Измръзналите пъпки при лозата не могат да се разпознаят от здравите само по външния им вид.

За да се установи дали са налице пражения от появилите се предимно нощни отрицателни температури, се използва една практика от лозарите, която ги ориентира.

Как се проверява описваме отново за любители, които ни зададоха този въпрос наскоро.

В края на зимата се събират пръчки и с остро ножче пъпките им се прерязват напречно.

Когато са живи, пъпките на лозите са свежо зелени, а когато са измръзнали, вече са променили цвета си и са станали тъмнокафяви или направо черни.

Когато дървесината е засегната, тя също посивява или почернява.

Ако може, позабавете резитбата и по този начин наблюдавайте и се убедете в това каква е степента на измръзване, ако го има въобще.

Може да се види как преди да започнат да се развиват, зимните очи започват да увеличават обема си - набъбват. Измръзналите очи не набъбват.

Ако в някои низини са преминали много силни студове, тогава е възможно по стъблото на лозите да се появят и отоци. Това е реакция и по този начин те се опитват да си възстановят повредените тъкани.

Какви могат да бъдат белите от късен пролетен мраз

Късните пролетни мразове не са постоянно явление, но инцидентната им проява води до еднократни чувствителни поражения.

Листата и филизите на лозите, които се развиват напролет, са силно чувствителни на слана например.

Много по-уязвими са приземно формираните лози, тъй като на почвената повърхност температурата е най-ниска. На земната повърхност се развива слана и при нула градуса - това трябва да се има предвид при избора на място за лозите.

Добре е стопаните да знаят, че например разпукващите се пъпки могат да издържат до около минус 3 градуса, но когато са се появили вече малки леторасти, те могат да загинат и при минус 1-1,5 градуса.

Пораженията от късни пролетни мразове могат да се проявят в различна степен при различните сортове.

Ако са засегнати само върховете на зелените леторасти, тогава не се препоръчва първоначално вземане на мерки.

Лозарят може да разчита на факта, че по-ниско разположени летни пъпки могат да продължат растежа без проблеми.

Само по-силен мраз може да унищожава по-голяма част от отделните леторасти. Но в този случай много често в основата си те пак остават жизнени и там се развиват колтуците - една част след появата им трябва да се премахнат - не се разчита на всички.

След мраз се развиват и заместващи пъпки, които са били в спящо състояние - те също вършат работа за сезона и могат да осигурят леторасти.

Борбата с късните пролетни мразове по принцип е доста трудна. Затова стопаните, които създават лозе или засаждат единични лози и асми, трябва да знаят, че тя трябва да започне още с избирането на мястото. Когато то е проветриво, чувствително се намаляват повредите, които биха се получили от евентуални пролетни слани.

Сланите най-често се образуват на ниските места и “бягат” от склоновете на възвишенията заради въздушните течения.

В практиката срещу тях се използва задимяване, но е трудно прижожимо от всеки. При прогноза за слани трябва предварително да се подготвят купчинки от бавно горящи материали - влажна слама, царевичак, лозови пръчки.