Превенцията е най-добрата защита срещу болестите, които нападат корените на зеленчуковите култури

31 юли 2024, 10:30

Ваня Велинска

9259

Болестите по корените са много опасни, тъй като симптомите по растителните части се проявяват по-късно

Когато се проявят видимите симптоми по растителните части, вече е късно заразата да се контролира ефикасно

Болестите, които засягат корените на културните растения, са едни от най-опасните, тъй като се диагностицират по-трудно. В повечето случаи признаците са буквално скрити, тъй като са по кореновата система, т.е. в почвата. Когато по-късно има видими симптоми по надземните растителни части, най-често под формата на увяхвания и изсъхвания, вече нищо не може да се направи.

По корените на зеленчуковите видове се наблюдават няколко вида гниене. Те се причиняват от различни гъби и бактерии.

Кой патоген ще се развие, зависи

от условията на средата

– температура и влажност, разбира се, и наличието на инфекциозен фон.

Например, когато температурата е по-висока, се развиват гъби от родовете Fusarium и Rhizoctonia, а при по-ниска – тези от родовете Pythium, Phytophthora, Pyrenochaeta и Colletotrichum. Ако и температурата, и влагата са високи, активни са родовете Fusarium и Rhizoctonia, а ако са ниски - гъбите от родовете Pythium и Phytophthora.

Уплътнената почва пък е благоприятна за развитието на Pythium, Fusarium, Rhizoctonia solani и Colletotrichum.

Механичните повреди по растенията също са значим фактор, тъй като през раните патогените проникват по-лесно. Други условия са недостиг или излишък на хранителни елементи, аерацията на почвата и др.

Много важна добра практика, за да се ограничат гниенетата по корените на зеленчуците, е да се извършва правилно сеитбообращение. Често това се подценява от зеленчукопроизводителите, тъй като отглеждат ограничен брой култури в стопанствата си.

Засаждането на едни и същи култури или такива от едно семейство, които се нападат от еднакви болести,

води до натрупване на висок

инфекциозният фон в почвата

При създаване на подходящи условия патогените заразяват. За съжаление, болестите по корените се установява късно, когато зеленчуците започнат да завяхват. А някои видове дори продължават да се развиват и да плододават, но добивите са редуцирани, а продукцията некачествена.

Друга важна болест по корените е вкорковяването им. Тя е с най-голямо значение за доматите, тъй като нанася сериозни повреди по тях. Заразата може да се срещне навсякъде, където се отглеждат домати. Гостоприемник на патогена са всички представители на сем. Картофови – пипер, патладжан, картофи, а също и някои плевели.

Болестта, както става ясно и от името й, засяга кореновата система на доматите. Първите признаци, които се виждат по надземните части на растенията, са изоставане в растежа, издребняване, хлоротично изсветляване и мрежесто прошарване на връхните листа. Когато тези симптоми се проявят, вече е късно за реакция, защото кореновата система е силно увредена. Симптомите по корените са редуване на тъмни и вкорковени участъци със светли и здрави. Постепенно петната се увеличават и нарастват, като обхващат почти изцяло корените.

Болните растения завяхват в топло време, тъй като тогава са със засилена транспирация, а през нощта възстановяват тургора си. Случва се някои растения да изсъхнат напълно.

В резултат на нападението добивът

се редуцира до 50%

Болестта се причинява от гъба, която се запазва като мицел в корените, в растителните остатъци и в почвата в продължение на 3-4 години. Заразата се пренася чрез почвообработките, със здрав разсад, както и чрез водата. Патогенът може да нападне доматите във всички фази от развитието им. Той се стимулира при едностранчиво азотно торене – амониева селитра. Развива се във всякакви почви. По-големи щети се наблюдават в студени и тежки почви.

Много опасна болест по корените е склеротийното гниене. Тя напада домати, картофи, краставици, дини, зеле, карфиол, лук, фасул, целина, моркови, ряпа, по-рядко пипер, има над 400 културни и плевелни гостоприемника.

Заразата може да се прояви още по младите растения. Симптомите приличат на сечене. В основата на кореновата шийка или малко под нея се забелязват воднисти петна, като постепенно тъканта в тях омеква и загива.

При възрастните растения болестта

напада всички растителни части – стъбла,

листа, листни и плодни дръжки, плодове

И върху тях се появяват воднисти петна, които се покриват с бял налеп – мицелът на гъбата. По-късно заразата прониква във вътрешността и прекъсва сокодвижението. Заразените растения нямат тургор и започват да жълтеят.

Гъбата, причинител на болестта, се запазва в растителните остатъци в почвата. Оптималната температура на заразяване е между 15-20 градуса.

Друга опасна гъба е фузариум, която напада както корените, така и стъблата. Заразата се проявява в основата на стъблото и малко над кореновата шийка. На тези места се забелязват продълговати петна, които представляват загнила тъкан. Постепенно те се разпространяват по цялото стъбло, растението завяхва и загива. Характерен признак на болестта е, че проводящата тъкан, до около 30 см над кореновата шийка, става червено-кафява на цвят.

Гъбата се развива при по-ниски температури – 15-18 градуса. Запазва се в почвата и в растителните остатъци.

Мерки срещу болестите

За да се ограничат проявите на коренови гниенета по зеленчуците, важно е да се спазват добри практики, които включват основно агротехнически мерки, които целят превенция срещу болестите. Те са важни както при производството на разсад, така и по-късно, при засаждането на растенията на постоянно място. Сред тях са:

засяване на качествени семена;
използване на обеззаразен почвен субстрат;
производство на здрав и силен разсад;
поддържане на оптимален почвено-въздушен режим;
балансирано хранене на растенията, което включва както макро-, така и микроелементи.

Срещу кореновите болести се препоръчва спазване на задължително 4-5-годишно сеитбообращение. Растенията да се отглеждат при висок агрофон.

Желателно е почвата, в която се засаждат разсадите, предварително да се обеззаразява или с подходящи продукти, или чрез физични методи – пропарване и соларизация.

Срещу някои от болестите се препоръчва напояване с намалени поливни норми. На заразените участъци не се извършва загърляне, за да не се наранят корените на растенията.

Също така да се тори с амониев сулфат, както и да се внася оборски тор, който подобрява аерацията на почвата.

Могат да се използват и разрешени продукти за растителна защита, с които най-често се поливат здравите растения, които са съседни на заразените. Болните задължително трябва да се унищожават.