20° C, ясно небе
Така се „работи“ на 3 нива - на повърхността на почвата в сеитбеното легло, в средния участък на хранене, както и на по-голяма дълбочина в труднодостъпни пластове
Покривните култури, както трябва да свикнем да наричане междинни, придобиват все по-голямо значение в унисон с новите зелени политики, които Европа въвежда. И ако досега те бяха познати основно на по-иновативните земеделци, които експериментират с добри практики, вече ще са задължителни за всички.
Въпреки че покривните култури са за сравнително по-кратко време на полето и реално са между основните, не бива да се пренебрегват спецификите на отглеждането им.
Целите на покривните култури са много и затова е важно, когато ги сеем да успеем да извлечем максимално полза от тях, казва Евелина Маринова, която е пионер във въвеждането им в българското земеделие. Например те играят важна роля за структуриране на почвата. Ето защо, когато подбираме подходяща смес, е добре тя да е съставена от видове, които развиват различни коренови системи. Така почвата става стуктурирана на всички нива. Особено това важи за по-тежки почви, които са сбити и със слаба пропускливост.
Обработките на почвата, които през последните години, са сред основните теми в земеделските практики, също са от значение. Всеки производител избира кои са най-подходящи за земите, които стопанисва, както и дали въобще да обработва. Разбира се, мненията са различни, но е важно да се търси баланс.
Не отричам обработките, но и не препоръчвам да се прекалява с тях, казва още Евелина Маринова. Все пак смятам, че на около 5-6 години почвата трябва да се освежава. Например в Германия казват, че няма по-добър лечител на полето от плуга, защото
в горните слоеве се натрупват много патогени,
ларви на вредители, пестициди и други,
които трудно се контролират
Разбира се, съвременното земеделие предлага много нови продукти като биостимулатори и други подобни, но те не са панацея и не са гаранция, че почвата ни ще се изчисти за 3 месеца, ако 30 години преди това са прилагани други технологии. Затова е хубаво да редуваме обработките, да ги намаляваме, както и да ползваме покривни култури, които работят с корените си.
България се характеризира с изключително неравномерни валежи. Това наблюдаваме и през настоящия сезон – суха зима, изключително дъждовна пролет, като валежите все още продължават. Освен това на някои полета има сериозно нарушена структурност и се наблюдава разпрашаване. На пръв поглед почвата изглежда, че е фина, но всъщност това е прах, който при дъжд се сплесква. Праховите частици стават като бетон и стопират навлизането на влагата в дълбочина, почвите образуват кора, преовлажняват се повърхностно и т.н.
Малко са културните растения с агресивен корен, като слънчогледа например, на който коренът прониква на по-голяма дълбочина, разяснява Евелина Маринова. Затова и при него рядко има проблем с влагата, тъй като растението си я осигурява през цялата вегетация.
При царевицата обаче има сериозен недостиг на
въздушна влага, която влияе и на опрашването
Не случайно е препоръчително да се напоява. Практика в Западна Европа е да се полива - и отгоре, и отдолу. Разбира се, там е създадена поливна инфраструктура, за разлика от при нас, където я разрушихме.
Балансираното торене също е добра практика, която не бива да се пренебрегва. Основният проблем се наблюдава при фосфора, който е най-трудно усвоим от културите. Наричат го „капризен“ елемент, тъй като в много случаи дори да е наличен в почвата, той не може да се усвоява. В почви, в които има много калций, той се свързва с него, а в киселите – с желязото.
На помощ за усвояване на фосфора идва микоризата - белите нишки, които са гъбен мицел, разяснява Евелина Маринова. Различните растения образуват или не микориза. Затова е добре в смеската да има различни видове. Именно тези нишки извличат хранителни вещества - не само фосфор, но и други елементи. Така от трудноусвоими съединения чрез гъбния мицел те се подават на културното растение в усвоима форма. Ето защо някои наблягат на микоризата, но тя не е единствената полза от междинните култури.
Сред основните цели на покривните
култури е да прекъснат сеитбообращението,
което в България в повечето стопанства е сериозно нарушено. Чрез тях се потиска развитието на самосевки и плевели, които много често са сериозен проблем. Важно е да се знаят особеностите при различните култури и това кои ограничават развитието на другите. Не трябва да се прави и компромис с качество на използвания посевен материал, както и с посевната норма на покривните култури, категорични са специалистите. Ако се засее с по-малка посевна норма например, междинката няма да може да потисне развитието на плевелите, непокритата част от полето ще продължава да изпарява неефективно и т.н.
Изборът на покривна култура е много важен, категорична е Евелина Маринова. При създаване на една хубава покривка, под нея няма плевели. Освен това се стабилизира хумусният баланс, косвено се влияе върху почвената реакция, да, тя няма да се подобри веднага, но киселата реакция няма да оказва толкова негативно влияние върху културата, защото органиката я тушира. Междинката стимулира полезната почвена фауна, мобилизира хранителни вещества, които са някъде надълбоко в почвата, т.е. тя един вид ги „изпомпва и налива“ в корените и в надземната маса. След като угният на място, тъй като не се жънат, остават на полето и са готова органична храна, която няма да се измие от първия дъжд или снеготопене.
Те са храна, която е достъпна за културните
растения, които ще се сеят след това
Дори не е необходимо да са бобови, синапът например осигурява също около 5-6 кг активно вещество азот в почвата, ако посевът е добре развит. Именно междиннките спомагат да има лесна храна около корените на културните растения.
Разбира се, покривните култури не са избрани случайно. Въпреки че, според специалистите в българския списък те не са подбрани добре, както и не са достатъчно на брой. За да се включат ряпата и синапа в него, буквално са се водели „битки“, а фацелията, която е перфектна култура – не присъства. В много страни списъкът включва голямо разнообразие, допустими са всички, а в нашия – културите са 10-ина.
Не всяка култура става за междинна, разяснява Евелина Маринова. Тя трябва да расте бързо, да покрива добре почвената повърхност, да обхваща почвата многопластово – да има различни коренови системи. Затова се правят и различните смеси. Важно е да има активни корени, които са с добра маса и обем. Не всяко растение има активен корен, който да може да расте и да извлича от дълбочина храна и вода. Растенията трябва и да се разграждат лесно. Например пшеницата – нежна ли е и лесно разградима? Не, не е. А синапът, ако го пипнете е много нежен, нищо общо с грубия полски синап. Също така растенията трябва да са пролетни, за да могат да измръзнат.
Основните видове, използвани за покривни култури са от сем. Кръстоцветни, а също азотфиксиращи, неутрални, някои житни, билки и подправки – също.
При отделните култури има различни видове. Например мелиоративната ряпа Форца е подходяща за леки почви. Тъй като е с дебел кореноплод, няма голяма пробивна способност но в него се натрупва много вода и хранителни вещества. Този вид ряпа мръзне лесно, защото челото й е над почвата, а когато се пръсне – на мястото остава храна и вода.
Фуражната маслодайна ряпа, какъвто е сорт Анна, образува дълбок корен, той е с много силна проникваща способност, растенията стават високи. Този вид се използва много в Европа. При нормална сеитбена норма образува силен корен, но при рядка сеитба прави голям кореноплод като цвеклото, който трудно измръзва и понякога може да е проблем. Но и в този случай пуска дълбоки корени.
На земеделци, които за първи път сеят покривна култура, препоръчвам им да вземат мелиоративна ряпа и синап, както и смеска от нея с фацелия и синап, съветва Евелина Маринова. Най-лесно пониква, расте и измръзва белият синап, той е и най-евтината покривна култура. Препоръчвам го на начинаещите, за да свикнат, да видят ефекта и да се убедят в предимствата на покривните култури. Разбира се, има различни видове, които си имат своите специфики, затова трябва да се имат предвид. Например ръжта много добре структурира почвата, но като житно растение няма как да измръзне, затова е необходимо да се пръска с глифозат или да се преорава. Вече по екосхемите се ограничава ползването на тотални хербициди, това трябва да се има предвид, а поначало покривните по екосхема не е разрешено да се унищожават с препарати.
Важно е и дали покривните култури
да бъдат мръзнещи или зимуващи
Типични са пролетни растения, които ако се насеят напролет, бързо правят стъбло, слабо облистени са, ще цъфнат, като тяхната цел е да образуват семена, но няма да направят листната маса достатъчна за покривна култура. Когато са засети през септември – при условията на скъсяващ се ден, те трупат вегетативна маса – няма да тръгнат да цъфнат бързо, а и да започне цъфтеж късно есента, няма да узреят семената, те ще трупат надземна и подземна маса, а това е органиката и ефектът, който ние търсим. Ако започне цъфтеж - това е моментът, категорични са специалистите, да се прекъсне вегетацията им преди да загрубеят. За целта се използва валяк, за да се свалят долу на почвената повърхност.
Друга полза, която се цели с покривните култури, е опазването на полезните организми, които обитават почвата. Например червеите, които се хранят с растителни остатъци, както и микроорганизмите - с угнилата маса. Колкото повече корени има в почвата, толкова повече микрофлора и енергия има тя.
Много е важно масата да остане крехка, за да има по-голям ефект, разяснява Евелина Маринова. Например не бива да се допуска растенията да цъфнат, тъй като ще имат по-малко протеини, както и по-ниска хранителна стойност.
Класиката при покривните е: пролетни култури,
засети наесен, които се развиват добре
и през януари – февруари измръзват
Покривните смеси може да съдържат 2, 3, 6 и повече компонента. Важно условие е да се „работи“ на 3 нива - на повърхността, в средния участък и на по-голяма дълбочина. Подходящият срок за сеитба е септември, краят на август – също може. Когато се засеят веднага след жътва, в стърнището още има влага, което улеснява поникването. При положение обаче, че още е горещо и денят е дълъг, те ще стигнат бързо до цъфтеж и семена. Няма да се получи търсеният ефект – на многото биомаса. Ще цъфнат малки растения. А колкото е растителността отгоре, толкова е и отдолу – коренът ще остане малък, листната маса няма да е богата, а също така ще съдържа повече целулоза, тъй като с цъфтежа се увеличава нейният дял в сравнение с белтъчините. Затова и не се препоръчва ранна сеитба.
Фирма „Лидер Консултинг“ предлага сертифицирани семена, като препоръката ни е да се сеят със сеялка, а не с торачка, акцентира Евелина Маринова. Кръстоцветните се сеят плитко на 1 см, бобовите - на 3-4 см. Когато се избере смеска, може да се използва сеялка с торовнасяне, като дребните семена се поставят в сеялката, а едрите в мястото за торовете, за да са по-дълбоко. Един важен момент е оголването на почвата – при първа възможност за влизане в полето, трябва да се направи поне 1 см разрохкване на почвената повърхност, за да се спре капилярното покачване. Ако то не се разруши, за да се запази влага, то тя ще се изпари и почвата ще се спече. Затова да се използва някаква техника, която просто да разрохка отгоре – на 1-2 см, за да спре капилярното покачване, т.е. да не изпарява. Това са двете тънкости – плитката сеитба за повечето Кръстоцветни, помагаме с валиране, ако не искат да измръзнат и са прерасли, спираме растежа и след като се оголи земята – да кажем около 20 февруари, а земеделците сеят след 20-25 март слънчоглед, но в Софийско дори около 15 април, не може да стои два месеца почвата така, а напролет с по-лека машина да се разрохка плитко. Рисковете са при евентуална суша да не поникне, както и при дълбоко засяване.
Затова е по-добре да се засее по-плитко,
отколкото по-дълбоко
По новите изисквания до 15 февруари покривните култури не трябва да се развалят. Когато температурите са минусови, това ще дойде по естествен път, но в топли зими растенията продължават да си вегетират. Затова подпомагаме измръзването пак с помощта на валяка.
Не е правилно да се заорава междинната култура преди да е изгнила - зелена маса не се заорава, тъй като протичат анаеробни процеси на гниене в почвата. Трябва да е на принципа на компостирането – да угние, затова се оставя на място. Не е правилно и да се мулчира, тъй като се отделя райски газ на повърхността на почвата, което не е желателно.
За консултации относно технологията, обработки, сеитба и видове покривни култури, екипът на „Лидер Консултинг“ е на разположение със своя богат опит и качествени семена.
Коментари