Според климатолозите, отново не се знае дали през тази година в по-дългосрочен аспект няма да се стигне до задълбочаване на засушаването през летните месеци. Има вече и подобни прогнози.

Това означава, че и професионалните, и хоби лозарите ще трябва да помислят какви мерки биха могли да вземат, за да осигурят достатъчно почвена влага за лозята в необходимите за тях моменти.

Любителите трябва да научат в кои периоди от растежа и развитието на насаждението водата ще е най-нужна на лозите и в какво количество трябва да им я подадат.

Но не бива да премълчаваме, че някои от тях често грешат в плановете си, съдейки само по своята визуална оценка на почвата около растенията.

Например, важно е да знаят, че приблизително 7-10 дни след цъфтежа на лозата, е необходимо те да се погрижат тя да се полее и подхрани, защото ще навлиза в активна фаза.

Често се случва начинаещите стопани да започнат през лятото да поливат така, както го правят при другите си земеделски култури в овощната и в зеленчуковата градина, което обаче не е правилно като подход.

Водата е необходима на лозите веднъж на две седмици, но трябва да е в задоволително количество, за да стигне до по-дълбоките почвени слоеве, където са корените й.

Какво ни предстои сега?

Май месец обикновено ни радва с валежите си, дано и тази година да е така... Но ако юни например се окаже сух и без дъжд, това вече може да е доста рисково, затова е препоръчително за тогава да се предвиди увеличаване на броя на поливките.

Къде се греши най-често при поливането?

Да не пропуснем да кажем, че за по-младите лози е достатъчно да се направи напоителна яма около тяхната коренова система, в която да се излеят 2-3 кофи вода.

За възрастните лози обаче поливането по подобен начин и в подобна почвена вдлъбнатина близо до стъблото, няма да е ефективно. Това е, защото техните дълги скелетни корени се простират доста дълбоко под стъблото, а смукателните корени, които вършат работа, са на разстояние поне един метър.

Така че, ако нямате капково напояване, препоръчваме ви един от начините: да се направят четири дупки около храста, на разстояние един метър от стъблото му. Необходимо е да се излеят по 2 кофи вода във всяка една от дупките, в резултат на което се получават 8 кофи или 80 литра на лоза. Това вече ще е достатъчно.

Що се отнася до грешките, за които говорим, първата е именно в извършването на твърде слабо и недостатъчно поливане. При него не правим нищо повече от това да навлажняваме почвата в повърхностния слой от 10–15 см. Но нищо не постигаме, а дори си вредим, защото тогава горният слой на почвата се овлажнява и просто се уплътнява. По този начин губи и от своята въздухопропускливост, а достатъчно вода надолу към по-ниските слоеве не отива. А именно там са корените на лозата.

Затова е важно да се каже, че поливането трябва да се извършва така, че почвата да се навлажни най-малко на 40 см дълбочина, че и повече.

За да направят това някои стопани постъпват много хитро, като използват тръби, забучени край лозите в двора си – те трябва да се заровят под ъгъл близо до всяка главина. Много успешно става това още по време на засаждането. Така постъпват някои любители и казват, че лозите им никога не страдат за вода, а подаването й чрез тръбите е много лесно и удобно.

Втора грешка на някои любители е

поливането със студена вода

Не го правете, защото твърде ниската температура на водата по време на жега може да е стресираща за растенията.

Най-добрият вариант е да се разполага с резервоар или контейнер в двора, в който водата ще се загрява от слънчевото греене.

Да не забравяме, че едновременно с поливането е необходимо да се внесат и торовете, които са носител на важните елементи и микроелементи за подхранване. Основните елементи са фосфор, калий и азот.

Има различни примери за подхранване:

В 1 кофа вода например могат да се разтворят 10 г карбамид (азот) и 30 г калиев сулфат.

Но трябва да се добави и фосфатен тор, като суперфосфат например. Забележете, че той не се разтваря във вода, затова трябва да се внесе сух, директно в почвата, преди поливката.

Като алтернатива може да се използва минерален тор, съдържащ всички необходими елементи – азот, фосфор, калий, но и нужните микроелементи за лозата, гроздето и захарността му. Това може да е растежен концентрат, който се предлага в агроаптеките. Днес там има доста богат избор за лозарите.

Къде може да се сбърка при подхранването?

Трябва да се има, предвид че когато дойде краят на месец май и се влезе в юни, количеството на прилагания азот трябва да се намалява. За разлика от него калият може да се остави на същото ниво, а фосфорните торове да се увеличат леко.

В идеалния случай, знаете, трябва да се извърши предварителен анализ на почвата в специална лаборатория за количеството налични микроелементи.