Въпреки че много страни задоволяват сами потреблението си благодарение на вътрешното производство, годишният износ на световния пазар на джинджифил възлиза на близо 1,314 милиарда долара, според оценки на индустрията. Китай доминира в световната търговия с 52% от износа, следван от Перу с 11%, което го прави вторият по големина износител на органичен джинджифил и трети по стойност през 2024 г. Тайланд също заема висока позиция с 7% пазарен дял.

Перуанският модел на износ е силно съсредоточен в Хунин, който допринася с 86% от износа през 2024 г., като Сатипо служи като основен производствен център. Перуанският джинджифил, известен с ароматната си богатство и свежест, доминира на световния пазар на биологични продукти. Въпреки това, той се сблъсква с проблеми, свързани с неформалността, които пречат на проследимостта и спазването на стандартите за безопасност.

Липсата на санитарен надзор в преработвателните съоръжения и недокладването на работната ръка създават уязвимости, които заплашват устойчивостта на сектора. Освен това, когато компаниите разчитат на външни производители, без да разполагат със собствени полета, това води до засилена конкуренция за суровини и по-високи цени на източника.

Сезонът през 2024 г. приключи по-рано поради по-малко засяване, болести, а секторът очакваше ограничено предлагане от Южна Америка до реколтата през юли 2025 г.

През първите осем месеца на 2025 г. Перу изнесе 38 928 тона на стойност 75 милиона долара, което представлява 9% увеличение на обема, но 7% намаление на стойността поради понижение на средната цена до 1,92 долара за килограм, което е с 14% по-малко от 2024 г.

Перуанският джинджифил е изложен на фитосанитарни рискове, включително наличието на бактериите Ralstonia и Erwinia, които могат да доведат до изгаряне на контейнерите и да повлияят на качеството на продукта. Регулаторните рискове също остават поради строгите европейски стандарти, както и конкуренцията от Бразилия, която предлага по-ниски разходи и по-голяма ефективност.

Въпреки това има значителни възможности. Културата се вписва добре в японския подход „Едно село, един продукт" (OVOP), тъй като Сатипо изнася близо 100 милиона долара годишно, подкрепяйки местния растеж в региони, които често са уязвими общности.

Преходът към премиум, проследими и устойчиви продукти осигурява конкурентно предимство, особено в Съединените щати, най-динамичния и най-малко чувствителен към цените пазар.

Диверсификацията към производни продукти като IQF (индивидуално замразени) джинджифил и сок от джинджифил, заедно с тенденцията към функционални напитки, отваря нови възможности.

Инвестициите в регенеративни селскостопански практики и системи за проследяемост повишават устойчивостта на сектора, утвърждавайки перуанския джинджифил като устойчив продукт с дългосрочен потенциал за растеж на световните пазари.