Манган

Недостигът на манган в лозата е едно от онези нарушения в хранителния баланс, които не настъпват внезапно и драматично, но с времето тихо подкопават жизнените процеси в растението. Най-често се среща на почви с висока киселинност, както и там, където има превес на калций, магнезий или желязо, които влизат в антагонистични взаимодействия с мангана и блокират усвояването му.

Когато манганът липсва или е в силен недостиг, това засяга цялостния метаболизъм на лозата. Нарушават се окислително-редукционните процеси, забавя се образуването на хлорофил, а фотосинтезата отслабва. Резултатът е забавен растеж – както на листната маса, така и на подземната част. Корените се развиват слабо, което допълнително влошава усвояването на хранителни вещества и вода.

Симптомите на недостиг на манган се проявяват най-напред върху старите листа, обикновено в началото на зреене на гроздето. Листата започват да пожълтяват между жилките – първоначално в краищата, а после към централната част на петурата. В същото време нервите остават ясно очертани и зелени. Това създава характерен вид на интервенозна хлороза. С развитието на дефицита листата добиват кремавожълто оцветяване, а при някои червени сортове се появява дори светлокафяв оттенък, който може да бъде сбъркан с признаци на физиологични болести или стрес.

За щастие, недостигът на манган може да бъде относително лесно коригиран, стига да бъде разпознат навреме. Добра практика е напръскване на лозите преди и след цъфтежа с 0,5% разтвор на манганов сулфат. Това не само възстановява баланса, но и укрепва метаболизма в един от най-деликатните етапи от развитието на лозата.

Липса на цинк

Цинкът е един от онези микроелементи, които, макар и нужни в минимални количества, играят ключова роля за нормалното развитие на лозата. Недостигът му не е сред най-често срещаните проблеми, но когато се прояви, оставя ясно разпознаваеми следи. Това състояние най-често се наблюдава в лозя, засадени върху почви с висока киселинност, както и при такива, които са претоварени с фосфорни торове - особено когато торенето е едностранно и без балансирано подаване на други микроелементи.

Лозата, страдаща от дефицит на цинк, буквално започва да „пише" по листата си. Те стават мозаечни, с характерно жълтеникаво избледняване, най-често между жилките. Петурите са малки, с ясно изразена назъбена периферия и необичайно широко отворен опашен вряз - белег, който трудно може да бъде сбъркан.

Летораслите също издават проблема – те са тънки, с къси междувъзлия, което придава на лозата неестествен, скупчен вид.
Гроздовете, които се развиват върху такива растения, са редки и слабо оплодени - зърната често са дребни и неразвити, а чепките - недостатъчно вдървесинени, което ги прави податливи на механични повреди и гниене.

За да се преодолее този недостиг, са нужни точни и навременни действия. При по-тежки случаи се препоръчва дълбоко внасяне на 5% цинков сулфат след листопада, комбинирано с калиеви торове, които подпомагат общото укрепване на растенията. Когато обаче симптомите се появят по време на вегетацията, добър ефект дава листно подхранване с листен тор мултимикро (0.2%), което се прилага, след като листната маса е напълно развита.

За любителите и практикуващите лозари този дефицит е още едно доказателство, че лозата говори – стига да знаем как да я чуем. Внимателното наблюдение и навременното хранене са част от онази тиха, но постоянна грижа, която прави лозето здраво, а реколтата - сигурна.

Магнезий

Недостигът на магнезий често остава скрито до момента, в който лозата вече е навлязла в зрялост на гроздето. Симптомите се появяват обикновено след прошарване при червените сортове или след омекване на гроздето при белите сортове. Засегнатите листа са разположени ниско по леторастите, а проявите им са ясно различими - макар и често обърквани с други хлорози или есенно обагряне.

При червените сортове, листата добиват червено-виолетово оцветяване, което започва от периферията на петурата и постепенно се разлива към центъра. Въпреки промяната в цвета, главната нерватура и вторичните жилки остават зелени, което създава характерна пъстрота - своеобразен „пламък" върху листната маса. При белите сортове, от друга страна, оцветяването е хлоротично - листата избледняват и пожълтяват, губят тургор и стават чупливи.

Тези симптоми най-често се задържат върху долните листа, които постепенно се обезводняват и лесно се чупят. При по-сериозен дефицит, листопадът започва още преди гроздето да узрее напълно. Това води до забавен растеж, нарушено натрупване на захари и непълно узряване на гроздето, а лозите навлизат неподготвени в зимния период, което ги прави по-уязвими на студ.
Най-често млади лозя, засадени върху бедни на магнезий почви, или такива с високи концентрации на калий и калций, са най-засегнати. Важно е да се отбележи, че калият има антагонистично действие спрямо магнезия – при недостиг на магнезий не бива да се прилагат калиеви торове, тъй като те само ще засилят проблема.

При по-стари лозя, чиято коренова система достига дълбоките почвени слоеве, богати на минерали, недостигът е рядкост. Именно затова правилният избор на място, почвен анализ и балансирано торене още от засаждането са от ключово значение за здравето на лозето.

Недостигът на магнезий, макар и не толкова често споменаван, може сериозно да отслаби лозата и да намали както добива, така и качеството на гроздето. Добрата новина е, че с навременни мерки този проблем може да бъде успешно овладян – особено чрез листно подхранване, което се е доказало като най-ефикасната стратегия.

За да се подпомогне лозата, борбата с магнезиевия дефицит започва още в ранна пролет, когато леторастите достигнат дължина между 25 и 30 см. Именно тогава започва редовното листно пръскане с разтвори на магнезиеви соли:

• 1% магнезиев окис,

• 5% магнезиев сулфат,

• 2% магнезиев хлорид.

Тези третирания се извършват ежемесечно – 5 до 6 пъти за сезона, като целта е не само да се преодолее дефицитът, но и да се укрепят физиологичните процеси в критичните фази от развитието на лозата.

Важно е да се знае, че почвеното торене с магнезий е слабо ефективно, защото в много случаи той преминава в неусвоими форми – особено при кисели или глинести почви. Ето защо листното подхранване остава основен инструмент в ръцете на лозаря.

От практична гледна точка, отлични резултати дава използването на:

• Лактофол за лозя – съдържа 2,5% магнезий,

• Лактофол купро – съдържа 2% магнезий, но също така и мед, която има допълнителен фунгициден ефект срещу мана и оидиум.

Третирането с тези торове се извършва 4 пъти през вегетацията, в ключовите фенофази:

  • Преди цъфтеж,
  • След цъфтеж,
  • При фаза "грахово зърно",
  • При прошарване на зърната.

Дозата е 0,2% разтвор, приложен с 10 литра работен разтвор на хектар.

Дефицит на бор

Борът е микроелемент с голямо значение за растежа и плодовитостта на лозата, макар често неговото присъствие да остава незабелязано – поне докато не започне да липсва. Недостигът на бор се проявява най-често при почви с кисела реакция или такива, в които липсва калций – условия, при които борът става трудно достъпен за корените на лозата.

Първите признаци за дефицит не закъсняват. Най-напред връхните листа пожълтяват или се зачервяват между жилките – вид хлороза, която обаче не е свързана с липса на желязо или магнезий, а с нарушен метаболизъм, предизвикан от липсата на бор. Листата стават дебели, твърди и чупливи, а с напредване на дефицита се появяват некрози и разкъсвания, които буквално разпарят петурата.

Още по-притеснително е състоянието на леторастите – върховете им изсъхват, междувъзлията са скъсени, а възлите – неестествено удебелени. Това придава на лозата закърнял вид и директно се отразява на нейния растеж.

Гроздовете също страдат – те милерандират, тоест зърната остават дребни, нееднакви по размер и често без семки. А когато все пак някои от тях достигнат узряване, част от зърната преждевременно окапват, намалявайки добива и влошавайки търговското качество на продукцията.

За справяне с този дефицит е необходимо целенасочено подхранване. Най-ефективна е борбата чрез листно напръскване с боракс (0,25–0,5%), което трябва да се извърши в подходящ момент – преди симптомите да станат необратими. Друга възможност е почвено внасяне рано напролет, обикновено с макротор, при доза 10–20 кг/ха, в зависимост от степента на недостиг.