Закъсняваме с действията, необходими за изграждането на нови поливни съоръжения и възстановяването на стари, където е възможно
Да се популяризира земеделската работа и защо тя е важна за цялото общество е една от целите на „Ден на полето", който се провежда за трета поредна година в полетата на Добруджа. Зад мащабния проект стои Добруджанският съюз на зърнопроизводителите (ДСЗ), в частност неговият председател Радостина Жекова.
На демонстрационното поле се показват хибриди слънчоглед и царевица на много от семенарските компании, представени у нас. Фирмите, предлагащи торове и продукти за растителна защита, съответно показват разнообразни технологии за хранене на културите и за опазването им от вредители. Разбира се, агротехниката демонстрира работата на различни машини, които са в помощ на земеделското производство.
Безспорно правилно избраните хибриди са основата, на която стъпва успешното производство. Последните години, които са изключително трудни в климатично отношение, показаха, че хибридът наистина има значение. Разбира се, добрите практики, които съпътстват производството, също са от решаващо значение.
Именно на форума „Ден на полето" земеделските производители
могат да видят как се държат различните
селекции при едни и същи условия
Как допринасят за доброто им развитие разнообразните технологии на хранене, как успешно може да се опазят вредителите и каква техника може да се използва в съвременното производство.
„Ден на полето" е инициатива на ДСЗ, това е третото поредно издание в Добрич, а тази година направихме и прощъпалник край Българово, Бургаско, така че се надяваме занапред да растем и да ставаме все по-уверени в това, което правим, каза Радостина Жекова. Две са основните ни цели. Първата е да видим как се справят хибридите в едни и същи климатични условия. От това, което виждаме на полето, смятам, че успяваме да покажем разнообразието от хибриди на семенарските компании. И втората, която мисля, че е по-важната, а именно да доведем децата на полето, особено тези, които нямат досег до земеделската работа. Защото е важно да има приемственост.
Децата ни от малки трябва
да познават работата на земеделците,
т.е. най-общо казано да научат от първо лице как храната идва на трапезата им. Да разпознават пшеницата, да пипнат брашното, да видят как се замесва и се пече хляб. Да видят цялото растение царевица, за да знаят откъде идват пуканките, и т.н, и т.н. Искаме да възпитаваме любов към земята, любов към това, което тя ни дава.
Събитието е за истинските земеделски производители, допълва Илия Проданов, председател на НАЗ. Искаме да показваме полетата автентично, опитите да нося ползи за земеделците, не да ги лустросваме и пудрим. Тази година разширихме формата – имаме и Северна, а през май проведохме и Южна България. Целта ни е през следващата година да организираме и трето поле, за да обхванем повече места в страната. Подобни събития се провеждат по целия свят, където са доказали своите ползи. Затова и ние искаме да ги наложим у нас. Знаем, че ще ни отнеме години, 10-15, но сме убедени, че усилията си струват. Пак подчертавам, това, което се показва на полето, е с цел да даде по-добра представа и насока на земеделските производители за съвременните тенденции в областта на земеделието.
Домакините на събитието,
производителите от Добруджа са
доволни от реколтата от есенниците
Въпреки неблагоприятните климатични условия, които съпътстваха някои моменти от развитието на пшеницата – топла и суха зима, студена и влажна пролет, които доведоха до ранно изкласяване, но после забавиха вегетацията, крайните резултати са над очакванията. Средните добиви в областта са около 700 кг/дка, но на много полета земеделците жънаха много повече. Добивите са по-високи за разлика от миналата година, когато средните бяха около 550 кг/дка. Резултатите при ечемика, културата сериозно увеличи площите в района през този сезон, са също високи – малко под 700 кг/дка.
Изненадани сме от изключително добрите добиви от пшеницата и ечемика, в интерес на истината не очаквахме такива, каза Радостина Жекова. Бяхме доста притеснени по отношение на неблагоприятните условия по време на вегетацията на културите, но в последствие нещата се нормализираха.
В момента обаче страховете ни
са за пролетниците
И слънчогледът, и царевицата са в тежко състояние. Продължителната сушата, съчетана с много високи температури и горещ вятър, стопираха вегетацията им. Тези неблагоприятни условия на практика унищожиха царевицата на много от полетата в Добруджа. Слънчогледът се държи малко по-добре, но все пак културата е по-устойчива. Дори да падне дъжд, валежите няма да променят особено картината.
Притесненията на много от производителите са, че и двете култури ще са на загуба. Трудно е все още да се прогнозират какви ще са добивите, но със сигурност ще са ниски. Сметките показват, че дори от късните хибриди царевица да се получат добиви от 400 кг/дка, които биха били максимум, не може да се достигне себестойността на производство.
За съжаление, подобна е картината при пролетниците на повечето места в страната. Дори вече има жътви на слънчоглед в Южна България, но и на царевица, която е била предназначена за фураж, но се е наложило да се прибегне до по-ранно прибиране, тъй като растенията са започнали бързо да съхнат, много преди нормалните срокове.
По-добра е ситуацията в някои микрорайони от Видин до Плевен, както и на още някои места в страната, където е имало повече валежи от останалите части.
При пролетниците положението е отчайващо, коментира Илия Проданов. Влага няма, валежи няма. Вече се жъне, а добивите са под всякакъв минимум. Повече от 150-200 кг/дка няма да има и то на добрите полета. В Южна България, където вече прибират слънчогледа, добивите са около 100-120 кг/дка. При царевицата ще е още по-зле. Много колеги въобще няма да жънат. Прогнозите ни са, че добиви около 300-350 кг/дка ще са максимума при зърнената култура. Без никакво съмнение годината върви на загуба.
Сушата е основната причина за тежкото
положението в растениевъдното производство
През последните години ясно се видя, че без поливане няма да стане. Вече го признават и зърнопроизводителите. И ако допреди няколко години те се справяха относително добре, то през последните няколко – липсата на влага в много важни моменти от вегетацията на културите, лимитира сериозно реколтата.
Най-важното нещо, за което трябва да се борим в момента всички земеделски производители, е напояването, категорично заявява Илия Проданов. Видно е за всички, не само за нас земеделците, че без вода за културите, вече не може да правим качествено земеделие. Това е и причината рязко да реагираме на бездействието на институциите и да поискаме оставката на зам.-министър Георгиева, която отговаря за приема за напояването. В този си ресор имаме тотален провал на държавната администрация, която не успя да защити интересите на страната ни пред Европейската комисия, за да увеличим поливните си площи. И ако това не е срамота. За да стане ясно, давам пример. Ако приемем, че в България се поливат 90% от площите и може да говорим за някакво обновяване на системите, инфраструктурата и т.н, и да не са ни разрешили, ще го приема. Но,
когато се полива едва 0,01%
от земеделските площите,
и ти казват, че ЕК няма да позволи на страната ни да работи в тази насока – да изградим нови системи, а там където е възможно и да възстановим стари и т.н., е несериозно. Направо сме бесни. И е крайно време в тази държава, когато някой не си върши работата, да се поеме отговорността и да си иде, и да дойте някой, които ще работи за България. Защото това е не просто за земеделието, а е важно за страната ни като цяло. Не трябва да има съмнение - няма да отстъпим от позицията си.
Буквално пожарите от държавата се прехвърлиха в земеделието. За пореден път. То проблемите в сектора от години почти не стихват. Периодично „се гасят", като на производители им „се подхвърлят" някакви средства – я по de minimis, я по украинската помощ, и т.н., и т.н. И те обаче не идват по разписаните графици, и за тях земеделците отново трябва да напомнят, дори да се молят държавниците да благоволят да им отпуснат средствата, които им се полагат. В пространството обаче се нагнетява, обичайния рефрен, че виждате ли, земеделците пак са недоволни и пак искат пари.
Не, те просто защитават правото си да работят, както и да получават това, за което са се договорили.
В момента кашата е голяма, казва Илия Проданов. Не се изплаща украинската помощ, а също и някои от екоинтервенциите, където има и допуснати сериозни грешки, от които страдат изправни земеделци, няма и бюджет за тях, пълно безхаберие. Ние постоянно се налага да напомняме за едно или друго, затова искаме промени. Искаме
държавниците да изготвят стратегия
за развитието на земеделието ни
поне в близките няколко години
Това да се работи на парче, не е решение, виждаме, че нищо не се променя. България не върви напред, дори изоставаме, по никакъв начин не може да сме конкуренти на европейските земеделци. Ако ситуацията продължи така, направо да закриваме земеделието ни.
Безспорно земеделието у нас е в криза. Факторите са налице – неблагоприятни климатични условия, които влияят на реколтата, несигурни пазари и ниски изкупни цени, всякакви възможни проблемни от бюрократично естество. Сигурно има и още, които обаче произтичат от основните. Лошото е, че
вече фалират по-дребни производители
Но затова почти не се говори, не се изнасят точни данни. Защото като цяло земеделието си върви, но вече променено откъм собственост. Само за тази година в района на Бургаско са фалирали повече от 15-ина малки стопанства. Всичката земя е „отишла", т.е. добавила се е към и без това голямата собственост на един единствен крупен производител. Така че държавата с бездействието си продължава да допринася за това едни собственици да придобиват все повече и повече земя. А уж щеше да се бори с тази практика на окрупняване.
По всички личи, че напрежението в сектора се увеличава и нищо чудно скоро да сме свидетели на поредните протести на земеделците. А в този случай съвсем закономерно и съвсем оправдано.
Коментари