20° C, ясно небе
През 2025 г. площите с ягодоплодната култура са 2250 дка, а добивът към момента е 343 тона
Малината е традиционна култура за страната ни. Само допреди 50-ина години България е била сред водещите производители на малини, а впоследствие отглеждането им драстично намалява. През годините на преход се отчита променлив интерес към културата - преминава се през периоди на масово разваляне на насаждения, както и създаване на нови, и така няколко пъти. За да се стигне до сравнително устойчиво производство напоследък.
Последните данни от Министерството на земеделието и храните показват, че през 2024 г. в България са произведени 5100 тона малини, като износът на свежи и замразени плодове възлиза на 2300 тона. През 2025 г. площите с ягодоплодната култура са 2250 дка, а добивът към момента - 343 тона.
Малините със своите изключително вкусни и ароматни плодове, които са доказано и много здравословни, са търсени от потребителите. За съжаление, по-малкото, а и по-трудно производство предопределя по-високата им цена -
малината вече е доста скъп плод
Традиционно малините са отглеждани в полу- и планинските райони на страната. В миналото те са били застъпени в районите на Троян, Тетевен, Ловеч, Ботевград, Самоков и т.н., като към момента в някои от тях все още има макар и по-малки градини. През последните 10-ина години новите насаждения се съсредоточиха в равнините, където площите са по-големи, а и растенията се гледат много по-лесно. Лозница и Попово се превърнаха в новите малинарски райони. Там се създадоха много градини, включително ягодоплодни се отглеждат в парници и оранжерии.
С екстремните климатични условия, които съпътстват земеделското производство в последните години, се забелязва тенденция на връщане на малините
към планинските райони,
където лятото е по-прохладно,
а температурите са по-ниски
В тези месторастения почти не се стига до слънчеви пригори по плодовете, които в равнините райони са много сериозен проблем през последните лета. Вследствие на повредата плодовете минават в по-ниско качество, т.е. като технологична малина, а производителите губят от това, тъй като по принцип това са първокласни плодове.
Друга резонна причина полу- и планниските райони отново да станат предпочитани е и възможността за развитие на биологично производство там. Не само малините, но и останалите ягодоплодни култури - ягоди, къпини, боровинки и други, са много подходящи за такъв тип на отглеждане. От една страна те изискват основно ръчен труд, което е една и от причините за високата им себестойност. От друга - в съвременните технологии насажденията се подменят на 3-4 години, тъй като се нападат от много опасни вредители, които е не само трудно, но и скъпо, да се контролират. Затова се предпочита да се засаждат нови растения, вместо насажденията да се пръскат многократно. Тоест растителната защита с пестициди, така или иначе е сведена до минимум, което също си е почти биологично отглеждане. Значи остава процедурата по сертифициране на даденото стопанство.
Дори да оставим настрана амбициозните планове, които Европа си поставяше, т.е. за около 10% биологично производство, то за ягодоплодните видове
това отглеждане е напълно
възможно и наистина реално
Да не забравяме, че производителите могат да се включат в държавните поръчки, свързани с различните инициативи, като училищен плод и мляко и т.н.
„От миналата година извоювахме да има 2% биопродукти в обществените поръчки", каза Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малини и ягодоплодни. „И всяка година той да се увеличава с 1%, т.е. за 2025 г. е 3%. Това смятаме, че е голям успех за родните биопроизводители, които могат да реализират част от продукцията си по различни схеми - за училища, болници и други държавни учредения. Трябва, естествено, още да се работи в тази насока, тъй като българските продукти са много качествени и вкусни и трябва да имат достойна реализация."
А един добър повод отново да обърнем внимание на тази изключителна култура, са Фестивалът на малината и десетото Национално изложение на малинопроизводителите, които тази година се проведоха в Самоков. Районът, разбира се, не е случаен, с отколешни традиции е. Както посочихме, в миналото там е имало много малинови насаждения, а в днешни дни отново има интерес към ягодоплодните видове, като се създават и
нови насаждения - освен с ягоди и малини,
също и с боровинки, и с къпини
В района на Самоков се намира и биологичното стопанство на сем. Стойчеви, което е на надморска височина 1000 метра. В него се изпитват и отглеждат разнообразни сортове, които се интродуцират за планински условия. Прилагат се разнообразни иновации, като смарт системи за контрол на напояването и хранителния режим.
Интересна иновация в стопанството е интегрираното отглеждане на ягодоплодни култури с пчели. Отчита се много добър ефект от опрашването - откакто пчелинът е в насажданията, добивите са се повишили с 30%.
Според много производители именно това интегрирано растениевъдствъдно производство с пчеларство е бъдещето в земеделието.
Колкото до това каква ще е реколтата от малини тази година, все още е много рано да се каже. Беритбите тепърва са започнали. И при дребноплодните видове, както и при останалите овощни култури, има последици от силните мразове, които имаше в началото на пролетта. По-сериозни са пораженията при летните сортове, които вече се берат. При есенните обаче най-вероятно
на отделни места в страната
ще има редуциране на добива
заради високите температури,
които затрудняват опрашването и оплождането. Знаем, че дори насажденията да се напояват, въздушната влажност е необходима за оптималното развитие на растенията. Възможни са проблеми и със силното слънцегреене, както също вече споменахме. Затова и в много стопанства производителите вземат мерки, като в най-топлите часове на деня покриват насажденията, за да защитят плодовете от слънчеви пригори.
Безспорно малинопроизводството е с големи традиции в страната ни. За да има производството „по-светло бъдеще", както и останалите отрасли в земеделието ни, трябва да се върви към коопериране на производителите.
„Създадохме организация на производителите, която включва 6-7 ферми, които са разположени на територията на цялата страна", споделя Божидар Петков. „Това е началото, но ще работим в посока
повече земеделци да се включат,
за да има реална полза от кооперирането
Всички знаем, че това е пътят за по-успешно производство и реализиране на продукцията на по-добри цени."
Държавата също декларира, че подкрепя производителите на ягоди, малини, боровинки и другите ягодоплодни видове.
„Знаем, че вие всеки ден сте изправени пред променящите се климатични условия от една страна и конкуренцията и глобализацията на пазара от друга", каза Стефан Бурджев, зам.-министър на земеделието и храните на срещата с производителите в Самоков. „Овощарството е един от приоритетните сектори за МЗХ, в работата си сме заложили да се развиват традиционни за страната ни култури, тъй като българските овощари произвеждат висококачествени плодове, които са оценяват и търсят от потребителите. Но за да се повиши конкурентоспособността, трябва да сте обединени в организации на производителите. Така ще може да предлагате по-големи количества, което е предпоставка за по-високи цени на изкупната продукция. А ние се ангажираме да бъдем сериозен и достоен ваш партньор."
Коментари