Николай Вълканов: Не виждам основания да очакваме ускоряване на инфлацията до края на годината

Ако затварят най-вече неефективни стопанства с ниска производителност, то това може да се окаже по-скоро добра новина, твърди изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия и управител на неправителствената организация „ИнтелиАгро“

- Г-н Вълканов, има ли риск от недостиг на хранителни продукти през предстоящата зима?

- Към днешна дата не виждам основания за тревога по отношение продоволствието в България и Европа. Реколтата е добра, износът от Украйна също тръгна, така че откъм хранителни доставки вероятно ще се избегне напрежение дори в тези части на света, които са по-силно зависими от внос на зърнени храни като Северна Африка и Близкия изток.

Всичко това го казвам с някои уговорки – че очакванията за реколтата се оправдаят, че международната търговия продължи да се осъществява свободно и че

не се вземат популистки 

решения вътре в страната,

като забрани за износ, или контрол на цени. Те винаги са рецепта за дефицити.

- В Европа вече се говори за високи цени на основни хранителни продукти, както и за липси или ограничени количества на някои. Трябва ли да очакваме подобна ситуация и у нас?

- Инфлацията е факт както в България, така и в Европа. Хармонизираният индекс на потребителските цени за страните от Еврозоната достигна 9% на годишна база през юли, в България той е малко над 14 на сто, като най-голям принос за това имат цените на енергоносителите, следвани от храните. Подобен на този в България е темпът на поскъпване в Полша, Чехия и Словакия – 13-15%. В Балтийските държави е над 20%.

Що се отнася до ограничения в количествата при хранителните стоки, това се прави по-скоро, за да се избегне масовото презапасяване, което често води до неоправдана паника.

Конкретно проблем все още има със слънчогледовото олио, но не в България, а в Западна Европа. Този проблем едва ли ще бъде решен бързо, тъй като, от една страна, има засегнати преработвателни мощности от бомбардировките в Украйна, от друга, защото износът на суровина оттам едва започна, а тази суровина трябва да се транспортира, преработи и да стигне тепърва до пазара.

Но пак подчертавам, в България това в момента не е проблем и не смятам, че ще бъде. България е сериозен производител, преработвател и износител както на зърнени храни, така и на растителна масла.

-2022 г. бе добра за българските зърнопроизводители като добив. Но не и за животновъдите - особено като се има предвид големият брой затворени и разпродадени животновъдни ферми поради покачването на цените на фуражите. Възможно ли е на българският пазар да доминират месо, мляко и млечни продукти, произведени в страните от ЕС поради недостиг на родно производство?

- България внася меса и карантия за около 400 млн. евро на година през последните пет години. Между 55-60% от този внос е на свинско месо – прясно, охладено и замразено, около 25% е на птиче и по-малко говеждо, агнешко и пр. Същевременно износът ни е за около 150 млн. евро средно на година за 2019-2021 г., като спада от 190 млн. Т.е.

търговският ни дефицит в тази

група е от години и се влошава

независимо от войната и ръста на цените на фуражите. Дали този процес ще се задълбочи, или напротив – ще се пречупи и тенденцията ще се обърне, е въпрос на комплекс от фактори – стопанска инициатива, работна ръка, достъп до финансиране, международна конюнктура, контрола върху разпространението на епидемии при животните и пр.

Аз мисля, че има известни основания за оптимизъм – да си припомним протестите на фермерите в Нидерландия. Те са свързани основно с необходимостта много животновъдни стопанства да бъдат затворени, заради огромното замърсяване с нитрати. Това е проблем и на други места в Европа, които са известни с животновъдството си и в момента внасяме месо от тях. Част от това производство ще се насочи към Източна Европа. Дали България иска и може да се възползва от тези процеси предстои да видим.

При млякото и млечните продукти

ситуацията е малко по-сложна

Там имаме дефицит на суровина, който също не е от вчера. Според търговския баланс този дефицит се попълва повече от концентрирано мляко и по-малко с внос на сурово мляко. Същевременно като търговия с млечни продукти – различни сирена и извара, България горе-долу внася толкова, колкото и изнася.

С други думи, има една малка пазарна ниша, която е заета от чуждестранни сирена и това е напълно нормално, но местните производители компенсират този дял чрез експорт на български сирена в Европа и света.

Тепърва ще видим дали дефицитът на прясно мляко ще се задълбочи заради високите цени на фуражите. Но не бива да забравяме, че цените на фуражите са само едната част от уравнението. Факт е, че изкупната цена на суровото мляко в страната изостава от средната в ЕС и от тази в Румъния, Унгария и Полша, от които внасяме суровина. Факт е, обаче, и че животновъдите получиха 80 млн. лв. извънредна помощ през 2022 г., за да бъдат компенсирани. Трети факт е, че България има много нисък млеконадой спрямо средното за ЕС. Интересно е да видим

какви ферми затварят

- такива, които хранят интензивно, съответно имат млеконадой по 8-10 тона мляко от крава на година, или такива, при които отглеждането е екстензивно и концентрираният фураж е само допълнение към диетата. В тези стопанства млеконадоят обикновено е 2-2,5 тона на животно на година.

Ако се окаже, че намаляват първата група ферми, тогава ситуацията е притеснителна, защото те дават около 80% от суровото мляко в страната. Но ако отпадат най-вече неефективни стопанства с ниска производителност, то това може да се окаже по-скоро добра новина, защото трудът, който се влага в тези стопанства, може да се прелее в по-производителни предприятия.

- Чуват се прогнози за ръст на инфлацията през есента и зимата, а и войната в Украйна продължава – с всичките й негативи. Има ли полезен ход в тази ситуация? И какъв скок на пазарните цени да очакваме?

- Аз не виждам достатъчно основания към момента да очакваме ускоряване на инфлацията до края на годината, а по-скоро обратното. Имаме добра реколта, имаме освободен износ от Украйна, предприятията от промишлеността имат сигурност на цените на енергията до края на годината с актуализацията на бюджета, която се прие в началото на лятото. Вече какво ще става оттам нататък, ще спазва ли Русия Истанбулските споразумения и ще издържи ли бюджетът, там са големите въпросителни.

При производството на мляко и млечни продукти ситуацията е малко по-сложна. Там имаме дефицит на суровина, който също не е от вчера. Според търговския баланс този дефицит се попълва повече от концентрирано мляко и по-малко с внос на сурово мляко