28° C, ясно небе
Няма да съжалявате, ако отглеждате този непретенциозен зеленчук
Нежните и крехки бели или със зелен цвят на стъблата аспержи държат едни от най-високите цени при зеленчуците в магазините. Разбираемо е, почти не се отглеждат у нас, внасят се от други страни. Ако обаче харесвате аспержи и имате градина, не пропускайте да си отгледате една или повече лехи. Това не е никак трудно, а и видът може да се култивират навсякъде у нас.
Освен че се отглеждат лесно, аспержите са и много полезна храна – съдържат селен, фосфор, калий, желязо, аминокиселини и витамини.
За вида
Аспержите са многогодишни растения, принадлежат към сем. Аспарагусови. Всъщност надземната им листна маса си е като аспарагус. Растенията достигат височина към 1,50 м.
Издънките на аспержите, които всъщност се консумират, се развиват от спящи пъпки, в близост до основните стъбла. Това става на четвъртата година от отглеждането им.
Внимание! Аспержите могат да издържат ниски температури – до минус 30 градуса през зимата. През пролетта обаче късните студове могат да причинят измръзвания.
Размножаване
Аспержите се размножават чрез семена, издънки, делене на коренището и резници.
- По-рядко се използва засяването на семена, макар че е доста лесен начин. Преди засяване семената се поставят във вода и растежен регулатор, за да се улесни покълването им. След това те се засяват в субстрат, който е подходящ за разсади. Повърхността на сместа редовно се оросява, но без да става прекалено влажна, но не трябва да се допуска и засушаването й.
При температура около 25 оС семената поникват за 40-45 дни.
- Разделянето на коренищата се прави рано през пролетта. След разделянето всяка част трябва да има по едно стъбло.
Засаждането се извършва през пролетта или есента, като разстоянието между растенията е 30 см, между редовете – 60 см, а дълбочината е 30 см.
Грижи
Добрите практики на отглеждане включват поливане, подхранване и разрохкване на почвата. Растенията не понасят преовлажняване, както и засушаване. За лехата с тази култура наистина трябва да намерите златната среда в поливането. Препоръчва се подаването на вода да е по-често и с умерени норми.
Важна грижа е плевенето, тъй като младите растения лесно могат да се „задушат" от агресивните плевели.
Зеленчуковата култура почти не се напада от вредители, все пак от време на време проверявайте здравословното състояние на посева.
През есента надземната част на растенията се изрязва, прави се загърляне на стъблата с почва. Може лехата да се покрие със слама, за да се предпази подземната част от силни студове.
Реколта
Аспержите се прибират в продължение на два месеца – от средата на април до средата на юни. Рязането на стъблата се извършва със специален нож. Леко се разравя почвата около тях и се бърка с ножа по-дълбоко в почвата, за да може да се отреже възможно най-дълго стъбло.
Разлика между бели и зелени
Двата вида се различават и по вкус, и по цена. Бялата аспержа се смята за по-качествена и по-търсена. В България се предлага повече зелената аспержа.
- Зелените аспержи се оставят да израстат над земята, но не прекалено много. Преди да започне да се разтваря върхът, т.е. да се образуват клончета, стъблата се режат.
- За да станат бели аспержи, те се заравят с почва. Покажат ли се над земята, под въздействие на светлината и топлината, те отново позеленяват. Прибирането им става чрез откриване на лехата и изрязване на стъблата.
Наричат аспержите уникален зеленчук, тъй като съдържа триптофан – аминокиселина, която не се произвежда от човешкия организъм. Тя пък е в основата на образуването на сератонин – хормонът на щастието.
Така че яжте аспержи, за да сте щастливи.
Коментари