Какви дървени колове да изберем за лозето и колко ще живеят

16 април 2024, 14:30

Бг Фермер

18488

Предлагат се най-различни колове, някои от тях са импрегнирани фабрично

Това до голяма степен зависи от предварителната подготовка

Тук ще поговорим за коловете в лозето. Онези, които са произведени от различни дървесни видове и които и днес са предпочитани от много традиционни лозари, особено любители на екологията.

Заради различния произход на дървесния материал обаче, естествено и трайността на тези подпори, може да бъде доста различна.

Кое дърво колко години може да преживее

Всеки стопанин, който ще прави избор на колове и ще пазарува, би трябвало да се съобрази със следните данни за тяхната жизнеспособност:

За най-трайни, с живот до десет години, се смятат акациевите дървени конструкции в лозето. Със сигурност ще преживеят здрави и годни поне 8-9 години.
Като среднотрайни, с годност от 5 до 7 години пълноценен живот, се класифицират дървените подпори, които са изработени от бор, бряст, ясен, ела.
Най-малка трайност, от 3 до 5 години, притежават коловете от бук, бреза, топола, липа.

Въпреки ограниченията в живота на дървото, което ще крепи лозето ни, трайността на коловете може да се увеличи значително, казват специалистите. А това става още с предварителната им подготовка.

Да видим какво и доколко ще зависи от стопанина, който ги избира.

Както казахме

всичко започва

от предварителната подготовка на дървесината

Тя трябва да се направи по най-правилния и подходящ начин.

Най-елементарната, проста и лесна подготовка на коловете изисква те предварително да се изсушат на слънце.
На второ място идва ред да им се обели кората – това е задължително за онази част от дървения кол, която ще бъде в почвата. С това се намалява влиянието на влагата в дървесината и животът на бъдещите дървени опори значително се увеличава.
Освен това има още един много сполучлив начин, равносилен на горния – това е обгарянето. При него върху повърхността на дървените колове се образуват някои антисептични вещества, които не само увеличават трайността на дървото, но и го правят по-здраво от фитопатологична гледна точка. Тоест по-трудно ще се настаняват патогени и ще бъдат по-малко на брой евентуалните бъдещи зарази и неприятели, поне в първите години.

Най-разпространеният начин

за увеличаване на трайността

на дървените колове е импрегнирането им

Това се прави открай време със син камък. Операцията се извършва, като прясно отсечените колове се поставят в дървени или циментови съдове, в които предварително е приготвен 4 до 6-процентов разтвор на син камък.

Престоят в този разтвор трябва да продължи доста – поне десетина дни – по правило от 8 до 10 дни.

През това време разтворът най-лесно сам си намира път и прониква във вътрешността им, той се придвижва, като се изкачва и до горния край на коловете, където се намират още свежи тъкани.

За да не се изразходва прекалено много син камък и този вариант да ви излезе по-икономичен, в разтвора може да се потопи само долният край на коловете.

Какви правила има за телената конструкция,

и дали прави или наклонени колове

да се поставят в края на редовете?

За изграждане на телената конструкция са необходими тел и крайни и междинни колове. Използва се гладка поцинкована телена жица.

Дебелината й се мери в диаметри и се означава с номера. В лозята се използва тел с номера между 18 и 30.

Крайните колове в лозето могат да бъдат дървени, железобетонни или железни, но и тук всеки сам прави своя избор, така че конструкцията да е здрава, но и естетична.

Най-много у нас в лозарството се предпочитат железобетонните колове, който се смятат за по-дълготрайни и по-икономични от дървените.

Дължината им може да е различна – 2,20 или 2,30 метра или друг размер.

Дебелината им при основата обикновено е 10 на 12 см, а при върха – 8 на 10 см.

Крайните колове трябва да се поставят точно срещу реда, като е редно да са отдалечени от първата лоза на разстояние, което е равно на половината от разстоянието между лозите в реда и поне на 50-60 см дълбочина.

Могат да се поставят вертикално или пък под определен ъгъл, гледащ навън.

Когато са вертикални, се поставят подпори от вътрешната страна, а когато са под лек наклон се закотвят с т.нар. обтяжки отвън.

Смята се, че наклонените крайни колове са по-устойчиви.