10 февруари е Денят на пчеларя. Пчелари от цялата страна се подготвят да посрещнат 10 февруари, когато почитаме паметта на Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Тогава е и Денят на пчеларя. В Кюстендил хората спазват обичаите и в нощта преди празника остават буркан с мед в църквата, за да бъде осветен. Вярва се, че този мед става още по-лековит и пази здравето през цялата година.

Все повече гласност се дава на проблемите в сектор „Пчеларство“. Дни след като бяха разпределени средствата по de minimis много от пчеларите правят разбор на случилото се от протестите през декември 2018 г. досега.

Едното от тях, а именно държавното подпомагане вече е факт. Другото е, че има избрани хора от различните региони на страната, които трябва да представляват интересите на по-голямата част от пчеларите. Този ангажимент възникна във връзка с инициативата за създаване на работна група. Тя следва да обобщи пред експерти на МЗХГ проблемите в бранша, за да бъдат те чути, обсъдени и съвместно решени.

По думи на пчелари има създадена нова работна група. За нея все още не е ясно как ще бъде ситуирана в министерството. Въпреки несъгласието по някои въпроси, повечето хора са единодушни и не одобрват нелоялната конкуренция, която се създава в резултат от вноса на некачествен мед. Той често е фалшив и на по-ниска цена. Това допринася за спад в цената на родния, качествен продукт. По тази причина и много от младите отказват да се занимават с пчеларство.

Какви са нерешените проблеми?

Високата смъртност, причинена от употребата на пестициди още повече затруднява хората. Те започват бизнес с определен брой пчелни семейства, а в резултат на различни пръскания губят не само много от пчелите си, но и доходи. Увеличават се разходите им, а така борбата за оцеляване в бранша става все по-трудна.

Пазара на мед. Много от пчеларите споделят, че е некоректно да се продава мед с примеси от глюкозо-фруктозен сироп. Това удря по реномето на всички, а и много сваля цените. Хората споделят, че фалшивия мед се доказва най-точно с лабораторен анализ. Уви, и той не е без пари.

Износът на българската продукция би могъл да им помогне много, но за това са нужни сертификати. Те също увеличават разходите. Ако такива има и то с валидност за цял свят, търговията би била по-успешна, смятат хората.