Почвени патогени по зеле и бобови предизвикват загиване на растенията

Растениевъдство

10 август 2022, 10:30

Бг Фермер

10325

Зелето се напада от опасни коренови патогени

Кои са най-опасните видове и какви са препоръчителните мерки за контрол на болестите

Ваня ВЕЛИНСКА

Черно гниене по зеле

Признаците на болестта се различават в зависимост от начина на заразяване.

Например при сеитба на заразени семена болестта напада развиващия се кълн. Вследствие голяма част от растенията не поникват. Ако поникнат – развитието им е силно потиснато, загиват преждевременно.
Когато заразяването стане по-късно, то се осъществява чрез листата. Първите симптоми са почерняване на жилките, което се разпространява до основата на листа. Тъканите между жилките избледняват и загиват. Образуват се петна с V-образна форма.

По главата на цветното зеле се образуват черни петна от загниваща тъкан.

Причинител на болестта е бактерия, която се запазва в семената, растителните остатъци и в почвата.

Благоприятни условия за развитие на патогена са висока относителна влажност, чести превалявания и температура 22-25 градуса.

Мерки:

За сеитба се използват здрави или обеззаразени семена.
Разсадопроизводството се извършва на площи, на които не е установявана зараза.
Въвежда се 3-годишно сеитбообращение.
Третират се насекоми, които са преносители на зараза – бълхи, нощенки и др.

Гуша по зеле

Симптомите на болестта могат да се проявят в различни фази от развитието на растенията.

Когато заразата се развие още по разсада, то той е хлоротичен. През топлите часове на деня растенията увяхват, а през нощта възстановяват тургора си. Впоследствие загиват.
Ако болестта нападне растенията по-късно, то те са с потиснат растеж. Старите листа завяхват и пожълтяват. Зелките остават дребни. По корените на заразените растения се развиват тумори с неправилна форма. На мястото над повредата се образуват вторични корени, но те не могат да компенсират преноса на вода и хранителни вещества от почвата, за да изхранят пълноценно растенията.

Патогенът се запазва в почвата и в растителните остатъци като спори. Още рано през пролетта при наличие на подходящи условия болестта заразява отново. Благоприятни условия са висока почвена влажност – 75-90%, а температурата е в широки граници – 9-30 градуса. Заразата се разпространява с поливната вода, болен разсад, оборски тор. Болестта се развива силно в кисела почва, потиска се в алкална.

Ако гушата не се контролира, загубите може да достигнат до 70-80%.

Мерки:

Обеззаразяване на почвата в разсадните лехи.
Задължително въвеждане на 5-6 годишно сеитбообращение.
Варуване на почвата, където ще се отглежда зеле.

Сухо кореново гниене по бобови

Признаците се проявяват по върховете на корените под формата на червеникаво оцветяване, което се разраства към основата на стъблото. По-късно се наблюдава покафеняване, а кората се разпуква. При ранно заразяване повечето от корените отмират. Надземните части на заразените растения жълтеят и изостават в развитието си. Бобовете узряват преждевременно.

Патогенът прониква през корените и унищожава клетките. По повърхността на нападнатите корени се появява розов налеп – спорите на гъбата.

Влажността на почвата определя заразяването и когато тя е по-ниска – растенията са по-чувствителни.

Мерки:

Въвеждане на 3-годишно сеитбообращение, със задължително участие на житни култури.
Да се избягва ранна сеитба.
Да се засяват само здрави или обеззаразени семена.

Ризоктонийно кореново гниене по бобови

Ако заразяването стане непосредствено след сеитбата на семената, по време на покълването им или при поникването, се появява сечене.
След поникването на растенията, в основата на стъблото на границата с почвената повърхност, се забелязват продълговати петна, които са хлътнали и с червено-кафяв цвят. Тъй като сокодвижението е затруднено, растенията изостават в развитието си

Гъбата, причинител на болестта, се запазва в почвата. Напада фасула във всички фази от развитието му. Оптималната температура за развитие на потогена е 18 градуса.

Мерки: