Недостиг на азот

През пролетта, когато лозята се събуждат за нов живот, опитният лозар може да забележи нещо необичайно – лозите се развиват бавно, летораслите изостават в растежа, а листата изглеждат по-дребни от обичайното. Ако цветовете им не са свежо зелени, а по-скоро светложълти и безжизнени, вероятно лозето страда от недостиг на азот - един от най-важните хранителни елементи за растението.

Първите признаци на азотен глад се появяват по долните, най-стари листа. От върховете на петурите започва пожълтяване, което бавно, но сигурно обхваща цялата листна повърхност. Интересното е, че въпреки тази промяна, главните нерви на листата остават зелени, което създава характерен контраст. С времето дръжките на листата се оцветяват в червено - ясен сигнал, че лозата има спешна нужда от помощ.

За да се възстанови растежът и да се осигури нормално развитие, лозарят трябва да се намеси своевременно. Най-ефикасният начин за борба с недостига на азот е торенето с азотни торове. При младите лозя, които тепърва изграждат своята структура, се препоръчва внасяне на 6-8 кг активно вещество на декар. При вече плододаващи насаждения нормата се увеличава до 10-12 кг/дка. Най-подходящият момент за подхранване е пролетта - около 20 до 30 дни преди пъпките да се разпукат, когато растенията започват активно да се подготвят за новия вегетационен цикъл.
С тази навременна грижа лозарят не само предотвратява по-нататъшни увреждания, но и дава на лозите силата да се развиват пълноценно и да дадат добър добив.

Не бива да се предозира с азот по-късно през сезона, защото това може да доведе до:

• прекалено буен растеж на летораслите;

• лошо узряване на гроздето;

• по-слабо узряване на летораслите - риск от измръзване през зимата.

Недостиг на фосфор

Недостигът на фосфор в лозовите насаждения е по-скоро рядко явление, но когато се появи, не остава незабелязан от опитното око на лозаря.

Първите признаци на фосфорен дефицит обикновено се появяват по най-старите листа. Те започват да се извиват надолу по краищата, сякаш тежестта на проблема ги натиска. Цветът им се променя в необичаен тъмнозелен оттенък, а по периферията се появяват некротични петна - следствие от нарушените жизнени процеси в тъканите. Това, което особено отличава този дефицит, е антоциановото оцветяване - листата се обагрят в червеникаво-лилави тонове.

Когато недостигът е силен и продължителен, последствията стават още по-сериозни. Листата започват да се деформират, губят типичната си форма и здрав цвят. Цъфтежът се нарушава - съцветията не се развиват пълноценно, изресяването се увеличава, а с него и опасността от сериозно намаляване на добива.

За любителя лозар е важно да следи внимателно състоянието на листата и съцветията, защото фосфорът, макар и нужен в малки количества, играе важна роля за енергийния баланс на лозата, за залагането на реколтата и за нормалния растеж на корените. Навременното разпознаване на симптомите и прилагането на подходящи фосфорни торове може да спаси реколтата и да осигури здравословно развитие на лозето.

Когато лозето покаже признаци на недостиг на фосфор, лозарят не бива да отлага действията си. Навременното торене с подходяща доза е ключът към възстановяването на растенията и предотвратяването на по-сериозни щети.

Засегнатите насаждения трябва да се подхранят с фосфорни торове в доза от 10-12 килограма активно вещество (P₂O₅) на декар. Добрата новина е, че тези торове могат да се внасят през целия период на покой на лозата – това дава гъвкавост при планиране на работата в стопанството.

Един от най-ефективните моменти за торене е есента - тогава торовете могат да се внесат едновременно с дълбоката оран. Така фосфорът достига до коренообитаемия слой, където е най-нужен. Друг подходящ момент е ранната пролет - по време на пролетната обработка на почвата, преди лозата да е започнала активен растеж. По този начин растенията получават нужната хранителна подкрепа точно когато започват новия си вегетационен цикъл.

Недостиг на калий

Калият е жизненоважен елемент за лозата - той участва в регулирането на водния баланс, в натрупването на захари в гроздето и в устойчивостта на растението към засушаване и болести. Неслучайно това е хранителният елемент, който лозата извлича от почвата в най-голямо количество. Затова и недостигът му не е рядко явление - напротив, в българските лозя той се среща често, особено на по-леки и бедни почви.

Симптомите на калиев дефицит започват да се появяват в началото на лятото и най-напред засягат листата от средните етажи на лозата. Първоначално по тях се образуват лъскави кафяви петна, разположени между основните жилки. С напредване на дефицита тези петна се разрастват и обхващат големи участъци от листната петура. Постепенно тъканите започват да загиват - петната придобиват тъмнокафяв до светлочерен цвят, а краищата на листата покафеняват и започват да съхнат.

Този тип симптоматика е особено ясно изразена при червените винени сортове, където контрастът между здравите и увредените тъкани се забелязва лесно. Освен това, при продължителен недостиг на калий се нарушават важни физиологични процеси в лозата - намалява се натрупването на захари в гроздето, влошава се устойчивостта на растението към суша, а добивът може да пострада значително.

Затова лозарят трябва да следи внимателно състоянието на листата, особено в началото на лятото. При първи признаци на дефицит е важно да се пристъпи към подхранване с калиеви торове, за да се предотвратят по-сериозни последици и да се гарантира здравето и продуктивността на лозето.

Недостигът на калий при лозата има и още една характерна страна, особено когато става дума за белите сортове. Там симптомите се проявяват по различен начин – листата придобиват златисто жълто оцветяване, което може лесно да подведе лозаря, ако не познава добре физиологията на лозата. На пръв поглед тези признаци напомнят на магнезиев дефицит, но има една съществена разлика: при липса на калий се засягат първо средните и горните листа, докато при недостиг на магнезий промяната започва от най-долните етажи. Освен това, при калиев дефицит краищата на листната петура леко се подвиват надолу – още един отличителен белег, по който опитният лозар може да разпознае проблема.

Но последствията от недостига не се изчерпват само с външния вид на листата. Летораслите на засегнатите лози не узряват пълноценно до края на вегетацията, а това ги прави уязвими през зимата - често измръзват при първите сериозни студове. Освен това, недостигът на калий се отразява пряко върху качеството на гроздето - то натрупва по-малко захари, ароматите се развиват непълноценно, а това неминуемо води до по-ниско качество на виното. Особено силно симптомите се проявяват в години със засушаване, когато потребността от калий е още по-голяма.

За да се избегнат всички тези проблеми, на помощ идва правилното торене. Борбата с калиевия недостиг се води чрез внасяне на по-големи количества калиеви торове - обикновено от порядъка на 20 до 30 кг активно вещество на декар. Това не е ежегодна мярка - достатъчно е да се прилага веднъж на две-три години, но с правилно планиране и навременна намеса тя може да направи разликата между слаба и отлична реколта.