Сега пчелното семейство е в относителен покой. То е събрано на кълбо, само отделни пчели се появяват на входа и бързо се прибират. Температурите вече са ниски. Животът в пчелина изглежда замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно.

В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С. А в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо

се „управлява" от промените на околната температура. А топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора", която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото.

В много студено време за по-голямо уплътняване

част от пчелите се напъхвати в празните килийки на питите

Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Но мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите.

С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо,
то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна.

Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне.

При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване,

пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад
напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити.

Важно: Всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед. Това е така, за да се гарантира презимуване на пчелите, намиращи се на нея. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността.

По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели,

защото са изложени на най-голям студ

В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата
пчелното млечице участва в храната на майката!

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис. А в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход. Или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера, както и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват.

Внимание:

при голяма въздушна влажност семействата може да загинат!

Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват. Пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка.

Така

в кълбото съдържанието на кислород спада,
а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко. И в резултат на това се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

На междурамие – минимум по 2 кг мед

За нормалното презимуване пчелите се нуждаят от определено количество храна. Количеството зависи от това каква ще бъде зимата - мека и кратка или продължителна и мразовита.

Опитни пчелари съветват за зимуване да се оставят минимум по 2 кг мед на междурамие, плътно заето с пчели, независимо от това каква ще бъде зимата.
Колкото по-слаби са пчелните семействата, толкова повече храна консумират (виж таблицата).

Затоплящите материали са задължителни

Те имат за цел от една страна да предотвратят излизането на топлината, а от друга страна да не позволяват проникване на студен въздух отвън.

Препоръчват се затоплящи материали от

  • талаш;
  • стърготини;
  • слама;
  • стиропор и др.

Някои пчелари ги поставят от едната страна, а други ги поставят от двете страни и оставят семейството в средата на кошера.

Това, което знаем, е, че

пчелите топлят само пчелното кълбо
 не цялото пространство, което означава, че изолационните материали встрани от кълбото не оправдава надеждите на пчеларя. Някои пчелари предпочитат да слагат изолационни материали, които да поемат влагата. Това обаче може да донесе повече вреда отколкото полза.

Поетата влага остава в кошера
и при промяна на температурата могат да се получат водни капки. Най-добре е да не се поставят затоплящи материали, а да се направи добра вентилация. И така да се улесни излизането на излишните пари и въглероден двуокис. Добре е да се слагат изолационни материали само над покривната табла, където произведената от пчелите топлина би могла да се губи. Ако тя не е изолирана добре, част от топлината излита навън и пчелите трябва да произвеждат нова.

Подхранване без прашец е рисково

Това е мнението на полски пчелари за есенното подхранване на пчелните семейства със сладки храни (например сироп). Сиропът най-често се прилага в райони със слаби запаси от цветен прашец. Според полските пчелари сиропът влияе неблагоприятно на зимуването. Проведените от тях изследвания в продължение на два зимни сезона са показали, че подхранването на семействата със сладки (въглехидратни) вещества - от какъвто и да е тип, се оказва твърде неправилна технология. Защото е с много лоши последствия: повечето семейства умират или до пролетта отслабват много.

Тези, които доживяват до ранна пролет, излюпват поколения с понижени качества и жизненост. А това означава,че младите пчели са непълноценни.