможността от развитие на болести.

Колцуването е направа на пръстен

С него се спира стичане на асимилатите към корените

Колцуват се само много силните лози

Колцуват се само много силните лози

Колцуването се състои в отнемане на един пръстен от кората и ликото на плодната пръчка, зелен летораст или рамото на лозата.

Пръстенът е широк от 3 до 4 мм.

С това се спира придвижването на асимилатите от листата към корените и така те се натрупват в гроздовете над колцуваното място.

Получава се по-добро хранене зърната и те стават по-едри, а гроздето узрява с 10-15 дни по-рано

Нашите лозари рядко правят тази операция и то само при някои сортове като Болгар.

При винените сортове тя не е оправдана.

Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки, които са режещата част.

С тях се захваща плодната пръчка, притиска се леко и клещите се завъртат. Притиска се толкова, колкото да се пререже само кората, която се отделя като пръстен. Дървесината не трябва да се наранява.

Колцува се 5-8 дни след прецъфтяването на лозите

Ако се закъснее - няма ефект.

Не е добре да се прави всяка година, защото все пак изтощава лозите, като пречи на снабдяването на кореновата система с достатъчно асимилати.

При слабите лози колцуването не дава ефект.