9° C, облачно
Това е философията на земеделие на Светослав Илчовски, който от 6 години работи по No-Till технологията, като една от основните цели е да се запази плодородието на почвата
Ваня ВЕЛИНСКА
Получаване на по-високи добиви или продукция с по-ниска себестойност? Това е въпросът, на който трябва да си отговори всеки земеделски производител, преди да организира работата в стопанството си.
Безспорно високите производствени резултати са цел на индустрията, която селекционира семена и хибриди, разработва торове и продукти за растителна защита, произвежда разнообразна агротехника за всеки един процес от земеделската дейност. Към високи добиви се целят и голяма част от производителите.
Разбира се, има и изключения. Това се другите производители, които целят да постигнат ниска себестойност на произведената продукция, тези, които не държат на върховите добиви. Един от тях е Светослав Илчовски.
На пръв поглед стопанството на фермера по нищо не се различава от десетките по-крупни такива в страната. В него се отглеждат наложилите се през последните години у нас полски зърнено-житни и маслодайни култури. Макар че площите – 150 хил. декара изглеждат стряскащи, Светослав Илчовски казва, че не определя себе си като много голям производител, тъй като има стопанства с пъти повече декари.
С какво обаче производството му се отличава от това на преобладаващите земеделци у нас? Накратко казано с организацията и начина на работата му.
От 6 години земите, които фермерът стопанисва, се работят по No-Till технологията,
без никакви изключения.
Най-голямата грешка, която съм допускал някога, е, че въобще съм обработвал земята, категоричен е Светослав Илчовски. Това газене, което правят тежките машини, които използваме, не само аз, но по принцип в България, ами коловозите в редовете. Недопустимо е, направо безобразие. Причиняваме трудно поправими щети на почвата.
Та допреди 6 години и фермерът работи по традиционните технологии, които се практикуват у нас. На това го учат специалисти от фирмите, предлагащи техника, както и семена, торове, растителнозащитни препарати, това, разбира се, казва и традиционната наука към момента. Всички работят така.
Възгледите на фермера се преобръщат, когато за първи път посещава земеделски стопанства в Аржентина. В тази далечна страна колегите му изповядват съвсем различна философия на земеделие. Няма я истерията да имаш най-големите и скъпи машини, да засяваш най-високодобивните хибриди, да ториш за върхови добиви, да убиваш всичко живо, което е по растенията и в почвата. И въпреки това земеделието върви. Да, може би, с по-ниски добиви, от тези, към които са насочени стремежите, но все пак нормални. Най-вече обаче е впечатлен от икономическата страна на работата. А именно -
ниската себестойност, която производителите постигат
За Светослав Илчовски няма връщане назад, променя начина си на работа изцяло. Първото, което прави, е да спре да обработва почвата, преминава към директна сеитба. Постепенно въвежда и други практики, които съпътстват No-Till технологията – отглеждане на междинни култури, използване на продукти, които щадят почвата и околната среда и т.н, и т.н.
В мрежата има много информация за безорните технологии, споделя Светослав Илчовски. Започнах да се интересувам много, четях за различни опити, изведени във водещи институти в света. Опитвам се да въвеждам всички добри практики, до които специалистите са достигнали в продължение на много години изпитвания. Това, което работи добре в други страни, работи и при нас.
Производителят не прави компромис с добрите практики. Въпреки че не залага на суперхибиди, за които казва, че не съществуват, а има само влага и температура, които предопределят добива, засява добра, т.е. нормална селекция. Разбира се, внася торове, третира културите срещу вредителите, но изборът на продукти съобразява с правилата на технологията, която прилага.
Държи и на правилния сеитбооборт, който все още се подценява
от някои земеделски производители.
Чрез междинните култури, които осигуряват живи корени максимално продължително време, се способства за развитието на микроорганизмите, които пък се грижат за увеличаване на плодородието на почвата. Затова и продуктите, които се използват, не трябва да им вредят или да ги убиват. Разбира се, идеалният вариант е да ги подпомагат. А такива продукти вече се предлагат.
На семинара, организиран от фирма „Амитица“ и Асоциацията на Българските Но-Тилъри, който се проведе в стопанството на Светослав Илчовски, бяха представено именно такива продукти.
Използвам много от препаратите на Амитица, тъй като работят ефективно, споделя производителят. Освен това са съвместими с принципите на No-Till технологията, така че и занапред ще ги прилагам. На полетата остават много растителни остатъци, които трябва да се разградят, а запазвайки микроорганизмите чрез щадящи препарати, това става много бързо.
Фермерът сподели с колегите си, присъстващи на открития ден, че е
установил ефекта от безорната технология още през първата година
на прилагането й. А той е изразен в цифри – 70 лв. икономия на декар спрямо конвенционалното производство, а добивът е същият. А и че, ако към момента не работи No-Till технология, не би се занимавал със земеделие. И още веднъж, че цели ниска себестойност, а не високи добиви.
Но като цяло добивите в стопанството му са близки до средните за страната: пшеница – 700 кг/дка, царевица – 550 кг/дка. На царевицата изглеждат доста ниски. Но?
При 40 лв. разход, това е един много добър добив, казва фермерът. Произвеждам най-евтината царевица в страната, сподели с колегите си той. По-важно е обаче да се сее, когато почвата е достатъчно топла, тя трябва да е поне 10, дори 12 градуса. Не бива да се бърза, както често се прави, сее се в студена почва. Защото, ако условията не са подходящи, няма смисъл? А и дълбочината на сеитба е важна. Засяваме пшеницата на 2-3 см, царевица – 7-8 см.
А къде е тайната на успеха, не може да не се запита всеки?
Планирам всичко отрано, поне 6 месеца,
споделя Светослав Илчовски. Чета, интересувам се от новости, свързани с No-Till технологията. Но като цяло, откакто я прилагам, съм станал много спокоен. Не се притеснявам за реколтата, че е суша и няма дъждове. Защото в почвата, която не се обработва, има добро влагозадържане и растенията са по-малко засегнати от липсата на валежи. Виждате, че когато бяхме на полето, под растителните остатъци почвата е мека, няма буци, без пукнатини е. А като извадихме корени и разровихме, се установи, че тя е рохкава и добре структурирана. В нея има влага, въпреки че не е валяло отдавна.
А може би на най-важното, което вълнува. „Защо No-Till? Много родни фермери казват, че на техните почви технологията не се получава.“ Отговорът е:
Всеки преценява за себе си. За мен съм намерил правилната технология. 13 мил. евро е печалбата ми за тази година. Пък нека някой да казва, че не става. Около 2/3 от земеделския свят работи No-Till технологията – и малки, и големи стопанства. Грешка е да се мисли, че тя е подходяща само за големи площи, напротив при по-малките декари, разчетите са същите. Това е бъдещето.
Коментари