12° C, предимно облачно
Александър и Тошко, баща и син, в битка за достойно място на Северозападна България
Ваня ВЕЛИНСКА
Сеитбата на пролетниците в Северозападна България е на финала. И по традиция картината е доста шарена, тъй като вече има и растения, които поникват. Основното притеснение за фермерите обаче е липсата на влага. В района засушаването, което започна още през пролетта и продължава и към момента, е много тежко. През тези няколко месеца, почти повече от половин година, валежите са предимно локални – само на отделни места.
Сеем в изключително суха почва, в района ни не е валяло повече от месец, споделя Александър Александров, земеделски производител от Видинско. По принцип
в нашия регион от няколко години
имаме проблеми с влагата като цяло
Този сезон например от септември до сега валежната обстановка е много тежка, тъй като почти не валя и сняг. Едва 310 литра са паднали, което означава 50 на сто запасеност на влага, което е твърде недостатъчно. Например преди няколко дни в един район в областта паднаха 25 литра, но беше само на това място. Валежите са изключително локални. Но въпреки това - суша или не, ние сеем, защото трябва. И защото земеделците вече като че ли свикнахме да работим изключително в условия на трудности – дали природни, дали икономически, дали от друго естество.
Прогнозираните валежи от средата на миналата седмица, вдъхват надежда на производителите. А те вече са факт. Разбира се, предстои да се разбере къде и колко е валяло. Дано е на всички полета, а и количествата да са със стопанско значение.
Дъждът е много важен за пролетниците, за да може семената да покълнат по-бързо, съответно младите растения да могат да нарастват безпроблемно. И тъй като вече
има поникващи посеви, влагата е особено
важна именно за тях,
за да не се стигне до изсъхването им, което, разбира се, не трябва да се случва. Валежите са необходими и на есенниците, за да може те да продължат по-доброто си развитие и по-нататъшна оптимална вегетация.
Към момента пшеницата се намира в много добро състояние, допълва още Александър Александров. Дори е много учудващо, защото и нея сяхме в много тежки климатични условия. Освен това много от колегите направиха и някои икономии, поради различни причини, по отношение на добрите практики, имам предвид. И въпреки това, пак подчертавам, към момента житната култура е в добро състояние, като масово посевите са във фаза начало на вретенене.
Александър Александров е един от доайените в земеделието във Видинска област, занимава се от 30 години с този бизнес, бил е и председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите (ВСЗ). За него земеделието не е просто работа, то
е призвание, в което влагаш ума и сърцето си
На това учи и синовете си, които поемат по стъпките му.
За мен да се занимавам със земеделие дойде от само себе си, съвсем естествено, казва Тошко Александров, син на Александър, който стопанисва земя в района на Димово. Още от 10-12-годишен се въртях около баща ми, предполагам, че е семейна черта. Смятам, че е съвсем логично да продължа работата му, като я доразвия. В нашето семейство много обичаме земята и природата, затова земеделието е възможност да работим това, което харесваме.
Район като Северозападна България, където развитието в различните сфери на живота драстично изостава, да не говорим и за демографската криза, която вече е повсеместна, да видиш млади хора, които нямат „проблем" да живеят и работят там, е достойно за уважение. И не защото имаме нещо против района, напротив, и местоположението, и природата е уникална. Просто държавата, или по-скоро липсата й, прави живота и на малкото останали хора в такива райони изключително труден, и въпреки това, те работят и се справят.
От дълги години се занимавам със земеделие, през последните малко по-малко, тъй като в нашето семейство имаме приемственост, казва Александър Александров. Моите синове тръгнаха по същия път, което, разбира се, много ме радва. Това е голям стимул и за мен, и за тях, за да продължават да се случват нещата. И също е едно признание за труда, който съм положил през годините, а те ще го продължат и надградят.
Александър Александров е първият председател на ВСЗ, като го ръководи в продължение на 10 години. Ангажираността на агробизнесмена показва, че присъствието му в земеделието не е никак случайно, а доказателство, че каквото трябва да се случи, ще стане.
Аз, моите колеги от ВСЗ, както и останалите от цялата страна, които се занимаваме със земеделие отдавна,
извървяхме дълъг път, сблъскахме се
с много трудности, направихме грешки,
но постигнахме и успехи,
споделя земеделецът. Имаше моменти, когато не знаехме накъде да тръгнем, лутахме се, а и нямаше кой да ни подскаже. Затова се надявам, че младите ще намерят по-добри пътища, ще правят по-добро земеделие, защото нашата страна има нужда от тях. Каквото и да става, истината е, че хората винаги ще трябва да се хранят. Безспорно България, която се е славела с едно добро производство, закономерно и занапред в бъдеще трябва наистина да намери достойно мястото в ЕС - и като държава, и като политика, и като земеделие. Ние сме славен народ, оцелели сме повече от 1300 г., трябва да се справим и през следващите. Ясно е, че се намираме в труден период, не само България, но и светът, но трябва да продължим да работим, а ние да произвеждаме храна.
Съвременният живот е изключително динамичен, предлага много възможности, всичко това са предпоставки младите хора да се насочват към различни поприща, свързани с по-добре устроена среда, казва Тошко Александров. Повечето от тях предпочитат големите градове, чужбина също, но моето виждане е, че в селските райони, макар да е много трудно, има някакво предизвикателство, което те кара да си нащрек и истински да усещаш живота. Затова и избрах да се занимавам със земеделие, надявам се все повече млади хора да мислят така,
за да може да възродим отново
обезлюдените места
Но пак казвам, това трябва да е заложено в теб, да го чувстваш, няма как да е по принуда.
Благодарение на земеделци като Александър Александров земеделието в Северозападна България е това, което е днес – едно съвременно производство, което не отстъпва по прилагане на добри практики и постигане на високи добиви на всяко друго успешно в страната.
Когато преди повече от 30 г. започнах да се занимавам със земеделие, районът ни се намираше на най-ниското възможно стъпало, споделя агробизнесменът. Във Видинско и региона имаше хиляди декари пустеещи земи, които бяха следствие на промяната след 10 ноември. Старите структури започнаха да изчезват, а нови не се създаваха, нямаше и условия, за да се направят. Това беше единият проблем, а вторият, че ние влязохме в ерата на демокрацията със силни демографски проблеми. И те не са започнали от вчера, а са от много отдавна, но така и през годините не можаха да се намерят методи и начини, за да се решат. За да е такова земеделието сега, каквото го виждате, всички земеделски производител положиха доста усилия. Днес може да се гордеем, че
правим много добро производство,
имаме рентабилност, култура на работа,
бих казал. Смятам, че земеделието ни щеше да е на много по-високо равнище, ако имахме поливни системи, които да обезпечат нуждите на културите от вода. Правителствата ни не успяха да спрат разрушаването на поливните системи, които в нашия район бяха на много добро ниво. И ако през годините имаше едни климатични условия, които бяха сравнително по-добри и не усещахме чак в такава степен липсата на напояване, то сега това вече не е така. Продължителните периоди без дъжд поставят културите в условията на силно засушаване, което резонно се отразява на добивите. Във Видинска област има възможност да се напояват повечето от площите. Затова е важно да се изготви стратегия, и то за поне няколко години напред по отношение на развитието на поливното земеделие в региона. Необходимо е в новия програмен период да се отделят достатъчно средства и да се обърне внимание на този проблем. Ако той се реши, пак казвам, земеделието би изглеждало по-различно.
Според Александров безкрайният „преход" ясно показа къде са слабите места в законодателната база. Истинските земеделци ги виждат и знаят, тъй като постоянно се сблъскват с тях. За съжаление обаче, правителствата досега, без изключение, работят на парче. Временно „се закърпва" даден проблем, но не се решава, а често се отваря и нов. Отделно
на земеделските производители се поставят
все повече административни тежести,
които усложняват безкрайно работата им. Да не забравяме и новите европейски политики, които, стана пределно ясно, са изпреварили времето си, а и европейските фермери не са готови за тях.
Да се върнем на Стратегическия план, който не само според мен, въобще не е изработен добре, казва Александър Александров. Смятам, че на българския фермер чисто нормативно в следващия период ще му бъде още по-трудно, изпълнявайки определени изисквания, наложени от Европа и несъобразени с българските условия. Възможно е да се стигне дотам, дано не съм прав, много малки земеделци и семейни ферми, да бъдат изправени пред ръба на фалита. Съвкупността от проблеми - енергийни кризи, военни конфликти, плюс много излишни правила, биха довели до нещо подобно. Нали разбирате, че малките и средните ферми са гръбнакът на едно селскостопанско производство. Без тях едрото земеделие не означава нищо. Ако говорим специално за българското зърнопроизводство, аз смятам, че
успяхме да достигнем много добри нива
И би било непростимо да ги разрушим толкова бързо с определено недалновидни политики, каквито, за съжаление, виждаме. Искам да съм оптимист, затова, смятам, че светлина в края на тунела има. Младите, които идват след нас, са с ново ниво на образование и визия за бизнеса. В тях е бъдещето.
Вижданията на младите обаче не са по-различни от тези на опитните земеделци. Какво мисли за бъдещето и иска да постигне Тошко Александров?
Целта на повечето млади земеделци, като мен, е не да увеличават земята и да отглеждат много площи, а да се оптимизират, казва той. Целта ни е да намалим разходите за производство. Трябва да се търсят водоизточници, за да се изградят кладенци за напояване, но да има и тецове, които да осигуряват по-евтина енергия. Би било добре да имаме възможност да отглеждаме повече и различни култури, които да разнообразят сеитбооборота ни, защото сега е трудно, тъй като те нямат реализация. Същото важи и за интензивните сектори - зеленчуко- и плодопроизводството, а и животновъдството, които са неоценени у нас.
Върху това трябва да се работи съвместно – държавна политика и земеделци
И нещо много проблемно, а именно зелените политики, които Европа налага. Като млад човек, обичащ природата и земята, ги подкрепям, но знам, че не само ние, въобще човечеството не е готово за тях. Те трябва да дойдат постепенно и естествено, а не да се налагат насила от хора, някъде там в Брюксел, които си седят на бюрата и въобще не знаят какво би се случило при абсолютното прилагане на тези мерки. В крайна сметка Европа не може да оправи света. А това, че една територия „уж е позеленяла", не означава, че съседните страни и континенти ще спазват същите правила, напротив те си гледат икономическите интереси. Видя се много ясно, че европейските фермерите не са готови на такава бързи крачки. За тези политики трябва време.
АЛЕКСАНДЪР МЕТОДИЕВ, АГРОСПЕЦИАЛИСТ:
На места, разбира се, има по-слаби посеви, но там земеделците не са си свършили работата.
Този дъжд, който чакахме и вече е факт, надяваме се ще подобри още повече картинката.
В житните полета предстоят фунгицидни пръскания, като за някои посеви ще е второ, а за други – първо. Съветът ми е към фунгицида да се прибави биостимулатор. Подходящ продукт е Амалгерол Есенс. При рапица също е препоръчително да се приложи сега.
При пролетниците биостимулаторът се внася още с първия хербицид.
Коментари