Брашнестата мана достига своя пик през месец юли, когато комбинацията от топлина и достатъчна влажност създава перфектни условия за гъбата. В календара на растителната защита през юли се предвиждат интензивни обработки - обикновено се правят поне две пръскания срещу брашнеста мана, едното в началото, а другото към средата или втората половина на месеца.

През август (особено до прошарване на гроздето) обикновено се планира още едно третиране, за да се опази реколтата до навлизане във фаза на узряване. В практиката често се извършват общи пръскания, комбиниращи фунгициди срещу брашнеста и обикновена мана, както и срещу сиво гниене, тъй като тези болести също заплашват лозята в летния период.

За любителите лозари

има богат избор от препарати

за химична борба с оидиума

По действие те се делят основно на контактни и системни. Контактните фунгициди предпазват тъканите отвън - те не проникват в лозата, а унищожават спорите и мицела при допир. Класически контактни средства срещу брашнеста мана са серните препарати, например Кумулус ДФ, Тиовит Джет 80 ВГ и др., които обвиват листата със слой сяра и унищожават гъбата при контакт.

Съществуват и комбинирани контактни препарати, които действат едновременно срещу оидиум и други болести – напр. някои медни фунгициди с добавка на сяра или органични вещества.

Системните фунгициди пък проникват в растението и блокират развитието на патогена отвътре. Такива са редица модерни препарати на основата на триазоли, стробилурини и други активни вещества, предназначени специално за брашнеста мана - например Топаз 100 ЕК (пенконазол), Байфидан 250 ЕК (триадимефон), Бампер 25 ЕК (пропиконазол), Фоликур 250 ЕВ (тебуконазол), Куадрис 25 СК (азоксистробин), Флинт Макс 75 ВГ (трифлоксистробин) и много други. Някои препарати са локално-системни или проникват частично – например комбинации като Кабрио Топ (пираклостробин + метирам) имат едновременно контактно и системно действие.

При такава богата гама е важно да редувате различни активни вещества - не използвайте едно и също активно вещество през цялото лято, за да избегнете поява на резистентност у гъбата. Производителите обикновено указват колко пръскания с даден фунгицид могат да се правят годишно. Спазвайте тези препоръки и сменяйте продукта след 1-2 последователни обработки. Също така, в началото и края на сезона е добре да се ползват контактни препарати (например сяра), а в разгара на епидемията - системни, което допълнително намалява риска гъбата да привикне към едно активно вещество.

Кога и как да пръскаме?

Ако до юли сте провеждали редовна защита, ще посрещнете месеца с „чисти" лози, но не бива да се пропускат последващите пръскания, тъй като натискът на болестта се увеличава през лятото. Интервалът между пръсканията зависи от препарата и условията. Контактните средства (като сярата) защитават за по-кратко и обикновено се прилагат на 7-дневни интервали при благоприятно за болестта време. Системните фунгициди имат по-дълго последействие - около 10 до 14 дни. Затова при тях пръсканията могат да са на по-големи интервали. При вече налична зараза и видим налеп по гроздовете се препоръчва „сгъстяване" на интервалите - пръска се по-често (например през 7-10 дни) и се подбират по-силни системни продукти. Важно е разтворът да покрива добре гроздовете и листата от всички страни - използвайте качествена гръбна пръскачка и пръскайте в безветрено време, за да достигне препаратът навсякъде. Ако падне силен дъжд или градушка, е желателно извънредно предпазно пръскане възможно най-скоро след това (дъждът отмива част от защитния слой, а градушката ранява растенията и създава входни рани за инфекции). Обърнете внимание на карантинния срок на препаратите - повечето системни фунгициди имат карантинен период 14-28 дни. Това означава, че след последното пръскане трябва да изчакате посочения брой дни преди консумация или бране на гроздето. Затова за късните третирания (в края на август) изберете препарати с по-кратка карантина или биосредства, ако наближава беритба. Обичайна практика е всички химични пръскания да приключват най-късно 2-3 седмици преди гроздобера, за да няма остатъчни пестициди по плода.

Биологични и щадящи средства срещу оидиум

Лозарите, които искат да ограничат употребата на „химия", имат на разположение и редица биологични препарати и домашни средства против брашнеста мана. Най-широко използваното оръжие в биоземеделието е сярата - тя е природен продукт, разрешен за употреба и в органични насаждения. Сярата може да се прилага както под формата на прах за опрашване, така и като прахообразни или течни формулировки за пръскане (намокрима сяра). Прахообразната сяра традиционно се разпръсква върху лозите ("опрашва") в ранните утринни часове, когато има роса, при температура на въздуха между 10-12 °C и максимум 25-28 °C. Ако се праши или пръска със сяра в по-горещо време, над 30 °C, има риск от пригори по листата. Намокримите препарати със сяра (напр. Кумулус ДФ в концентрация 0,3%, Солфоликид 800 СК, Тиовит Джет 80 ВГ 0,3% преди цъфтежа и 0,2% след цъфтежа и др.) се използват за превантивни пръскания през целия сезон. Сярата има добро предпазно действие и едновременно лекува начални огнища, тъй като спира спорообразуването на гъбата.

Друго популярно природно средство

е содата за хляб (сода бикарбонат)

Пръскането със сода е стар изпитан метод, който цели да "прегори" и изсуши мицела на гъбата при контакт. Разтворът от сода създава алкална среда върху растението, която потиска спорите на брашнестата мана. Важно е обаче да знаете, че содата действа само при директен контакт - тя не прониква в тъканите и не осигурява дълготрайна защита, тъй като лесно се отмива от първия дъжд. Поради това соденият разтвор не се използва превантивно, а само след като видите признаци на оидиум, за „гасене" на вече появилите се огнища. С пръскания със сода не може напълно да се спре сериозна епидемия, но тази мярка е ценна особено в периода на узряване, когато гроздето започва да омеква и се избягва употребата на силни пестициди. В този случай содата служи като временна мярка да задържи развитието на болестта, докато наближи беритбата. Обработките със сода трябва да се повтарят начесто (през 4–5 дни). Обикновено се препоръчва концентрация около 75 грама сода на 10 литра вода, като содата се разтваря добре дори и в студена вода. За по-добро прилепване към листата може да добавите към разтвора малко домашен сапун или течен препарат за съдове (1 супена лъжица на 10 л), както и 1–2 супени лъжици готварско олио - така сместа полепва по-дълго и подобрява контактното действие.

Освен сяра и сода, биологичните препарати против брашнеста мана включват някои специализирани продукти на растителна основа. Един пример е Тиморекс 66 ЕК - фунгицид с активна съставка екстракт от чаено дърво, който е разрешен за биологично лозарство и се прилага 0,5% разтвор. В агроаптеките може да се срещнат и продукти с калиев бикарбонат – близък до содата по действие, но специално формулиран за употреба в земеделието.

Не на последно място са и домашните отвари и настойки, които градинарите използват от поколение насам. Едно от най-популярните е пръскането с ферментирал извлек от билки и плевели - например накиснати във вода коприва, полски хвощ, вратига, щир или други градински плевели, оставени да ферментират няколко дни, след което прецедени. Полученият екстракт, разреден с вода, се пръска вечерно време върху лозите. Полският хвощ (Equisetum arvense) е особено ценен, тъй като е богат на разтворим силиций, който укрепва тъканите и затруднява гъбните инфекции - отвари от изсушен хвощ (вари се определено време, после се разрежда с вода) се прилагат превантивно в биоградинарството. Използват се също настойки от чесън и лук (които имат летливи противогъбни вещества), разтвори със смляна дървесна пепел (богата на калиеви соли, които действат подобно на содата) и дори разредена млечна суроватка. Например народна рецепта препоръчва отделената суроватка от кисело мляко да се разреди 1:10 с вода и с получения разтвор да се пръскат лозите - млечнокиселите бактерии и остатъчните вещества в суроватката възпират развитието на мицела. Подобни методи имат по-слаб ефект сравнено с регистрираните фунгициди, но могат да се използват допълнително към основната растителна защита, особено в периодите, когато не желаете да прилагате тежки химикали.

Агротехнически мерки

за ограничаване на заразата

Освен пръсканията агротехническите грижи в лозето играят огромна роля за контрола на брашнестата мана. Много специалисти изтъкват, че пръсканията са далеч по-ефективни, когато се съчетават със своевременни зелени операции по лозите. Това означава, че в разгара на лятото не бива да оставяме асмите си занемарени: няколко прости практики значително ще намалят разпространението на оидиума:

0 Премахване на излишната шума. През юли се прави т.нар. лятна резитба на зелено - филизене на излишните леторасли, кършене на върховете (прищипване) за спиране на буйния растеж, и колтучене (премахване на страничните разклонения). Тези операции прореждат листната маса и подобряват проветрението сред лозите, а проветривите насаждения създават по-неблагоприятни условия за гъбите. Също така може в края на цъфтежа или при завръз да се отстранят някои листа около гроздовете, които засенчват и задушават ресите.

0 Подвързване и прореждане на гроздовете. Ако летораслите са увиснали или пречат на проветрението, привържете ги по конструкцията, за да оформите по-добре растението. Когато един кордон или пръчка е отрупан с много гроздове, те също могат да се засенчват взаимно.

0 Редовно окопаване и премахване на плевели. Юли и август често има бурен растеж на плевели около лозите. Плевелите задържат влага в основата на растенията и затрудняват проветрението. Окопаването (на малка дълбочина) също унищожава плевелите и подобрява структурата на почвата, като улеснява оттичането на водата и намалява влажността около корените.

Балансирано торене и поливане. Не пренаторявайте с азот в средата на лятото - прекомерният азот стимулира бурен растеж на нови леторасли, които са по-податливи на инфекции. Ако сте подхранили пролетта, през юли торенето трябва да е умерено (при нужда добавете малко калий и фосфор за узряването на дървесината, но избягвайте високи дози азот). Поливките трябва да се правят внимателно. Ако все пак напоявате, правете го капково или в бразди, не разпръсквайте вода по листата и гроздовете. Намокрянето на листата (особено привечер) повишава риска от мана и други болести. По-добре полейте сутрин към корените, отколкото вечер върху цялата асма.