10(Z)-хексадеценова мастна киселина, намираща се в почвената бактерия Mycobacterium vaccae, взаимодейства с имунните клетки и инхибира пътищата, които задвижват възпалението, като по този начин повишава устойчивостта ни към стрес. Според изследователите от университет в Колорадо откритията могат да ни приближат с една стъпка към разработването на „стрес ваксина“ на базата на микроби.

Години след като учените въвеждат „хигиенната хипотеза“, с която предполагат, че контактът с микроорганизми може да донесе полза за здравето, изследователите от университета в Колорадо Боулдър открили мастна киселина в бактерия, обитаваща почвата, която проявява противовъзпалителен ефект.

Откритието е публикувано в списание Psychopharmacology и поне от части обяснява как бактерията Mycobacterium vaccae, намалява разстройства свързани със стреса. Това доближава учените с още една стъпка до откриването на „стрес ваксина“ на базата ма микроорганизми.

„Мислим, че в структурата на бактерията има „специален сос“, чиято основна съставка е въпростната мастна киселина. Именно тя има защитен ефект“, казва един от авторите, професор по интегративна физиология Кристофър Лоури.

Още през 1989г. британският учен Дейвид Страхан за първи път предлага противоречивата „хигиенна хипотеза“. Според него в модерния и стерилен свят липсата на контакт с микроорганизмите в детска възраст създава предпоставки за нарушения на имунната система, висок процент алергии и астма.

Оттогава учените многократно преоткриват тази теория, като предполагат, че не контактът с болестотворни бактерии, а по-скоро с „приятели“ се отразява не само на физическото, но и на псическото здраве на малчуганите.

Идеята е, че когато хората напускат или се отдалечават от фермите, земеделската земя, селскостопанските животни, отиват в големите градове и губят контакт с организми, които служат за регулиране на имунната система и подтискат нежелани здравословни проблеми. Понятието е наречено „фермерски ефект“. В следствие на прекратения контакт с микроорганизмите има по-висок риск от заболявания свързани със стрес, психични разстройства и не само. В подкрапа на това твърдение са публикувани редица изследвания, които свързват „бактериите-приятели“ и психичното здраве на хората.

Едно от проучванията показва, че деца отгледани в селска среда и близост до природата, заобиколени от животни, прах, бактерии и т.н. имат много по-устойчива имунна и нервна система, а не на последно място са изложени на значително по-малък риск от психични заболявания в сравнение с децата отгледани в градски условия и без домашни любимци.

Опит е проведен и с лабораторни мишки, в които е инжектирана бактерията Mycobacterium vaccae. Поведението на животните се променило по подебен начин, както след прием на антидепресанти. Разликата е, че въздействието на бактерията върху мозъка е значително по-дълготрайно. А от тук следва намаляване на риска от психични разстройства и посттравматичен стрес.

В изследване от 2017г., публикувано в „Proceedings of the National Academy of Sciences“ се твърди, че предварително инжектирани с бактерията мишки понасят по-лесно стресови събития и не страдат от посттравматичен стрес. При последващи стресови ситуации реакциите на гризачите не били толкова тревожни.

До този момент учените знаят, че мастната киселина в бактерията наистина работи по този начин, но не знаят защо. За целта професор Лоури и неговият екип идентифицират, изолират и химически синтезират новия липид от бактерията М. vaccae. Наричат го 10(Z)-хексадеценова киселина и използват техники за секвениране от ново поколение, за да разберат как тя взаимодейства с имунната система.

Учените откриват, че вътре в клетките липидът действа като „ключ в ключалка“. Той се свързва със специфичен рецептор и инхибира множество ключови пътища, които водят до нередности. Освен това установили, че когато клетките са предварително третирани с липида, те са по-устойчиви на реакция в следствие на стрес- стимули.

„Изглежда, че тези бактерии, с които сме еволюирали имат скрит трик в ръкава си“, казва проф. Лоури.

Професорът отдавна се опитва да разработи ваксина срещу стрес от М. vaccae. Идеята му е тя да бъде предоставена на специалисти, парамедици, бърза помощ, войници и други лица, работещи при висок стрес, за да им помогне да се справят с психологическите щети в следствие на работата си.

Откритието е огромна стъпка напред, защото установява механизма на действие на липида. По този начин може да се гласува доверие на бактерията. А ако се докаже, че новата мазнина има терапевтични ефекти сама по себе си, би се превърнала и в лекарство.

Като цяло проучването на проф. Лоури и подобните на него са поредното доказателство, че нашите „стари приятели“ бактериите могат да предложат много. Да не забравяме, че М. vaccae е само един щам от един вид бактерия в почвата. А в нея има още милиони други видове и щамове. Изучаването им тепърва набира скорост, както и механизмите, по които влияят на нас и заобикалящия ни свят.

Пълното наименование на проучването е “Identification and characterization of a novel anti-inflammatory lipid isolated from Mycobacterium vaccae, a soil-derived bacterium with immunoregulatory and stress resilience properties”, а в провеждането му участва екип от 14 учени. 

Източник: Neuroscience News