За да задоволим търсенето, трябва да произведем 500-600 хил. тона, а при добра година това е възможно, твърди Венцислав Каймаканов

Жени Владинова

Пазарът ни изобилства от картофи. Но когато потърсим българско производство, трудно намираме. Предлагат ни се италиански, френски, полски и т.н.

Има ли опасност да забравим вкуса на българските картофи - така започва разговорът ни с Венцислав Каймаканов, известен картофопроизводител, който до началото на тази година бе дългогодишен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. Към днешна дата е член на Съвета на браншовата асоциация.

Годината започна тежко за картофопроизводителите ни, споделя Каймаканов. Нивите бяха със силно овлажнени почви, така че се наложи по-късно засаждане, обяснява картофопроизводителят. Но той е убеден, че на този етап закъснението няма да се отрази на реколтата.

Всички знаем, че българските картофи са вкусни и затова ги предпочитаме. Както вече споменахме, в търговската мрежа изобилстват картофи, доставки (а не внос, това е вече старо понятие) от други държави-членки на ЕС. При това те държат привлекателни цени за потребителите. Не крие ли още по-голям риск този европейски дъмпинг спрямо българското картофопроизводство.

Да, чист дъмпинг е, категоричен е Каймаканов, но това е свободната пазарна икономика. Нищо не можем да направим. Още повече че ние сме вътрешен пазар за производителите от ЕС и те ни правят доставка (няма мита), и то на доста изгодна за техните производители цена. И, както стана тази година, цената у нас падна, но 18-20 ст./кг за българските картофопроизводители е на ръба на себестойността

И за разлика от колегите си от Западна Европа те продаваха на загуба, уточнява събеседникът ми. Според него това "навлизане и превземане" на пазара ни от европейските картофопроизводители ще продължава. Лошата новина за нас е, че в останалите европейски страни има много добре организирано и реално субсидиране за реални производители. И там всички по веригата работят в полза на бранша - от най-високото място до най-малкия производител.

И Каймаканов дава пример с френски картофопризводители, с които поддържа връзка и работи. Първо, Френската асоциация на картофопроизводителите е от 1905 г. А френският министър на земеделието не взима решение за бранша, без да е съгласувано с асоциацията. Дали у нас става така?

А що се отнася до ниската цена на българските картофи, то за това сме си виновни ние, производителите, допълва Каймаканов. Защото добивите ни са добри, уточнява събеседникът ми. Ето, дори и за тази година категорично може да се гарантират количества от 150-200 хил. тона. А останалите 200 хил. тона изцяло зависят дали ще е суша, или пък нивите ще потънат във вода от проливни дъждове. Защото, ако се налага поливане, положението става сериозно. Цената на водата е много висока, а състоянието на напоителните системи е в плачевно състояние, припомня Каймаканов.

Стана ясно, че добивите ни от картофи не падат, като изключим загубите при неочаквани промени в климата.

Оказва се, че и площите с картофи също не намаляват, напротив, растат. Но дали те са на реални производители на картофи, или расте броят на хората, които

гледат картофи заради субсидиите

Най-често това са терени, засети с "някакви" семена. Защото подготвянето на единица площ за засаждане на картофи излиза между 800-1000 лв. - твърде големи разходи.

За новоизлюпилите се картофопроизводители не е трудно бързо да узаконят дейността си. Оказва се, че една бележчица, написана на коляно, има документална стойност за фонд "Земеделие", твърди Каймаканов. Но според него лошото тепърва предстои, защото повечето от споменатите "производители" засяват площи между 500-1000 дка. Никой от съответните служби - като се започне от областните Служби за съвети в земеделието (според Каймаканов в тях цари абсолютен хаос) и се стигне до върха - ДФ "Земделие", не се интересува какво се сее върху тези площи. Защо продължава абсурдната ситуация с даването на земите и белите петна, например в Софийско, пита Каймаканов. Защо, пак пита той, никой не отчита очебийния факт, че земеделците със заявени 1000 дка с картофи не разполагат с необходимата техника.

Има и друг проблем с хората, заели се с картофопроизводство само заради субсидиите. Те

засяват семена, които много често са заразени

Така заболяват и почвите, а това изисква площите да се поставят под карантина, дори може да се запечатат за години. Кой е отговорен за това и защо у нас се допуска да няма контрол на вноса на семена, отново пита Каймаканов.

И защото подхванахме проблемите, нека ги довършим, предлага моят събеседник. Според него много сектори в земеделието ни вървят в добра посока. А що се отнася за картофопроизводството, то бавно, много бавно върви към ликвидация, отговорно заявява Каймаканов. Защото, ако всички субсидии, които бяха отпуснати за сектора, бяха вложени в него, ситуацията щеше да е съвсем различна, допълва събеседникът ми и допълва, че според него браншът не получава подкрепа от компенентни хора. И дава пример: Ако в Комисията по земеделие към Народното събрание има 20 души, едва ли има 5-има, които са компетентни. Останалите нямат и понятие от земеделие. Не може от хора, които не разбират проблемите ни, да очакваме правилно формулирани нормативни документи и изисквания. А за защаиа, да не говорим, категоричен е Каймаканов.

И за финал остана въпросът с рентабилността: добивът трябва да е между 4,5-5 т/дка. За съжаление голям е броят на картофопроизводителите с добив от 2-2,5 т/дка, което е под себестойност. Или казано директно, работят на загуба, отсича Каймаканов.