80% от млякото, сиренето и изварата във веригите трябва да са български

Промоциите се ограничават до 10% от цената. До 12 август е второто обществено обсъждане на закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни

Минимум 80% от киселото и прясното мляко, кравето, биволското, овчето и козето сирене, както и изварата в големите вериги трябва да са произведени изцяло от българско сурово мляко от регистрирани земеделски стопани или преработватели. Това предвиждат промени в проектозакона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни след първото едномесечно обществено обсъждане. В момента нормативният акт е обявен за второ обсъждане сред заинтересованите страни, което приключва на 12 август. Причината е, че има промени от първоначалния вариант. Освен по-високия процент за български млечни продукти е отпаднала т.нар. Обсерватория, която да следи пазара и цените. Основните положения за надценките обаче се запазват. Остава изкупуването от земеделски производител да бъде само с писмени договори, като цената не може да е по-ниска от производствената и 10% надценка. За преработвателя пък максималната надценка е 20% спрямо производствената себестойност на продукта, за търговеца на едро - кумулативно до 10% от покупната цена и за търговеца на дребно с над 20 млн. годишен оборот, тоест веригите - не повече от 20%. Максималните надценки ще се прилагат за храни, които са определени в списък, приет от Министерски съвет. Тази мярка

ще бъде за срок от 18 месеца,

но се оставя и правото на кабинета

да я продължи при необходимост

Веригите ще имат 60-дневен срок след влизане в сила на новите изисквания да актуализират договорите си с производители и преработватели.

В закона остава и изискването в хипермаркетите най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в обекта хранителни продукти да са български от групи храни, както следва: прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци.

С новите текстове се ограничават и промоциите на големите магазини. При покупко-продажба на земеделски продукти и храни количествата, за които се прилагат промоционалните отстъпки към краен потребител, не трябва да надвишават 25% от прогнозния обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на годишна база и следва да бъдат предварително определени от страните за съответния продукт. Определената

промоционална отстъпка следва да е

до 10% от предишната цена, от които не повече

от половината са за сметка на доставчика

При покупко-продажба на земеделски продукти и храни между доставчик и търговец на дребно услугите, свързани с маркетинг, реклама, логистика и др. услуги за промотиране, не могат да надвишават 10% от общата покупна цена на годишна база за съответния продукт.

Според становище на 12 национално представителни организации, членове на Националния съвет по храните, застават на позицията, че създаването на условия за справедливо разпределение, устойчив баланс и подкрепа на развитието на отделните участници от фермата до трапезата е фокус на дискусията, както на европейско ниво, така и в България, но изразяват категорична загриженост относно предложението за нов закон. Те приемат, че подобна правна мярка, макар и представена с аргумента за защита на земеделските производители и стабилизиране на пазара, противоречи на Конституцията, не съответства на правото на ЕС и ще създаде значителни рискове както за пазарната среда, така и за устойчивостта и правната сигурност в сектора.

Според организациите, проектът на закон не съдържа ясни мотиви и въвежда прекомерна и непропорционална държавна намеса в свободното ценообразуване по веригата на доставки – от фермера до търговеца. Възможността държавата да определя допустими нива на печалба за отделните участници по същество се разглежда като кризисен режим на директно разпределение на печалбата /надбавки върху себестойността/ на отделните правни субекти, което не само противоречи на основополагащи принципи на пазарната икономика, но и застрашава конкуренцията, инвестиционния климат и функционирането на самите пазари. Изразява се мнение, че подобен краен вариант на регулиране на цените не е прилаган никъде в Европа. Дава се пример с вече неуспешни подобни практики в други страни, като Унгария, където

административното регулиране на цените е довело до недостиг на продукти, нарастване на инфлацията и наказателни мерки от страна на ЕС

Посочено е и, че макар да съществуват, подобни мерки в Гърция и Румъния са различни от предлаганите. Те в повечето случаи са въпрос на доброволен ангажимент на магазините, само за търговците на едро и отново са със спорен ефект.

Отразено е и, че в проекта на разпоредби по същество липсва дефиниция какво е „преработвател", като в Европа липсват както ограничения върху преработвателите на храни, така и гарантирана печалба за производителите на земеделска продукция или който и да е ключов икономически сектор. Предложената регулация на надценките крие риск от изкривяване на пазарната конкуренция, стимулиране на дълги вериги на доставка за сметка на късите, като маржът се генерира на предходните нива на търговия спрямо търговията на дребно. Създава се риск от координация между търговци на дребно над конкурентните нива и повишаване на цените на други продукти с цел компенсиране на загубена рентабилност.

В становището е изразено и мнение, че тъй като проектът на разпоредби предвижда регулация на надценките на земеделски продукти и храни, те следва да са определени в списък. Но реално предложеният такъв от МЗХ не съдържа 22 отделни артикула, а представлява групи от храни, които включват множество артикули с различни разновидности, спецификации и форми на предлагане. Така, на практика, обхватът на списъка е значително по-широк от номинално изброените 22 позиции, което може да има последици за прилагането на регулациите, обхвата на задължените субекти и механизмите за контрол и отчетност. Предоставената възможност Министерски съвет да разширява списъка и да удължава периода на действие на тази рестриктивна регулация без каквито и да било критерии ще превърне България в несигурно място за текущи и нови инвестиции в сектор „Храни".

Организациите обръщат внимание и на слабата нормативна и икономическа обосновка на законопроекта. Посочва се, че липсва реална оценка на въздействието, не са анализирани последствията от предлаганите мерки, нито са предвидени ефективни механизми за контрол. Становището отразява като още по-сериозно правното несъответствие между проекта и действащото европейско законодателство.

Анализът сочи, че ключови разпоредби от законопроекта влизат в пряк конфликт с регламентите и съдебната практика на Европейския съюз (ЕС), особено по отношение на свободното движение на стоки, свободното договаряне между икономическите оператори, недопускането на дискриминация между местни и чуждестранни производители и нарушение на принципа на равното третиране. Изразява се и притеснение, че приемането на подобна национална уредба

би могло да предизвика наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия

По същество на предложените разпоредби в становището се разискват още редица съществени проблеми. Сред основните от тях е, че законопроектът предвижда и неоправдано висока административна тежест, като въвежда неясно обоснован регистър на първите изкупвачи и задължение за подаване на месечна детайлна информация за количествата и цените на земеделската продукция и храни, което е практически неизпълнимо за производствата с широк продуктов асортимент. Наред с това е посочено, че ограниченията по асортимент, включително установяването на квоти за български продукти, могат да доведат до недостиг и покачване на цените на основни храни. Липсата на дефиниция за „сезонни плодове и зеленчуци" свързаните с тях изисквания пък, особено по отношение на наказателни санкции, биха били неизпълними и могат да доведат до корупционни практики и др. Предвидените правила по отношение на промоциите също влизат в конфликт с европейското конкурентно право и създават риск от санкции.

В заключение, становището подчертава, че реалната подкрепа за земеделските производители следва да се търси чрез устойчиви решения като

премахване на бариерите пред

прилагането на съществуващите механизми

срещу нелоялни търговски практики,

а не чрез въвеждане на извънредни и непропорционални регулации. Организациите настояват за задълбочен анализ и широка консултация с всички засегнати страни преди приемането на каквито и да било законодателни мерки, тъй като предложеният текст не само не гарантира търсените ефекти, но крие реална опасност от дестабилизиране на пазара и компрометиране на продоволствената сигурност в страната.

Бивши шефове на вериги ще

правят „Магазин за хората"

Определен е съставът на първия Съвет на директорите, кабинетът прие решението за създаване на държавните магазини

През есента ще бъде отворен първият „Магазин за хората" в Пловдив. Това стана ясно, след като през миналата седмица правителството прие решението за създаването на веригата държавни магазини и учредяване на дружеството с капитал от 10 млн. лв., което ще го направи.

Определен е и съставът на първия Съвет на директорите на „Магазин за хората" ЕАД. Той е тричленен, като представители на държавата са включени Николай Петров, бивш шеф в „Билла" и Олга Стоянова от МЗХ, а като независим член – юристът Ивайло Маринов.

Николай Петров е с над 25 години лидерски опит в сектора на търговията на дребно, според представянето му от земеделското министерство. Специализирал е в управление на кризи, бизнес трансформация и оперативна ефективност. Успешно е изграждал и разширявал вериги супермаркети в България и Узбекистан, както и е участвал в множество проекти в Австрия, Германия и други европейски страни.

Олга Стоянова е с близо 30 години юридически опит, като от 2014 г. насам заема различни позиции в структурата на Министерството на земеделието и храните. През годините два пъти е заемала и поста „Съветник на министъра".

Ивайло Маринов е юрист по корпоративно и търговско право с утвърден опит в ефективното управление.

Бившият управител на „Билла" и „Кауфланд" Димитър Спасов, пък ще подпомага дейността като съветник на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов. С експертизата си в управлението на ритейл бизнес и логистични процеси той ще допринесе за стратегическото развитие и прилагането на ефективни търговски решения в рамките на инициативата, казват от агроведомството.

Изпълнителен директор на дружеството ще бъде избран от борда на директорите между тях. Този управленски орган ще предприеме всички последващи действия, свързани с вписването на дружеството в Търговския регистър и подготовката за реален старт на дейността.

Седалището на „Магазин за хората" ЕАД е в гр. София, като разходите за образуването на дружеството са осигурени по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 г.

За възможно най-бързото стартиране и осъществяване на дейността на дружеството се разчита на партньорско взаимодействие с Централния кооперативен съюз (ЦКС).

Структурата на магазините ще бъде изградена като интегриран, нискоразходен търговски модел, който включва разнообразни канали за предлагане на стоки от първа необходимост - shop-in-shop решения, мобилни обекти, партньорства с кооперативни и регионални мрежи, онлайн търговия и B2B дистрибуция.

Основната цел на дружеството е да отговори на очакванията за осигуряване на широк обществен достъп до храни и други стоки от първа необходимост на ниски цени и с минимални търговски надценки - до 10%, с приоритет към продукти от български производители.

Дейността на „Магазин за хората" ЕАД е насочена не към изграждане на самостоятелна търговска верига, а към внедряване на устойчиви и социално ангажирани решения, които облекчават потребителите в условия на инфлационен натиск и подкрепят ценова стабилност, заетост и регионално развитие.

Дружеството може да развива и съпътстващи дейности, свързани с логистика, доставки, маркетинг, партньорски мрежи и други инициативи, незабранени от закона, с цел постигане на икономическа ефективност и социален ефект.

Точният брой магазини, които ще бъдат включени в инициативата, ще бъде определен от ръководството на дружеството „Магазин за хората" ЕАД.

Бившият управител на „Билла" и „Кауфланд" Димитър Спасов става съветник на министър Тахов в проекта за създаването на държавни магазини с минимална надценка до 10%.