Една от болестите, които в последните десетилетия предизвикват сериозни тревоги сред лозарите в Европа, е заболяване, открито не толкова отдавна - през 1955 година. Тогава, във френския лозарски регион Гаскония, изследователят Льоваду пръв описва симптомите на тази коварна болест, която впоследствие ще се разпространи далеч отвъд границите на Франция.

С времето заболяването започва да се проявява и в други прочути лозарски страни - Италия, Испания, Австрия, Германия, както и в съседни на България държави като Словения, Хърватия и Румъния. Разпространението ѝ се оказва толкова бързо и мащабно, че след 1998 година специалистите вече я определят като едно от най-сериозните предизвикателства пред европейските лозови масиви.

За практикуващите лозари и за всички, които с обич и грижа отглеждат лозята си, е важно да познават тази болест не само по име, но и по първите ѝ симптоми и начини на разпространение - защото своевременната реакция може да спаси не само реколтата, но и целия насажденчески блок.

Симптоми

Симптомите на заболяването не закъсняват - първите признаци се появяват още в края на пролетта и стават все по-изразени през летните месеци. Лозарят, който внимателно следи състоянието на насажденията си, може да забележи характерните промени най-напред по листата.

При белите сортове грозде листната петура започва да се покрива със златистожълти петна, които сякаш следват линиите на нерватурата – по тях се разпространяват и разширяват. С напредването на вегетацията и приближаването на есента тези петна постепенно прерастват в некрози - участъци от тъканта загиват и губят своята жизненост.

При червените сортове картината е по-различна – там листата придобиват тъмночервено оцветяване, което се разлива по повърхността им и създава впечатление за преждевременно есенно обагряне. По-късно петурата става лъскава, крехка и чуплива, а краищата ѝ се завиват навътре - сякаш листото се опитва да се скрие от слънцето. Това завиване напомня на познатите симптоми при вируса на листното завиване, което често затруднява разпознаването на точния причинител.

Особено показателна е и подредбата на листата - те се струпват по леторасъла едно над друго, като керемиди по покрив, което е още един белег, че лозата е подложена на сериозен стрес. Именно в тези първи, привидно незначителни признаци се крие шансът за навременна намеса и ограничаване на заболяването.

С напредването на болестта пораженията стават още по-видими и обезпокоителни. Един от най-характерните симптоми, който не убягва от погледа на опитния лозар, е появата на черни, ланцетовидни некротични петна по кората на летораслите. Това са своеобразни „рани", които сякаш бележат местата, където тъканта е загубила своята жизненост.

Заразените леторасли растат слабо и често изглеждат потиснати. Дървесината им не се развива нормално, което води до тяхното увисване - състояние, което придава на лозата характерния й „плачещ" вид. Вместо да се устремят нагоре към слънцето, летораслите натежават и се отпускат, сякаш губят сили. Такива леторасли не узряват добре до края на вегетацията, а през зимата често измръзват, причинявайки още по-големи щети за следващата година.

Щетите не се ограничават само с листната маса и летораслите - болестта не пощадява и репродуктивните органи на лозата. Когато заразяването е настъпило рано, още в началото на вегетация, съцветията често изсъхват напълно, без да завържат плод. При по-късна инфекция зърната започват да увяхват - губят тургор, вкусът им става горчив, а структурата - мека и водниста. В крайна сметка цялата чепка, заедно с дръжчиците, изсъхва и става негодна, както за преработка, така и за консумация.

Причинител

Причинителят на това коварно заболяване е микоплазма - невидим за окото, но опасен враг, който атакува сърцевината на лозата. Тази микроскопична форма на живот не се предава по въздуха или с капките роса, а има специфичен преносител - цикадата Scaphoideus titanus. Това дребно, но упорито насекомо е като вестоносец на болестта, който пренася микоплазмата от заразени към здрави растения. Друг начин на заразяване е чрез присаждане, особено когато се използва заразен посадъчен материал.

Заболяването се проявява в две основни форми - локална и епифитотична.

При локалната форма болестта се задържа в определени части на лозето и всяка година симптомите се наблюдават върху едни и същи лози. Някои от тях показват силно изразени признаци - увяхване, обезцветяване, слаб растеж - докато други проявяват болестта по-леко, почти незабележимо. Интересен е фактът, че симптомите понякога „изчезват" - лозите изглеждат напълно възстановени и дават нормален прираст и добив. Но това е измамно усещане за оздравяване, защото микоплазмата продължава да се крие в растението, готова отново да се прояви при подходящи условия.

Епифитотичната форма на заболяването се появява внезапно и често изненадва дори опитните лозари. За разлика от локалната, при която болестта се задържа на определени места, епифитотичната форма се развива масово, най-често когато популацията на цикадата Scaphoideus titanus, преносител на болестта рязко се увеличи. Това създава предпоставки за бързо и широко разпространение в целия лозов масив.

Понякога симптомите при тази форма са по-слабо изразени и се ограничават само до някои леторасли. Това може да заблуди лозаря, че заболяването е слабо или преходно. Но добрата новина е, че при навременна намеса - особено с подходящи инсектициди срещу преносителя - болните лози могат да се възстановят. Това подчертава колко важно е редовното наблюдение и навременната растителнозащитна намеса.

Различните винени и десертни сортове проявяват различна чувствителност към заболяването. Някои от най-разпространените и обичани сортове като Шардоне, Каберне Совиньон и др. се оказват силно чувствителни - при тях заболяването може да доведе до сериозни загуби на добив и качество.

Други сортове, като Ниелуцио и Малвоазие, са още по-уязвими - след заразяване не успяват да се възстановят и постепенно загиват, дори при предприети мерки.

Интересна е реакцията на сортове като Юни блан, Гренаж и Коломбар. При тях симптомите се проявяват много отчетливо - лозите ясно показват, че са засегнати, но след третиране и при подходящи условия често успяват да се възстановят и да продължат да плододават.

Условия за развитие на болестта

За да се развие това заболяване и да нанесе сериозни поражения в лозето, трябва да съвпаднат няколко важни условия. Те действат като предпоставки, които отварят вратата за болестта и позволяват тя бързо да се разпространи.

0 Първият и най-често допускан риск е засаждането на чувствителни сортове. Както вече споменахме, популярни винени сортове като Шардоне и Каберне Совиньон са особено податливи на инфекцията. Когато лозарят избере такива сортове, без да се съобрази с риска от заболяването в района, насаждението става уязвимо още от самото начало.

0 Второто условие се крие в климатичните особености на годината. Scaphoideus titanus, преносителят на болестта, се развива особено активно при горещо лято и студена зима. Тези условия създават благоприятна среда за намножаването на цикадата. През топлите месеци тя се развива и храни активно, а през зимата яйцата ѝ успешно презимуват и дават ново поколение през следващата пролет.

0 Третият важен фактор е засаждането на вече заразени лози - независимо дали болестта е в латентна форма или по растенията се намират яйца, ларви или възрастни цикади. Така заразата се внася директно в лозето още при създаването му. Това често се случва при използване на несертифициран посадъчен материал, добит от болни насаждения.

Мерки за борба

1. Избор на здрав посадъчен материал. Този материал не трябва да съдържа зараза от микоплазмени болести, нито да е замърсен с яйца, ларви или възрастни цикади, които са основни вектори на заболяването.

2. Химична борба с векторите. Поради важната роля на векторите (като цикадите), борбата с тях е основен елемент в превенцията. Пръсканията с подходящи инсектициди трябва да се извършват редовно, особено в критични моменти от вегетацията, когато цикадите активно се размножават и могат да предават болестта на лозите.

3. Контрол на плевелите. Плевелната растителност служи като гостоприемник за микоплазмите и за векторите, които се хранят с тях. Редовното премахване на плевелите в лозето и около него е важно за предотвратяване на заразата.

4. Подобрено управление на лозята. Установяването на лозя в добре проветриви райони с лесен достъп до слънчева светлина също е важна превантивна мярка. Това осигурява условия, които намаляват благоприятните условия за развитието на векторите и болестите.

5. Мониторинг и ранно откриване. Редовният мониторинг на лозята за наличие на симптоми на микоплазмени заболявания и вектори може да помогне за бързо откриване и ограничаване на инфекцията още в начален етап.