У нас този бизнес има бъдеще. Но производителите трябва да разберат, че не могат да произвеждат от всичко по малко и да са конкурентоспособни

Гергана Младенова

Във време, в което всичко е пари, започнахме да забравяме за малките жестове на уважение. Рядко подаряваме цветя без повод, а в същото време говорим за зелени градове, цветни килими, облагородяване, озеленяване, за въздействието на декоративните растения върху психиката и настроението на човека. Опитваме се да подменим символиката на цветята с пари в плик. Или да излъжем и себе си, че колкото по-пищна е опаковката, толкова по-скъп е букетът, че колкото по-зелен е дворът, толкова повече погледи привлича и създава впечатлпъение за благосъстояние.

В това време производството и търговията с цветя търпи възходи и падения. Всеки може да отвори магазин за цветя, защото първоначалното вложение е сравнително малко. Малко са, обаче тези, които задържат главата над водата в този бизнес.

Всеки може да започне да отглежда цветя в задния двор и да ги продава на пазара или онлайн, за да припечели допълнително. Но, дали това е начинът?! Малките семейни стопанства едва връзват двата края, а големите завладяват нови пазари.

Някъде по средата е истината а реалната картина на производството и търговията с цветя у нас сега е неясна. Защо ли? 

Всеизвестен факт е, че над 80 на сто от цветята (в това число рязан цвят, саксийни растения и декоративна растителност) на бъларския пазар са вносни. Възможности в България да се произвеждат гореспоменатите растения има много. Статистика в Министерството на земеделието, храните и горите за този сектор се води през 3 години. Последните специализирани анкети са правени през 2012 г. След това цветопроизводството е причислено към графа “Зеленчуци и цветя”

Общият брой на стопанствата, които се занимават с производство на цветя през 2003 г. е 923. За сравнение към 2012 г. общата площ за производство на цветя и декоративни култури е 3667,5 дка, а броят на стопанствата е намалял. За този период производството на рязан цвят също намалява, но са се увеличили площите с декоративна растителност. Само производството на рози за рязан цвят е достатъчно показателно:

Какво се случва на пазара и как се реализира родната продукция е въпрос, който вълнува не само производителите, а и търговците на едро и дребно.

Вносът на цветя в пъти превъзхожда родното производство. Причините за това са много. Първоначалната инвестиция за изграждане на култивационно съоръжение спрямо растенията, които ще се отглеждат и конкретния район е много голяма. В същото време декари стъклени оранжерии на бившите държавни стопанства пустеят, като паметници на една отминала епоха.

Климатичните условия налагат съоръженията да се отопляват, което значително оскъпява продукцията

Отоплението до този момент е предимно на твърдо гориво (защото е най- евтино), но скоро то трябва да бъде заменено, заради вредните емисии. Тоест, сегашните производители ще бъдат изправени пред още един проблем. Работната ръка е малко и неквалифицирана в повечето случаи. Ценни кадри са рядкост, а специалисти в цветното производство - още по-малко.

Няма възможност за постоянна трудова заетост, предвид сезонния характер, или по-точно, изразените пикове в производството и търсенето. Конкуренцията е не само с ниските цени на вносната продукция, но и с “пишман” производители, които допълнително подбиват цените.

Трудности пред производителите на цветя със сигурност има много. За големите, които разполагат с декари оранжерии, решенията за реализирането на продукцията са търговските вериги, обществените поръчки и озеленяването на новопостроени сгради. За малките цветопроизводители с декар-два или пет остават редовните клиенти в лицето на търговците на дребно, цветната борса на столичния пазар “Димитър Петков” и случайни купувачи.

Сега и собствениците на магазини за цветя са поставени пред проблем, свързан с продажбите. А клиентите - пред дилема да купят цвете, или да дадат пари. Организират се все повече инициативи и дарителски кампании под надслов “вместо цвете...”. Дори младоженци не искат цветя за сватбения си ден.

Тази година Асоциацията на флористите в България обедини почти всички заети в този бранш (флористи, аранжори, търговци, производители и вносители на цветя) в дарителска кампания за първия учебен ден "Дари цвете, подари надежда". Кампанията се провежда за пръв път. Каузата е компромисно решение за двете страни (търговец-клиент), а средствата се даряват на Конфедерация за защита правата на децата.

Обединението в цветния бранш би донесло само позитиви не само за заетите в него по цялата верига, а и за крайните потребители. Дано тази кампания е само първата стъпка и станем свидетели на още много.

В крайна сметка остава въпросът има ли бъдеще цветопроизводството у нас? Да, има! Но първо производителите трябва да разберат, че не могат да произвеждат от всичко по малко и с това "малко" да са конкурентоспособни.

Специализиране в отглеждането на една или няколко цветни култури, планиране на производството и проучване на пазара са ключът към успеха. А предвид естеството на работа са необходими и огромно желание и къртовски труд.

Държавата и програмите за подпомагане на земеделски производители също могат да помогнат. А не на последно място и обединението на бранша, за да е възможна взаимопомощ.

Примери за промяна на положението и ръст в производството на цветя има. В Обединеното кралство например самите производители и търговци промотират родната си продукция. Вносът на цветя там надхвърля 90%, но започва да намалява. Причината е, че клиентите са провокирани да се замислят дали е по-добре да финансират чужди производители, или своите собствени. А ако и ние се замислим?

Италия, пък, правителството въвежда данъчни облекчения за озеленяване на лични балкони и дворове. Това също е една добра идея, която би подпомогнала родното производство на цветя от една страна, а от друга допринася за красотата на градовете и чистия въздух в тях.

Време е наистина да започнем да се замисляме! Гласуваме с парите си всеки ден! И то не само за цветята, а за всичко около нас.